Музикални хроники: Величието и трагедията на Лейн Стейли и Alice In Chains

Лейн Стейли умира през април 2002 г. от свръхдоза хероин и кокаин.

Тогава той е само на 34, но е сам и отчаян и приключва пътя си трагично, за да се превърне в една от печалните легенди на рок музиката.

Фронтменът на гръндж иконите Alice In Chains е сред най-харизматичните фигури в бликащата от креативност музикална сцена на 90-те – но защо се стига до такъв трагичен край на живота му?

Запален по музиката от ранна възраст, американецът засвирва на барабани още 12-годишен и участва в множество групи през тийнейджърските си години.

Подобно на друга гръндж легенда, Кърт Кобейн, неговата смърт разбива сърцата на милиони фенове, но за разлика от Nirvana, Alice In Chains съществуват и до днес, не само със спомените за своя вокалист.

С визионерския си талант и уникалния си тембър, Лейн Стейли е предопределен за нещо голямо в музиката още когато създава Diamond Lie през 1987 г. заедно с китариста Джери Кантрел.

Групата е допълнена от Майк Стар на бас китарата и Шон Кини на барабаните и е прекръстена на Alice In Chains. Още първото EP, наречено We Die Young, представлява сериозна заявка, но дебютният дългосвирещ албум Facelift (1990) се оказва изданието, което изстрелва Alice In Chains.

Facelift улавя духа на една променяща се епоха, на една нова ера в музикалния свят и благодарение на неочаквания хит Man In The Box продава над половин милион копия само в Щатите.

Именно този албум и тази песен за пръв път пренасят гръндж рока в музикалния мейнстрийм, преди останалите от голямата четворка на жанра Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden да станат суперзвезди.

Със своя глас Стейли успява да придаде едновременно мощ, уязвимост и интимност на песните на Alice In Chains и оформя характера на музикалното течение, станало емблема на 90-те.

Албумът Dirt от 1992 бетонира статута на Alice In Chains като едни от най-изобретателните музикални артисти от сиатълската сцена, но още през следващата година идва последното голямо турне на Стейли, чиито вътрешни демони започват да изплуват на повърхността.

Но Alice In Chains все още се намират на върха на своята популярност и излязлото през 1994-а EP Jar of Flies става първият краткосвирещ албум в Щатите, който дебютира под №1 в чартовете.

В същото време Лейн Стейли все повече потъва в своя наркотичен ад, вече възпят от него в песни като Sickman, Junkhead и God Smack.

През 1995 г. певецът успява да остане активен и издава цели два албума – първо с гръндж супергрупата Mad Season, а после и с Alice In Chains. За съжаление, това се оказват неговите последни издания.

Година по-късно Alice записват прочутия си MTV Unplugged концерт, в който техният вокалист изглежда твърде крехък, после за кратко подгряват Kiss и на 3 юли излизат за последния си концерт със Стейли.

Макар че впоследствие групата не се разпада официално, тя престава да функционира, тъй като Лейн се изолира напълно в дома си след смъртта на бившата си годеница Демри Парът от свръхдоза наркотици.

В този период големият музикант вече съвсем е изгубил контрол и го е признал публично още няколко месеца по-рано пред Rolling Stone: “Наркотиците работеха за мен с години, но сега се обръщат срещу мен… сега все едно съм в Ада и това е ужасно. Не съм искал феновете ми да мислят, че хероинът е готин. Но някои идват при мен, вдигат палци нагоре и ми казват, че са надрусани. Точно това не исках да се случва…”

Когато минава известно време, групата се събира да запише две нови песни Get Born Again и Died, но състоянието на Стейли остава повече от тревожно.

“Стигна се до момент, в който той тотално се заключваше физически и емоционално”, разказва барабанистът Шон Кини.

Шон Кини

„Продължавах да се опитвам да контактувам с него… три пъти седмично му звънях, но той не вдигаше. Всеки път като бях в района отивах пред къщата му и го виках. Дори да успееш да влезеш в сградата, той не ти отваряше вратата. Ако звъннеш, не отговаряше. Не можеше просто да разбиеш вратата и да го грабнеш, макар че толкова пъти обмислях и това. Но ако някой не иска да помогне сам на себе си, какво реално може да направи за него който и да е друг?“, чуди се Кини.

В тези последни седмици Стейли вече е с няколко опадали зъба, кожата му е по-бяла от всякога и той напълно се е съсухрил. Не е необичайно близките му да не го чуват със седмици, той съвсем се отдалечава от всички, за да се стигне до фаталния край.

Бившият басист на Alice In Chains Майк Стар разказва, че е последният човек, който е видял Стейли жив и е прекарал известно време с него.

Тогава Стейли е безнадеждно зле, но категорично отхвърля призивите на приятеля си да се обадят на 911. 

Певецът умира ден по-късно и след години Майк Стар признава, че се обвинява за смъртта му, макар че майката на Лейн публично му прощава. „Самият Лейн щеше да ти прости, щеше да каже „Хей, аз направих това, а не ти“, категорична е Нанси Маккалъм.

Смъртта на вокалиста бележи завършека на една ера за тази толкова велика група, но официализира и края на златния гръндж период.

Оттам нататък Alice In Chains продължи съществуването си без своя фронтмен, за което отнесе и немалко критики, като до днес е активна със заместника на Стейли Уилям Дювал.

Разбира се, групата отдавна вече не е това, което беше – защото Лейн е сред музикантите, които няма да бъдат забравени, но и няма как да бъдат заменени.

А златната ера на грънджа отмина и, за съжаление, едва ли някога ще бъдем свидетели на друга като нея.