Защо Джон Атанасов никога не получава Нобелова награда за създаването на компютъра
Нобеловата награда носи основната идея за отличие на хората със забележителни научноизследователски трудове, предоставили специални разработки в полза на човечеството. Подобни награди се присъждат в областта на физиката, химията, литературата, мир, медицина и физиология. Освен възможността за предоставянето на медал и носенето на особена почит, ученият прибира и сумата от близо 1 милиард долара, както и прословутата златна отливка с лицето на Алфред Нобел.
Колкото и странно да е, в България има само един човек, който някога взима Нобелова награда, но ще препише нейната стойност на Виена, защото започва да твори именно там, когато му идва времето да се отдаде на творчество. Говорим за легендарния Елиас Канети, който въпреки решението си, никога не се отрича от родното Русе и споделя само топли чувства към родината си. През годините се оказва, че страната ни има достатъчно номинации – можем да видим, че имена като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Антон Дончев и дори Българската Православна църква получават номинация. Последната е предложена през 2017 г. в категорията „Награда за мир“, за спасяването на 48 000 евреи по време на Холокоста.
Разбира се, трудно е на Нобеловата комисия да предостави наградата си, особено след като трябва да влезе в много сериозни конфликти – как една държава на страната на Фашистка Германия ще се отличи точно по този начин. Да не забравяме, че в рамките на няколко дни, България е във война с абсолютно всяка страна от Втората световна война – Англия, САЩ, СССР и Германия. Въпреки наличието и на достатъчно изобретатели, включително и Асен Йорданов, който практически научава американците да летят и за дълго време обслужва интересите на американските ВВС.
Спокойно можем да заявим, че имаме достатъчно изобретатели и таланти, но по една или друга причина, нито един носител на прословутата награда, която в последно време се превърна в същински фарс и до някаква степен може да се определи и като бизнес. Една от най-сериозните подигравки, които светът може да направи с наш изобретател, е именно случаят с Джон Атанасов. Най-вероятно мнозина знаят, че българинът е причината да разполагаме с персонални компютри и мобилни телефони, при това значително по-бързо, отколкото щяхме иначе.
Снимка: By Eye Steel Film from Canada – ATANASOFF_Pic#1, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22040424
Официално трябва да извиним англичаните, но Алън Тюринг изостава много сериозно в състезанието. Неговите опити започват едва през 1945-1947 г., докато Атанасов разработва своята машина още в края на 30-те години. Нещо повече, българският гений завършва гимназия на 15 години, опитва се да гради кариера във физиката, но след като получава стипендията от университета във Флорида, Атанасов насочва вниманието си в електро-инженерните науки.
С изкарването на докторска степен по теоретична физика, ученият се завръща обратно в Айова през 1930 г. Неговата нова идея е да създаде много по-бърза изчислителна машина. През 30-те години на миналия век, усилията му са насочени в значително модифициране на технологиите на IBM, които в този момент са много далече от изчислителна техника и предимно се насочват върху офис машини за бизнеса. Осъзнавайки, че продуктите на компанията имат физически ограничения, Атанасов ще създаде изцяло нова машина, за да реши някои основни проблеми.
В началото на 1938 г. неговият проект е завършен и на теория трябва да работи, но на практика е необходимо малко повече финансиране. Важният въпрос тук е, какво се случва по-нататък? Атанасов е призован за работа в морската лаборатория на Вашингтон, където ще създаде редица изобретения, някои от които ще бъдат използвани във военната индустрия на САЩ. Нека не забравяме, че след това участва и в първите тестове за атомна бомба в Тихия океан. През 1949 г. е водещ учен за Армейските Полеви сили на САЩ и след една година ще бъде директор на военната програма за разработка на оръжия.
През 1961 г. се пенсионира и започва да работи върху изграждането на фонетична азбука, с която да се улесни сериозно писането на програмен код, помагайки на много нови млади хора да се докоснат до новите технологии и съответно да започнат по-бързо и по-лесно работа. Неговите изобретения съкращават времето за опознаване на електронната технология с поне 50 години. За приноса му към науката и разнообразните изследвания ще получи награда от Американската флота (най-високата възможна, която се дава на цивилен), няколко почетни докторски степени и място в Залата на Славата за изобретателите в Айова.
Снимка: By User:Manop – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=887137
Какво се случва с неговия легендарен компютър? Както забелязваме, той е само малка част от всичките му изобретения. Когато Атанасов заминава за Вашингтон, неговият проект е забравен и преместен в помещение, където общо взето прашасва. От една страна е ясно, че малцина всъщност имат представа как да продължат да го разработват и пуснат в употреба, от друга се оказва, че университетът така и не разбира с какво точно разполага. Професорът по физика Джон Хауптман заявява нещо много важно в цялата сага с компютрите:
„Аз идвам от Бъркли. Това е мястото, където са получени повече от 20 нобелови награди и университетът се гордее с всяка една от тях. Награждават се поети, физици, химици… Когато разбрах историята на Атанасов и прочетох вестниците, осъзнах, че е бил на грешното място. Ако правеше тази разработка в Бъркли, най-вероятно щеше да получи Нобелова награда веднага. Университетът нямаше да чака нито минута, за да се окичи с този технологичен приз и да се превърне в родното място на електронния дигитален компютър. В Айова се оказва, че всичката му работа е изоставена.“
Дали от немарливост или от незнание, университетът и до днес носи това позорно петно, въпреки всички по-нататъшни открития. Но ще се направи поне един опит от страна на САЩ да разпознае истинския талант на българския гений. На 87-годишна възраст Джон Атанасов е поканен на специална церемония, за да получи Националния медал за технологии, с който да се признае неговият най-голям успех. Наградата му е връчена за създаването на електронния компютър лично от Джордж Буш-Младши. С нея официално можем да заявим, че машините, които днес използваме и най-вероятно, на които четете този текст, дължат своето начало от Джон Атанасов.
Доста време Джон Моукли носи тази награда, твърдейки, че той е откривателят и създателят на компютъра, докато не става ясно, че преди да започне да работи върху своята машина, прекарва цяла седмица в дома на българина, разглеждайки всички видове схеми и решения на редица проблеми. Историята между двамата учени може много спокойно да ни напомни за битката между Тесла и Едисън, но в този случай, съдът е повече от красноречив и отменя правото за патент на Моукли.
Що се отнася до прословутата Нобелова награда, очевидно е, че скромният професор е имал много други идеи и занимания, за да преследва подобна почит. Атанасов умира през 1995 г., при това със завидно количество награди. Забавното е, че комисията не награждава посмъртно, както се случва и със Славейков. И в интереса на науката и фактите, напомняме, че компанията IBM получава Националния медал за технология едва през 2009 г.
