Аферите на Клеопатра са политически хазарт… който се проваля

Клеопатра VII остава икона както на древния, така и на съвременния свят. Днес тя продължава да пленява и озадачава историците, оставайки една от най-очарователните и загадъчни фигури в историята. Марк Антоний и Клеопатра променят облика на света стс своята коалиция, която започва като политическа тактика, скоро се превръща в бурна, а по-късно и трагична любовна афера.

Въпреки своята цветуща репутация, Клеопатра има само двама любовници – и двамата владетели на Рим. Тя признава Рим за водеща сила на древния свят, а Египет, богат на злато и зърно, осигурява материалните ресурси за подхранване на тази сила. И двете афери започват с политическа програма – те позволяват на кралицата да установи сигурен и изгоден съюз между Рим и Египет. Въпреки това обаче събитията предприемат неочакван обрат, когато среща по-младия от нея генерал. Клеопатра и Марк Антоний се влюбват и развиват страстна и непредсказуема връзка, която донася както богатство, така и разкаяние. Тяхното партньорство, като любовници и политици, увековечава и разрушава династия като води до края на близо 3000 години фараонско управление.

Клеопатра и Цезар

Много преди срещата си с Марк Антоний, кралицата ражда син от първия си римски любовник Гай Юлий Цезар и го кръщава Цезарион – „малкият Цезар“. По този начин Клеопатра си осигурява огромна власт, тъй като Цезар няма наследник. Въпреки материалното си богатство, Египет претърпява години на глад, които отслабват запасите на житницата и народа. Съюзнически държави на страната също усещат как Рим свива ръката си около гърлото им.

Александрия пък отдавна е важна за Рим – като врата към Изтока, това е голямо пристанище с голяма космополитна общност, известно със своите библиотеки, култура и търговия. Египет също има богат източник на зърно, с който храни имперската си армия. От друга страна, римляните гледат на египетския народ и на неговата религия с подозрение – култове, заедно със странните му богове с животински глави, са мерзост за изисканите римски сетива.

Докато има съюз с Рим, Клеопатра – и нейният трон – чувстват сигурност. По тази причина тя гледа да ухажва неговите водещи фигури. От самото начало обаче жената е загадка за човек като Марк Антоний – след като израства в Рим, той се запознава с жени от висшата класа, които си седят вкъщи, а единствената им работа в живота е да бъдат добри съпруги и майки. Жените в Рим са разглеждани до голяма степен като носители на целомъдрието – Клеопатра пък е самата противоположност на това.

Израснала в силно политическо и опасно домакинство, където нещата са доста несигурни, тя произлиза от дълга линия владетели – всички на име Птолемей – които могат да проследят своите деди до Александър Велики. За да запазят кръвта си чиста, женските владетели често се омъжват за своите братя. Тази практика носи външна сила на семейството, но вътрешните конфликти има много и още в ранния си живот Клеопатра е свидетел на жестоки борби за власт в собственото си семейство. Всъщност, с нарастването на нейната сила, тя няма друг избор, освен да екзекутира съперниците си.

Клеопатра живее добре обмислен живот на всяка крачка. Тя е високо образована жена с остър ум и чудесни инстинкти – говори няколко езика, включително египетски – което я прави уникална сред връстниците й – покровителка на изкуствата е и силно отдадена на книгите. Въпреки по-късната си репутация на фатална жена, тя не е считана за красавица. Казват, че има харизматично присъствие, добра събеседничка е и има сладък, съблазнителен глас – черта, която може би полира още от дете. Най-важното е, че Клеопатра оцелява – тя знае, че за да поддържа трона си, трябва да контролира силата на Рим и Марк Антоний може да й предложи това.

Марк Антоний

Марк Антоний и Клеопатра са като огън и вода. Роден през януари 83 г. пр. н. е., Антоний е истински римлянин. Той бързо си спечелва репутация с пиене и хазарт и изглежда е привлечен от екзотични религиозни култове. По-късно изкарва слава и богатство в армията като командир на кавалерийски полк. Антоний и Цезар развиват добро приятелство, а отдалечената им роднинска връзка го укрепила. Докато звездата на Цезар се изкачва, също става и със звездата на Марк Антоний, и когато старецът става диктатор, Антоний е назначен за Magister Equitum (господар на коня) и управлява Рим в отсъствието на Цезар. По-подходящ за бойното поле обаче, Марк е импулсивен политик – неговите залитания по виното и жените стават тема на много клюки, тъй като става въпрос и за афери със съпругите на други мъже.

След убийството на Цезар, Клеопатра и Марк Антоний бягат от Рим и Клеопатра се връща в Египет. След като Цезар вече е мъртъв, положението й отслабва – римляните гледат на жената-владетел с отвращение и тя отчаяно се нуждаела от съюзник в Сената.

Убийците са екзекутирани или изпадат в неизвестност, а държавата е оставена на Октавиан (наследникът на Цезар), Лепид (неговият доверен командир) и Марк Антоний да успокоят бурята. Тримата мъже образуват Втория триумвират, предоставяйки си равни държавни правомощия. Сега Антоний е в силна позиция.

Октавиан, осиновеният син на Цезар

Рим е силно обезпокоен от този развой на събитията. За да осигури лоялността му, Октавиан урежда брак между Марк Антоний и сестра си Октавия – ход, който вбесява египетската кралица. Междувременно тя финансира армията му, което позволява да превземе Йерусалим, където поставя Ирод като марионетен цар на Юдея. Четири години по-късно Антоний отново посещава Александрия на път да воюва с партяните. Връзката му с Клеопатра бе набрала скорост и той превръща Александрия в свой дом. Въпреки брака си с Октавия, той се жени за Клеопатра и заедно имат още едно дете.

Когато Антоний нахлува на територията на Парт с армия от около 100 000 римски и съюзнически войски, кампанията му се оказва пагубна и той така и не се възстановява от шока от поражението. Октавиан се възползва от тази възможност и понижава Лепид, омаловажава Марк Антоний и завзема еднолична власт. Той напомня на Рим за заплашителните отношения между Антоний и неговата гнусна чуждестранна кралица. Докато симулира шок от изоставянето на сестра си, той казва на гражданите на Рим, че Марк сега живее като египтянин. Това се смята за акт на държавна измяна.

Антоний и Клеопатра отговориха на атаката с театър. След успешна инвазия в Армения, Марк Антоний вбесява своите събратя римляни, като организира традиционното Триумфално тържество в Александрия. След това издава поредица от прокламации, известни като
Александрийските дарения, и определя Клеопатра и нейните деца за наследници на завладените от него територии. Всъщност това е директно обявяване на война.

Октавиан няма друг избор, освен да отмъсти. Той казва на Сената, че Антоний е „чужденец“ и че е сломен от египетската кралица. Марк Антоний се развежда с Октавия и обвинява Октавиан в подправяне на волята на Цезар. Рим е въвлечен в гражданска война, която завършва с поражението на Антоний в битката при Актиум.

Смъртта на Клеопатра

След ясната си победа Октавиан се завръща в Рим. През следващите 12 месеца той оставя Антоний и Клеопатра да обмислят поражението си, а той да помисли как да ги убие. Съседните на Египет територии са до голяма степен присъединени към Рим и поради тази причина опитите на Антоний и Клеопатра да се прегрупират и съберат армия са безполезни.

През август 30 г. пр. н. е. Октавиан най-накрая нахлува в Египет. Антоний прави последен опит да узурпира римския водач, но в крайна сметка съдбата му е решена. Той прави това, което се изисква от всички почтени римски войници и пада върху меча си. В опит да защити децата Клеопатра говори с Октавиан. В последния си час Антоний е докаран в мавзолея на Клеопатра, където умира в ръцете й. Октавиан разрешава на Клеопатра да го погребе според нейните ритуали.

Но докато иска да прояви приятелски настроения във външната си политика, той естествено иска тя да умре. Това му положение, всъщност, е трудно, но му олеква, когато Клеопатра взема смелото решение да сложи сама край на живота си. Някои историци смятат, че тя е била ухапана от змия, скрита в кошница смокини. Други предполагат, че пие вино с бучиниш…