Как Айнщайн се спасява от нацистите
В края на юли 1933 г., 6 месеца след като нацисткият режим идва на власт в Германия и принуждава много изявени германски евреи да напуснат родната си земя, Алберт Айнщайн прави единственото си посещение в Камарата на общините във Великобритания. Роден евреин в Германия през 1879 г., най-известният учен в света наблюдава отблизо възхода на нацизма от дома си в Берлин през 20-те години. През март 1933 г. той очаква изселването на германските евреи и след като се връща в Европа от САЩ, заминава в доброволно изгнание в Белгия с втората си съпруга Елза. Сега той се озовава в Лондон с политическа мисия да помогне на германските евреи. Докато е в Камарата, слуша реч, в която се прави предложението: „Да се даде разрешение за внасяне на законопроект за насърчаване и разширяване на възможностите за гражданство за евреи, пребиваващи извън Британската империя“.
Лекторът е елегантен мъж от висшата класа и десен консерватор, командир Оливър Локър-Лампсън, който е лично – а скоро ще бъде и интимно – познат на Айнщайн. Бивш почитател на Адолф Хитлер, Локър-Лампсън сега се противопоставя на нацистите заради тяхната антиеврейска политика. За първи път той се свързва с Айнщайн в края на март неочаквано, предлагайки му дома си в Лондон като убежище: предложение, отхвърлено от учения, който вместо това отива, както споменахме, в Белгия. Няколко дни преди речта си, депутатът урежда лична среща между Айнщайн и Уинстън Чърчил – тогава още обикновен политик – в селската къща на Уинстън, в Кент, където двамата разговарят за сериозността на новата нацистка заплаха за световния мир. Чърчил „е изключително мъдър човек“, пише Айнщайн веднага на жена си в Белгия. „Става ми напълно ясно, че тези хора са планирали много напред и ще действат скоро.“ Малко след това Локър-Лампсън запознава Айнщайн с бившия британски премиер Дейвид Лойд Джордж. В къщата на последния, депутатът вижда как при вписването си в книгата за посетители, в графата „Адрес“ Айнщайн пише „Ohne“ – от немски език „Без“.
Камарата на общините, Лондон
Откривайки речта си, Локър-Лампсън отбелязва, че самият той не е нито евреин, нито антигерманец. Всъщност, след края на световната война през 1918 г. (в която командирът се е бил на руския фронт в подкрепа на царистите и срещу комунистите, с подкрепата на Чърчил) той отбелязва, че пледира в Камарата на общините за честност към Германия с мотива, че германският народ е подведен от своите лидери през 1914 г. Сега обаче германските лидери изглежда повтарят погрешното водене на своите сънародници от по-рано, казва той. Тогава Локър-Лампсън се позовава на многоуважавания посетител на Къщата: „(Германия) дори се обърна срещу най-славния си гражданин – Айнщайн.“
Той продължава: „(Днес) Айнщайн е без дом. Трябваше да напише името си в книга за посетители в Англия, а когато моментът да напише адреса си, той написа „Без“. Хуните са откраднали и спестяванията му, ограбили са дома му и дори са му отнели цигулката. Това е човек, който повече от всеки друг сега се приближава до гражданин на света без дом! Колко горди трябва да бъдем, че сме му предоставили подслон временно в Оксфорд, за да работи, и дълго приливите на тиранията да бият напразно по тези брегове.“
Камарата гласува в подкрепа на законопроекта на Локър-Лампсън на първо четене. След това, когато Айнщайн стои с Локър-Лампсън във фоайето, „членовете на парламента с нетърпение идват, за да се запознаят с най-великия учен на епохата“, пише Jewish Chronicle. Нацисткият вестник Völkischer Beobachter в свой материал, озаглавен „Еврейският театър на Айнщайн в британския парламент“, обвинява Локер-Лампсън, че е „поставил спектакъла“ с цел самореклама в чуждестранната преса. Неговите бойни препратки към хищническата „хунта“ естествено предизвикват ожесточен нацистки бунт срещу депутата.
Оръжия на омразата
Айнщайн се завръща в Белгия, но скоро се разбира, че екстремисти искат да го убият. Яростта на нацисткото ръководство е провокирана от две действия на Айнщайн. Първо, той публично се отрича от вярата си в пацифизма като призова за европейско превъоръжаване срещу германската заплаха. Второ, Айнщайн отново публично одобрява създадената от комунистите книга „Кафявата книга на терора на Хитлер“. Този сборник с истории на очевидци от Германия с ужасяващи снимки отбелязва, че „националсоциалистическите лидери… са организирали погромите и линчовете, изгарянията и изтезанията“. Въпреки че книгата официално няма автор, нацистките лидери са убедени (погрешно), че Айнщайн я е написал.
По указание на белгийския крал белгийските полицаи нощем и денем защитават Айнщайн. Но той явно е изложен на риск, особено след убийството от нацистки агенти на сътрудника му, еврейския философ Теодор Лесинг, в Чехословакия на 30 август. На 9 септември, по настояване на съпругата си, той събира няколко чанти с най-важните си книги и хваща лодка и след това влак от Белгия към Лондон.
