Как войнът и прочут хубавец Алкивиад предаде Атина и съблазни кралицата на Спарта

Алкивиад е пълен луд. Екстравагантен и остроумен мъж, атинянинът е известен най-вече с близките си отношения с учения Сократ и с ентусиазма и устремеността му в Пелопонеската война, която разкъсва Гърция по негово време. Той ще остане в историята именно с ролята си във войната, в която класическите борци в тежка категория – Атина и Спарта – се изправят копие срещу копие.

От Сократ до атински генерал

Бащата на Алкивиад е генерал от атинската армия, което проправя път и за младото момче да се реализира в тази посока. Дори след като баща му е убит в битка през 447 г. пр. н. е., той продължава да се бие и се бори като хоплит (тежковъоръжен пехотинец в Древна Гърция) заедно с учения Сократ в битките при Потидея и Делиум. Когато навършва 30-годишна възраст обаче, той изоставя философията на Сократ и се отдава повече на зова на егото си.

Неприязън към античния свят

Вече и военен генерал, и уважаван дипломат, Алкивиад помага за разгарянето на Пелопонеската война, като убеждава градовете-държави Аргос, Елис и Мантинея да сформират антиспартански съюз. Тази коалицията обаче е всеобхватно победена, но хитрият атински генерал успява да я измъкне от опасност и се разминава с каквото и да е наказание.

Феновете на състезанията с колесници в Рим са много по-жестоки от днешните футболни агитки

След кратка серия победи, постигнати с лекота, в състезанията с колесници, той убеждава могъщия атински флот да използва ресурсите си за атака срещу Сиракуза в Сицилия. Желанието му е изпълнено, но нощта преди да отплават, тревожният Алкивиад странно и изненадващо решава да уреди нервите си, като осакатява статуи на Хермес в Атина. Това ще променило всичко…

Побеснели, главните мъже на Атина трябва да осъдят Алкивиад на смърт, но както всеки път през живота си, той отново успява да се измъкне – този път при врага, Спарта. Сега той вече е трън в очите на родния си град, като пpeдава на спартанците атински военни тайни и насърчава съюзниците на Атина да се разбунтуват и да я оставят. И всичко това, докато тайно прелъстява съпругата на спартанския цар.

В един момент обаче дори на спартанците им идва много от неконформисткото отношение на Алкивиад. След като служи и двете основни силови центрове на Гърция, сега той решава да се опита да вдигне малко хаос и в Персия, но след като не успява, се връща при атиняните, които изненадващо се радват да го видят.

Обратно към отговорността

Признавайки таланта му на морски командир, всички обвинения към него са свалени от държавата. Дадено му е върховно командване на атинския флот и той категорично се отплаща на вярата им с убедителни победи над спартанския флот при Абидос и Кизик. Въпреки това все още има политически врагове и общата им власт го изпраща за пореден път на заточение от Атина. Това обаче е много грешен ход от тяхна страна и те ще си платят, когато родния му град не се вслушва в предупрежденията му за изненадваща атака и спартанците разбиват атинския флот.

Краят

Майстор на бягството и манипулацията, дори късметът на Алкивиад трябва да се изчерпа в даден момент. Сега Атина е сериозно победена, но бившият й генерал изглежда не се интересува и си живее спокойно далеч в Мала Азия. Докато Тридесетте тирани завладяват града, хората копнеят героят им да се върне. Спартанците чуват за това и, страхувайки се от въстание, изпращат група убийци да го довършат веднъж завинаги.

Алкивиад спи, когато наемните убийци пристигат. Той се събужда от звука на пламъци, облизващи вратата му, когато убийците подпалват къщата, в която живее. Скачайки от леглото, той хваща меча си и се засилва към похитителите си. Изплашени, те бягат, но след като се съвземат успяват да свалят Алкивиад с вълна от камъни и копия. Така гръцкият маверик умира на 40-годишна възраст.

Въпреки изключителния си талант Алкивиад е егоист и женкар, който успява по някакъв начин да експлоатира и двете най-големи сили в Гърция за собствена печалба и удоволствие. Хора като него искат да гледат как светът гори.