Похитената Пати Хърст – жертва на Стокхолмски синдром или бунтовник без кауза
Пати Хърст е един от най-добрите примери, които могат да съществуват за толкова добре известният Стокхолмски синдром. Психологичният феномен получава името си при опит за банков обир, където заложниците рязко сменят своята позиция и не разглеждат насилниците си като врагове, а като приятели и дори са готови да ги защитават. Психолозите за първи път разглеждат този феномен и подозират, че много скоро ще се прояви отново, превръщайки работата на парламентьорите в истински кошмар. Най-важното е, че никой не е застрахован от него – нито богат, нито беден. Можем да забележим впечатляващо привличане в най-странните възможни ситуации.
А един от най-популярните примери е Пати Хърст. Тази дама е внучка на американския публицист Уилям Рандълф Хърст – човек, който създава медийна империя и достатъчно средства за отглеждането на няколко поколения. Когато започва да учи, семейството ѝ, което наследява определени суми от бизнеса, не смята, че е необходимо поставянето на охрана. Бащата на Пати вярва, че след като е един от многото наследници, няма да привлича толкова внимание към похитители. Пати посещава различни училища за момичета, сменя няколко колежа и накрая се прехвърля в университета в Калифорния. Дели малък апартамент с годеника си и сякаш всичко е нормално. Това, което младата дама не подозира е, че вече е набелязана от така наречената Освободителна армия на Симбионе.
Снимка: By FBI – https://skyboatmedia.com/audiobook/revolutions-end-patty-hearst-kidnapping-mind-control-secret-history-donald-defreeze-sla/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69202630
Макар и малко известна, същата започва да извършва банкови обири и евентуално успява да убие двама души по време на своите опити за постигането на симбиоза. Според Доналд Дефрийз, думата определя и самата политика на тази странна фракция – създаването на тяло от други по-малки тела, които живеят в любов и хармония. Въпросната армия използва символа на кобра със седем глави и според тях, всяка една глава била пълно олицетворение на идеята за съвършена симбиоза. По-късно различни журналисти ще открият същата в някой древни индийски философии и ще разберат самия смисъл. Идеологията е вдъхновена с помощта на китайския маоизъм, крайните леви почитатели и идеята за създаването на американско градско партизанско движение по примера на Тупамарос в Уругвай.
Снимка: By Ofeig (talk) – Photo by Robin Rönnlund (myself), CC BY-SA 3.0, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=18930401
Доналд успява да избяга от затвора и приема името Синке – лидер на роби, който се изправя срещу господарите си на борда на кораба Амистад през 1839 г. Обвинен е за извършването на обир на проститутка, което автоматично трябва да хвърли малко светлина на идеята му за хармония и любов. След редица спречквания със закона, както и премахването на някои противници, групата стига до брилянтната идея да отвлича хора и да иска от властите освобождаването на други затворени членове. Причудливата армия не знае, че ФБР вече е по петите им и разбира, че плановете за отвличане са подготвени за 17 януари по пълнолуние. Заканата не е взета на сериозно, а и симбиозните бойци не предприемат действия още месец. На 4 февруари е публикувана снимка на Пати и нейният приятел във вестника.
На социалната страница е обявен техният годеж, а най-голямата глупост е, че някой е поставил и адреса им. Идеята на новите бунтовници е да отвлекат именно Пати, а благодарение на престижното ѝ име, похитителите вярват, че ще успеят да спечелят вниманието на медията. Отначало искат освобождаването на двама затворници, но ФБР отказва. Следващата стъпка е да поискат откуп на стойност от 4 милиона долара, но малко след това вдигат сумата на 400 милиона долара. Интересен факт е, че не е предоставена банкова сметка – откупът трябва да бъде предаден под формата на безплатна храна за обществото. За съжаление бащата на Пати успява да изтегли само 2 милиона долара и закупува храна на същата стойност, разпределяйки я на хора в „нужда“. Поради лошата логистика, безплатната храна мотивира мнозина да се хвърлят като озверели и да създадат още по-сериозен хаос. Групировката отказва да освободи своя заложник.
Снимка: By FBI – http://www.pbs.org/wgbh/amex/guerrilla/gallery/g_08.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=659245
През първата седмица Пати била държана в килер с превръзка на очите. Често била заплашвана от Доналд, че ще бъде убита. Единственото време, в което можела да излиза на свобода, но отново с превръзка на очите, било времето за хранене. Бавно и сигурно започнала да се включва в политическите дебати и един от членовете ѝ дал книгата на организацията с фенерче, за да започне да чете и евентуално да се образова. По нейните думи, дамата има избор да умре или да се присъедини към движението, като по този начин да запази живота си. След приемането на членството, дамата започва да се обучава и получава сериозна оръжейна подготовка. Друга интересна подробност е, че сексуалната свобода също помагала на симбиозата, следователно Хърст била изнасилане от Уилям Уили Улф, а по-късно и от Доналд.
След като властите продължават да я издирват, на 3 април 1974 г. – два месеца след отвличането – внучката на един от най-влиятелните хора в САЩ заявява на аудио касета, че се е включила в организацията и приема името Таня. Името идва от Хайди Тамара Бунке Бидер – приятелка на Че Гевара. С приемането на новата революционерка е време и за действия. Пати е заснета за първи път в 10 часа сутринта в банка Хиберния в Сан Франциско. Бившата заложничка държи карабина М1 и държи заложници. По-късно ще сподели, че не е искала да участва в обира, но е била принудена. Организацията успява да вземе 10 000 долара – нищо повече.
Желанието да съберат повече привърженици също удря на камък. Малцина са онези, които биха могли да се включат в организация на бивш затворник, чийто идеи нямат абсолютно никакъв смисъл. Местят се в Лос Анджелис, където решават, че ще е по-лесно да се организират. На този етап вече не се търси политически диалог, липсва промяна, а само желание за извършването на обири, влизането в битки с полицията и трупането на блага. На 16 май Уилям и Емили Харис влизат в хранителен магазин. Толкова добре подготвени са, че Уилям е много бързо обезоръжен и закопчан с белезници. При опита за кражба, Пати стои в микробус. Ставайки свидетел на задържането, дамата използва автоматична карабина и започва да стреля по табелата на магазина, позволявайки на нейните „приятели“ да избягат. При опита си за бягство, Пати и Уилям крадат две коли и се опитват да избягат.
Снимка: By Kingkongphoto & www.celebrity-photos.com from Laurel Maryland, USA – Patti Hearst © copyright 2010, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74493930
Един от шофьорите ще си спомни много добре похитителката и по-късно ще даде показания в съда. Двойката решава да избяга и да се отдалечи от квартирата. ФБР обаче успява да намери адреса и при престрелка да убие шест от членовете там. Вечерните новини съобщават, че най-вероятно похитената Хърст също е умряла по време на престрелката. С помощта на други радикализирани единици, Пати и компания намират подслон и пари, с които да продължат мисията си.
Докладите на ФБР ще разкажат, че през август 1975 г. именно тя ще участва в направата на бомби, които трябва да стигнат до полицейски участък. За разлика от Тед Качински, тези революционери нямат познания, нито интелект, за да произведат правилната бомба. На 18 септември, след още един банков обир, ФБР нахлува в апартамента на Уенди Йошимира, където открива Пати, белязани пари от банката и оръжие. В затвора ще напише под арестанския лист, че работи като „Градски партизан“. Моли адвокатът ѝ да изпрати следното съобщение:
„Кажи на всички, че се усмихвам, чувствам се силна и изпрати поздрави и любов на всички мои братя и сестри.“
Снимка: By Unknown author – http://www.youngandprettyblog.com/wp-content/uploads/2010/11/phearstmug1.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14939660
В затвора ще бъде установено, че тежи едва 40 килограма, д-р Маргарет Сингър ще допълни, че Пати има ниско IQ и практически е като ходещо зомби. Дамата има загуба на паметта, раздвоение на личността, някои моменти се губят, започва да пуши и да има кошмари. Юристите са особено притеснени, че ако не се открие евентуално психично заболяване, Хърст може да бъде осъдена за всички престъпления, в които фигурират и две убийства. До този момент американското правораздаване все още не е срещало термин като „промит мозък“. С помощта на психиатри като Луис Уест започват разнообразни сеанси за доказване на странната диагноза.
Няколко седмици по-късно членката на организацията ще се отрече от приетата идеология. Съдия Оливър Джеси Картър е на друго мнение. На 15 януари 1976 г. ще отхвърли предложението на психолозитие и ще заяви, че участието в първия банков обир е било напълно доброволно. Съдията позволява да се използват записите от свиждания, в които „Таня“ все още говори за своите радикални вярвания, както и феминистката и страна. Не позволява сеансите на Уест да бъдат използвани. За мнозина съдия Картър затваря очите си, но много други подкрепят това решение. За престрелката в магазина заявява, че се е страхувала и била инструктирана да започне стрелба в такъв сценарий.
Нещо повече, подсъдимата заявява, че се е страхувала да избяга, защото може да бъде открита и убита. Мнението на други психолози също се излушва. Д-р Козол заявява, че дамата се смятала за „бунтовник без кауза“ и действала свободно по време на банковия обир. Според д-р Форт, отвлечената не е чувствала заплаха за живота си. Нещо повече, същият психиатър е сигурен, че половите сношения са били напълно доброволни. Междувременно самата Пати изглеждала летаргична и отнесена някъде другаде, сякаш всичко се случвало на друг, а не на самата нея. Нейната приятелка – Емили Харис ще помогне за още по-сериозният поглед.
Според нея, Уили е дал бижу, което Пати криела, защото двамата били във връзка. На 20 март 1976 г. е осъдена на 35 години затвор за извършването на банкови обири. Окончателната присъда е смекчена, защото съдия Картър умира. Съдия Орик Дж. поема случая и намалява присъдата на 7 години, за да напомни, че младите хора с революционни амбиции ще бъдат преследвани и наказани. Бившата членка се разболява в затвора, преминава няколко операции, пропуска възможността да свидетелства срещу Емили и междувременно се охранява не само от полицията, но и от охраната, която баща ѝ наема. Конфликтът за правораздаването идва с пускането ѝ под гаранция от съдия Талбот Калистър.
Обществото е особено недоволно, защото тук работи двоен стандарт, който винаги е в полза на богатите. Пускането под гаранция е отменено през 1978 г. и дамата е отново върната в затвора. Уилям и Емили Харис лежат около 8 години и след това са освободени. Президентът Джими Картър я помилва след 22 месеца в затвора. Освободена е през 1979 г. и остава с условна присъда. Бил Клинтън ще отмени присъдата и ще помилва на 20 януари 2001 г. – последният му ден в кабинета.
Заглавна снимка: By Unknown author – http://www.youngandprettyblog.com/wp-content/uploads/2010/11/phearstmug1.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14939660
