Сотир Янев – интелектуалецът, който остана верен на себе си и враг на всички останали
В родната история можем да открием сериозен набор от интересни личности, изправени пред много тежки избори във време на редица войни и няколко национални катастрофи. Сред тях можем да открием историята на Сотир Янев Дробачки. Визитката му в Wikipedia е толкова скромна, че мнозина биха могли да се зачудят защо не се радва на особено внимание, особено след като е дружил с лица като генерал Луков – още едно противоречиво име, чиято история може да се променя многократно. За Христо Луков може да се открият мнения в двете крайности – за едни е добър, за други е демон.
Сотир Янев също не може да се похвали с по-различна съдба. Неговият живот започва на 28 октомври 1891 г. в село Стоб, Дупнишко. Като най-голям от пет деца, той започва своето образование в селското училище, след това учи в Дупница и Кюстендил. Животът му е особено бурен по няколко причини. Влияе се от всеки опит за бунт и стремеж на неговите сънародници за свобода. Илинденското въстание го мотивира да се насочи към тежестта на перото, много скоро ще започне да пише материали по тази наболяла тема.
Сотир се стреми да се изучи бързо и да предаде знанията на други, затова работи известно време като селски учител. Малко по-късно започва да учи право в Софийския университет. Учи за кратко, защото дългът го зове и Балканската война е официално обявена. След края на този конфликт ще замине за Цюрих, където ще продължи да се обучава, поне докато не започне Първата Световна война и отново не постави невъзможна граница за изпълнение. От нея ще получи ордени за храброст, като проявил се в битката. Окончателното му дипломиране се случва в Софийския университет през 1920 г.
Стажува в Кюстендил, но същевременно подготвя следващата си образователна степен по специализирани държавни науки и наказателно право в Берлин. Накрая установява адвокатска кантора в Дупница, но продължава да живее в Столицата. За привържениците си е известен като оратор, интелектуалец, здравомислещ и отдаден патриот, за противниците си може да се опише само с една дума – фашист. Това обаче не позволява да стигне до най-високите сцени и дори да бъде поканен на Международния конгрес за мир в Хага. Освен член на Управителния съвет на Съюза на тютюневите кооперации, той е и общински съветник в Дупница, преседател на местното читалище и основател на дупнишкия вестник „Светлина“.
Последният му брой е в събота на 16 септември 1944 г. Нещо повече, членува в партията на социалдемократите. За периода от 1927 г. до 1931 г. е секретар на същата партия. Оказва яростна подкрепа на тютюневите производители в околните села, включително своето родно – Стоб. Помага за откриването на пазари в страната и чужбина. След 19-майският преврат заявява, че няма да се занимава повече с политика, но отново е избран за депутат през 1940 г. Изиграва сериозна роля в създаването на областния съд в Дупница, за да спести разходките на своите съграждани до Кюстендил.
Обвинението във фашизъм е доста интересно, особено след като Янев участва активно в защитата на българските евреи. В кантората му са открити имената на редица хора, потърсили помощ от него. Впрочем, самият той изразява особено недоволство относно идеята за дискриминация и расово разделение, при това многократно – публично и писмено. А говорейки за публични изяви, Сотир Янев може да се смята за един от много особените таланти, които не само владеят словото, но думите им режат и разпалват въздуха, при това много сериозно. Именно това качество привлича еднакво привърженици и почитатели, които по един или друг начин се опитват да го привлекат в своя лагер.
Поканен е в СССР и след известно време се завръща, но този път като явен противник на болшевизма. По същото време можем да забележим много други интересни привърженици на идеята за присъединяване към СССР, включително Вапцаров, при това във време, в което България е окупирана от нацисти – подобно решение би довело до много зловещи санкции и цялото балансиране на Борис III към този момент да се превърне в доста трудно и почти невъзможно изпълнение, но въпреки това се стига до доста по-интересни и крайни решения.
Противник е на всички репресивни закони, които се предлагат по същото време. Тежкото му перо привлича вниманието на редица политически противници, а още по-лошото е, че Янев продължава. Получава писмени заплахи, но не се отказва. Сотир Янев е убит на 15 април 1943 г. пред кантората си в София. От другата страна на дулуто е Никола Драганов. Съдбоносната дата е била вечерта на 14 април, но поради засилената охрана, Никола се отказал. През следващата година е осъден посмъртно и признат за виновен, като семейството губи цялото му имущество.
Останалите 4-ма братя също са подложени на репресии. Давидко Янев бил кмет на Дупница през 1944 г. и след бомбардировките над града подава оставка. Същата година през октомври е отведен в милицията и никога повече не е видян. Къщата му се национализира, а синовете му умират млади, подлагани на сериозен тормоз. По неофициални данни се смята, че Сотир Янев е имал шансове да стане министър-председател на страната, но много по-късно историята му е описвана от други лица като Митка Гръбчева, която няма нищо против да го опише като абсолютното зло.
