На прага на Трета Световна война, когато Швеция обвини СССР за умишлена провокация

Полковник Станислав Петров е една от причините да не видим следващата ядрена катастрофа. Когато радарът „Дъга“ отчита изстрелването на балистични ракети, пред него стои избора дали да извести Москва и да последва ответен удар или да направи анализ на ситуацията и да провери дали всичко е в изправност. Доверява се на второто и установява, че радарната система, която смущава радио сигналите в цяла Европа, е дефектирала.

В този момент страхът от ядрена атака е преминал и самият Петров не се притеснява да поеме цялата отговорност. Неговото решение спасява света и макар да не получава нито една похвала, макар и никой да не разбира за неговите действия, Станислав просто поема отговорност и днес цялото човечество дължи живота си на него. Можем да открием още много хора, които разговарят и се опитват да намерят правилното решение по време на така наречената Кубинска криза.

До този момент можем да направим заключението, че човечеството се разминава винаги на косъм, когато се стигне до така наречените катастрофи. Успяваме да избегнем заличаването на света, но същевременно бавно и методично ускоряваме края с различни замърсявания. В края на Студената война можем да забележим, че Швеция също отчита повишено напрежение. Между 80-те и 90-те години на миналия век, стигаме до заключението, че страната няколко пъти вдига на крак цялата си флота.

Водят се разговори с Кремъл и най-интересното е, че шведите са сигурни, че има подводна активност близо до бреговете на страната, а такива не трябва да се случват в мирно време. В този период, Швеция вече знае на какво са способни руските подводници. Нека не забравяме, че една от тях е на път да предизвика много сериозна глобална катастрофа, друга е потопена „по случайност“ в Баренцово море. Истината е, че на тихия фронт войната никога не е спирала.

През последното десетилетие се засичат многократно такива плавателни съдове и това изостря напрежението между двете страни. Очаквано от мнозина СССР отрича всякакво влияние и присъствие по бреговата линия на Швеция. Междувременно в началото на 1982 г. от новинарската емисия, шведите разбират, че постоянно има подводна активност в техни води. По това време няма човек, който да не очаква внезапна атака. Никой не може да каже колко пъти по тревога са активирани всички бойни крайцери и шведски подводници. Накрая се стига до един много важен въпрос: „Защо руснаците се опитват да ни провокират?“

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=41816001

Една година по-рано, съветска подводница от балтийската флота наистина успява да се паркира близо до Стокхолм. Пред погледа на редица изненадани граждани, съветската подводница изплува на бреговете и може да бъде забелязана от всеки жител, който се разхожда по това време. Оказва се, че екипажът е объркал своята точна локация и подводницата е забита близо до скалистите острови, които по закон са територия на Швеция. Изпратен е шведски спасителен отряд, който да изтегли бойния кораб и да го отведе на правилната дълбочина.

Веднага след прибирането на руския кораб, екипажът прави официално извинение за инцидента. За съжаление, това не кара шведите да се отпуснат, а ги мотивира да започнат да инвестират повече. Днес това може да е инцидент, а утре може да се окаже нещо съвсем различно. Инвестира се в изцяло нова и още по-добра система за подводно проследяване. И тогава кошмарите не просто намаляват, а се увеличават. Разузнавателните бази в Швеция редовно пишат военни доклади до 1996 г. Всеки път, когато се чуе странен звук, корабите и сонарните бази съобщават за типичните мехурчета по повърхността на водата. Цял месец през 1982 г. редица шведски подводници, бойни кораби и хеликоптери обхождат региона на сигналите. Опитват се да хванат руснаците в движение, но без успех.

Проблемът е, че рано или късно се достига до следващият голям проблем. Колкото повече сигнали има, толкова повече се увеличават разходите и е въпрос на време, преди да се нанесе удар. През 1994 г. нервите вече се изчерпват. Карл Билд – шведският министър-председател сяда на бюрото и пише гневно писмо до Борис Елцин. В него обвинява много сериозно липсата на всякакъв контрол към съветската флота и наличието на огромни своеволия. Елцин разглежда много сериозно полето на изява на всеки един плавателен съд и накрая стига до заключението, че неговият колега търси евтини начини за изява, които няма как да го провокират.

След като руснаците не плават в шведски води, освен в онзи грешен случай, кой тогава смущава толкова много мира в подводните води? Отговорът е открит от Магнус Вахлберг – професор от университета в Южна Дания. Той е поканен с още няколко биолога, за да изследва невероятните звукови смущения, които през последните няколко години са се превърнали в причина за толкова нерви. През 2012 г. Магнус излиза на един популярен Ted Talk и разказва истината. Учените били въведени в една от най-секретните стаи на флотата, в която нито един цивилен не е влизал никога.

Поставени пред сонарите, господата трябва да анализират случващото се. Магнус очаква да чуе движеща се пропелери, да анализира нещо по-сериозно, но вместо това, звукът напомня много на пърженето на бекон. Всичко чуто няма нищо общо с подводници, няма нищо общо с плаването. И това поставя следващата загадка, какво може да издава такива звуци. Възможно ли е да говорим за нов подводен кораб? Да е някаква тайно оръжие? Магнус размишлявал по този въпрос и накрая отишъл до магазина, за да си купи балтийска херинга. Когато започнал да готви, при потапянето на рибата във водата, чул един от специфичен звук. Оказва се, че секретният звук е газовете, които рибите изпускат.

Снимка: By Claus Ableiter – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3349507

През последните 10 години, Швеция е слушала звукът от разтоварването на рибната физика. Това е активирало всички възможни подводници, напрегнало е дори Борис Елцин. Щом рибите преминат по-сериозни разстояния, започват да смущават сонарите. Не си мислете, че флотата не е разработила стандарт. Регистрирани са всички звучни газове от китове, тюлени и други по-едри животни, но не и от малките херинги. Можем само да си представяме как наистина са се чувствали всички разузнавачи в това отношение, както и цяла Швеция.

Магнус печели наградата Иг Нобел, която е пародия на оригиналните Нобелови награди. Истината е, че идеята на тези награди е първо да събуди смях, а след това да накара човек да се усмихне. Списъкът с отличилите се учени може да видите тук. След тази грешка не се е стигало до повторно повишаване на напрежението, освен ако руските подводници не са измислили нов вариант за маскирането на звука.

Заглавна снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=41816001