Най-голямото задръстване в света – 12 дена в блокада и километър на ден
Автомобилът наистина може да се смята за особен лукс и форма на свобода, с която всеки може да се придвижва сравнително евтино и на дълги разстояния. Скоростта на транспортиране, при това по особено комфортен начин, може да се смята за гениално решение. Единственият проблем е, че когато много хора мислят еднакво, започват проблемите. Европа никога не е била проектирана за автомобилната си популация и често можем да станем свидетели на популярните задръствания. В един момент автомобилът започва да се превръща повече в пречка, отколкото във възможност, цялата идея сякаш губи смисъла си.
Автомобилните задръствания са наистина един особен бич и можем да забележим, че някои страни работят много сериозно в тази посока, построявайки пътища с по осем пътни платна в посока. Новите градове се проектират по различен начин, но след като територията започне да намалява, няма как да станем свидетели на други резултати. Ако обаче търсим най-тежкото автомобилно задръстване в историята, трябва да насочим вниманието си към 13 август 2010 г. Въпросното се случва на Китайската национална мрежа и пътя Пекин-Тибет.
И ако няколко часа в чакане ни се струват доста тежко преживяване, нека обърнем внимание на рекордьорът на пътя. Въпросната магистрала се увеличава с 40% на година в продължение на няколко години, превръщайки се в една от предпочитаните. Проблемът е, че автомобилите в Китай са твърде много и в последната година се предоставят само разрешителни за закупуване на автомобил.
През 2018 г. Китай дава точно 3 разрешителни за закупуване, при направени милиони запитвания. Във времето на голямото задръстване, въпросната магистрала е изправена пред изпитание, според инженерите, магистралата е имало с до 60% повече автомобили, отколкото е можела да понесе. Трафикът се забавя, след като камиони потеглят за Пекин. За съжаление има определени точки, които са в ремонт, които допълнително влошават състоянието на пътуването, но за съжаление работниците започват 5 дни по-късно работа, когато задръстването приключва. Благодарение на този факт, движението на автомобили трябва да е редуцирано до 50%, а не да се повиши с 60% над нормата.
И така започва едно историческо задръстване, което продължава повече от 12 дена. Не говорим за 12 часа, нито за 24 часа, а за 12 дена. В този период хиляди автомобили остават в задръстването с дължина 100 километра. Много от шофьорите забелязват, че успяват да изминат едва километър на ден. Някои от шофьорите прекарват цели 5 дена в средата на нищото, други успяват да се измъкнат много по-бързо. Полицията е принудена да се движи на мотори и да се стреми да предотврати напрежението между шофьорите.
За съжаление можем да видим, че в същият период от Вътрешна Монголия започва по-сериозен износ на въглища, който трябва да се транспортира до Пекин и в един момент никой не се досеща, че резултатът ще бъде особено тежък за пътната инфраструктура. Поръчката на Китай била за 602 хиляди тона, които трябвало да започнат транспортиране през 2009 г., а през 2010 г. поръчката се повишава на 730 милиона тона.
Другото по-сериозно главоболие е, че някои от камионите нямат правилните документи за своя товар – практика, която им позволява да редуцират значително теглото на камионите си по пътя. Ако има печеливши от най-дългото задръстване, това са дребните търговци, които започват да продават вода, спагети и цигари на тройно и четворно по-високи цени. Една бутилка вода обикновено струвала 1 юан, но на магистралата се продавала за 15 юана. Всичко останало се радвало на същите стойности. Някои търговци дори поставили своите хладилни чанти на велосипеди и тръгнали в правилната посока.
В Пекин се позволява на камионите да влизат и през нощта, за да намалят трафика, но дори и това не помага. След този инцидент, Китай осъзнава, че трябва да създаде допълнителни алтернативни маршрути. До днес този инцидент се смята за най-голямото задръстване в света, както като трайност, така и като автомобилни участници.
