Никола Мушанов – министърът на просвещението, демокрацията и семитизма

Политиката е изкуство, в което избраните трябва да отговорят ясно на един основен въпрос: какво могат да дадат на своите избиратели и какво не могат? Тя е отговорност, която може да издигне високо добрите и да заличи завинаги лошите управници. Преди повече от век, родната политика може да се похвали с имена като Никола Мушанов.

Той е роден на 2 април 1872 г. в Дряново. Първите спомени разказват подробно кървавите мигове от историята на страната по време на Априлското въстание, а след него и на Битката за Шипка, но пътя му го одвежда до Екс ан Прованс, Франция. Там Мушанов ще завърши право през 1893 г. Завръща се в България и започва да работи в Стара Загора, Варна и Русе като съдия и прокурор. Визитката му е достатъчна да бъде поканен в политиката и през 1902 г. е вече политик. Привлечен е Демократичната партия и през 1908-1910 г. е министър на народното просвещение, следващата година е министър на вътрешните работи, при това в първото и второто правителство на Александър Малинов.

Подписът му присъства в манифеста за обявяване на Независимостта на България в същата година. Двамата остава добри приятели и при съставянето на първия самостоятелен кабинет на Демократичната партия, Мушанов не е пропуснат. Като министър на народното просвещение, неговото първо занимание е да реши добре познатия „университетски въпрос“. След демонстрацията срещу Фердинанд, бъдещето на висшото образование е мъгливо. Това е и една от новите задачи на Мушанов, въпреки по-сериозните критики, Никола бърза да възстанови нормалната работа на учебното заведение и като отговорен за народното просвещение, скоро ще започне да прави и други кардинални промени в образователната система, някои продължават да съществуват и до днес.

По негово настояване образованието става задължително за всички деца до 14-годишна възраст. Прогимназията вече да провежда занятия до VIII клас, променя начина за наемане на учителския персонал, поставяйки едно основно изискване – всички преподватели трябва да бъдат с висше образование. За да може законът да бъде ефективен, държавата създава и специални висши педагогически курсове. Що се отнася до висшето образование, Мушанов настоява да се откриват нови факултите, с което да се подчертае автономията на Софийския университет. Нека не забравяме, че възпитаникът на Екс ан Прованс има възможност в най-ранна възраст да срещне редица форми на изкуството от запад и бърза да го наложи на родна територия.

Това, с което е известен е любовта към оперната музика. Ето защо през първата година на управление се създава и Българското оперно дружество, следващата година започват да се представят и първите родни продукции. В този период мнозина подхождат към класическото изкуство с недоверие, особено след като не е било чак толкова разпространено, но в последствие това решение на новия министър се оказва ключово, днес можем да видим, че всеки по-голям град може да се похвали с такава културна инситуция.

В началото липсва дори сцена, затова колегите от Народния театър предоставят своята . В последствие и отново с нареждане на Мушанов, този вид изкуство получава специална държавна издръжка. Културата е само част от огромният потенциал, който българският политик ще разкрие. По една или друга причина, доброто му възпитание и аналитичната мисъл го превръщат в един от най-добрите министър-председатели на страната, а още по-страшното е, че това е човек, който настоява страната да не влиза в нито един възможен военен конфликт през двете световни войни. Първо е противник срещу тристранния пакт, а след това изразява и много сериозни съмнения срещу нацистите.

През 1922 г. ще бъде затворен за първи път в затвор след като се оказва люта опозиция на БЗНС. Следват и нови изненади в лицето на Деветнадесетомайския преврат. Никола Мушанов по-късно ще отбележи в своите записки, че никога не е вярвал как армията ще дойде да защитава демокрация, чийто възгледи са особено подозрителни. Не разбира и как лидерите на това събитие решават да се превърнат в спасители, но и това е твърде магическо преживяване, което може да причини още повече главоболия. Впечатление прави и фактът, че докато е министър на здравеопазването, Мушанов говори пламенно за отделянето на средства за здравеопазването. След като е критикуван за повишаване на заема за здравеопазване, Мушанов споделя следното:

„Аз разбирам да направим навред намаление на всякакви културни начинания, които искаме да развием, да ги премахнем даже, но да вземем да спекулираме с живота, който елементарният дълг ни налага да гарантираме, то значи да желаем смъртта на болните. Какъв резон би имало да се правят икономии от здравето на народа?“

И това далеч не е всичко, когато в последствие започва гоненето на евреи, той е един от първите, които ще се обяви срещу този акт. До последно ще настоява за неутралитет в тази война, ще събере подписи от всички разпуснати депутати, които така или иначе не се гледат с добро око, ще говори с Богдан Филов, ще се срещне с Борис III и въпреки това няма да успее да противодейства на случващото се. През 1932 г. успява да сложи край на военните репарации от Първта Световна война.

Оказва се, че когато говорим за непосилни задачи, Никола Мушанов може да се справя с тях, без значение какво точно ще му костват. Според някои източници, битката срещу популярния „Закон за защита на нацията“, българинът печели вниманието на западните сили и именно те смятат, че трябва да бъде водеща сила, след края на войната в България. Остава в България и за жалост следва съдбата на Константин Муравиев. Успява да види как България изведнъж воюва с Германия, Великобратиния, САЩ и СССР, при това за кратко време в историята на Втората Световна война. „Народният съд“ го изпраща за една година в затвора.

След освобождаването си основава отново Демократичната партия – действие, което привлича още по-негативно внимание. Следват серия побои, малтретиране и тормоз, които биха довели всяко нормално човешко същество до лудост. В своите дневници ще разказва, че е третиран като някакво мистично същество, няма права, няма идентичност, не може да се нарича личност. Бързо тръгват и слуховете, че всеки, който тръгне да говори с него ще получи еднопосочен билет за Белене. Новият режим вижда в него особен противник, който има достатъчно капацитет да противодейства и по тази причина е изпратен първо в Търново, след това заминава за Тутраканско.

Последната му среща с властта е на 19 юни 1951 г. В Държавна сигурност се говори, че е починал от „разрив на сърцето“. Обвиняван е за връзки и отношения с опозицията и най-вече с последователите на Трайчо Костов. Разкривайки се като личност в своите последни дневници, трябва да отбележим някои основни щрихи, за да добием представа какъв точно е бил Никола Мушанов. На първо място не трябва да забравяме, че в семеен план, българският политик има син, но малко след раждането го губи и остава завинаги единствено със своята съпруга.

Снимка: By Unknown author – This file was provided to Wikimedia Commons by the Bulgarian Archives State Agency as part of a cooperation project. The Bulgarian Archives State Agency provides images, which are public domain. For attribution/citation of the source, Bulgarian Archives State Agency, please use the identification numbers of the document's fonds, inventory, archival unit and sheet., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32222317

Принуден е да отпразнува своята 50-годишнина от сватбата само с нея, в малка стая в Търново – толкова е получил след войната. Междувременно със съпругата си даравят три къщи и с парите дават стипендии за талантливи деца. Историята разказва как един ден, докато Мушанов е министър-председател, неговата съпруга помолила да бъде изпратена кола, защото закъснява за прием. Мушанов напомнил, че колите са държавни, а за нейните нужди може да прибегне до употребата на таксита.

Последните години от живота си, Никола живее сам, забравен и отлъчен. Погребал е съпругата си, ходи да се подписва в полицията по няколко пъти на ден и сякаш вече нищо няма значение. Съществуват версии, че е бил удошен, редом до други, че просто здравето му не е издържало.

Заглавна снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32222374