Убийството на Лев Троцки в Мексико

През 20-те години на миналия век, малко след приключването на гражданската война в Русия, новият режим се подготвя за следващия голям скок. На върха вълната стои Ленин и се възползва от придобитата власт, при това без да осъзнава, че неговите решения ще доведат до една сериозна катастрофа. Годините обаче минават и започва да се говори за заместник и изпращането му в заслужена почивка. Мнозина вярват, че Лев Троцки ще поеме управлението. Макар и многократно да показва своите недостатъци като арогантност, лицемерие и липса на каквото и да е възпитание, членовете на партията очакват номинацията му за партиен секретар.

Живейки в илюзията, че няма врагове, Троцки остава без думи, когато никой не се опитва да бъде опозиция на тежката присъда, която Сталин издава. Лев се оказва перфектното лице, което да получи всичко негативно от настоящото управление. Вместо ръководен пост, Троцки получава вила, дяволска опашка и рога. Подписването на смъртната присъда го принуждава да избяга, колкото се може по-далече. Осъзнавайки, че ще живее целия си живот в изгнание, беглецът успява да стигне до Мексико сити. За мнозина това би бил краят на книгата, но Лев вярва в своята правота и смята да се изправи дистанционно срещу Сталин.

За целта основава революционно движение от Мексико и започва пряко да се меси в политиката на неговия доскорошен другар. Изведнъж се оказва, че прокуденият все още може да влияе и до края на 30-те години ще забележим как в комунистическия свят всичко се дели на почитатели – едни са приближени на Сталин, други припознават идеологията на Троцки. В навечерието на поредната световна война започва да кристализира една нова идея, че битката за братство и равенство се превръща в битка на лидери, водена от обикновените хора. Както Кремъл забелязва, враговете стават все повече – Германия, Япония и западните сили вече подготвят най-различни сценарий за преврат.

Последната капка е фактът, че Троцки подготвя да пусне биографията на Сталин и да разкрие грузинската жилка, както и реалното потекло на диктатора. Това дава и окончателното решение за подписване на смъртната присъда. Мисията е възложена на Павел Судоплатов – разузнавач, който често партнира с Лаврентий Берия в секретната дивизия „Администрация на специалните задачи“. По-късно Павел ще напише своите мемоари и ще ги публикува под името „Специалните задачи“. През март 1939 г. е призован личнот от Сталин в Кремъл:
„Няма нито една важна политическа фигура в противниковото движение, освен Троцки. Ако елиминираме него, заплахата е неутрализирана.“

Снимка: By http://www.marxists.org/archive/trotsky/photo/t1919b.htmor http://historydoc.edu.ru/catalog.asp?cat_ob_no=12438&ob_no=13597, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=324431

Диктаторът продължава да изразява недоволство от настоящето разузнаване. Оказва се, че издадената заповед датира още от 1937 г. и е завършила с провал. Сега е ред на Судоплатов да докаже на какво е способен. Предоставената възможност за издигане в чин, особено след като задачата е дадена именно от лидера на страната, идва с особени главоболия.

Павел не знае испански и никога не е чувал за Мексико. Ограничението е премахнато с още една благословия – агентът може да вземе със себе си всеки един, когото пожелае. Разходите за убийството не са от значение. Информацията ще се предава единствено на другаря Берия и никой друг не трябва да знае какво се планува. Судоплатов започва да издирва хората, които са участвали в Испанската гражданска война. Проваленият атентат през 1937 г. трябвало да приключи житейския път на Лев от вилата му. Неуспешният опит мотивира изгнаника да използва охрана и да плаща достатъчно щедро, за да бъде защитен от всички и всичко. Ако се появи непознат човек около жилището му, въоръжените телохранители бързали да го изгонят. Никой не се допускал без предварително уговорена среща, следователно трябва да се намери човек, който да задели малко от времето на Троцки, за да бъде убит.

За омайването бил избран симпатичен бизнесмен на име Рамон Меркадер. Неговата майка била отдадена комунистка, която участвала в испанските сражения. Необходимо е време, преди Рамон да успее да стигне до Троцки. Играта за печелене на доверие се играе бавно и спокойно. Представя се за човек, който обича да бъде сред опасности и предизвикателства, харесва адреналина и удоволствието от риска, а точно това обичал и Троцки. Рамон започва да ухажва и Силвия Агелоф, която била от приближените и вътрешния кръг на доверените хора в обкръжението. Една по една се отключват и всички останали врати до сърцето на прокудения харизматичен лидер. На 20 август 1940 г. Рамон успява да уреди частна среща с Лев Троцки. Под палтото си носи специална планинарска брадва за трошене на лед, която да се използва като инструмент на убийството.

Снимка: By Unknown author – Original publication: Журнал «Прожектор» №1 (23) 15 января 1924 годаImmediate source: postcard at auction, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85448140

Докато изгнаникът разглежда документи на бюрото си, предоставени лично от убиеца, брадвата полита към главата. Павел по-късно споделя разказа, който слуша лично от Рамон. Троцки успява да избегне удара, но въпреки това е ранен. Започва да крещи, опитва се да се пребори с нападателя си. Дуелът не е равностоен, но пък е достатъчно шумен, за да призове охраната, която бързо неутрализира испанския бизнесмен. Следва сериозен побой. Лев нарежда Меркадер да бъде пощаден. Междувременно майка му го чака извън града в кола за бягство. След като убиецът не идва, тя напуска страната. Троцки умира на следващия ден.

Рамон е арестуван от мексиканската полиция с фалшиво име – Франк Яксон. Истинската му идентичност остава в тайна през следващите 6 години. Самоличността се установява, когато негов роднина успява да избяга от СССР. Преживяванията в затвора също не са особено леки. Агентът е пребиван всеки ден без почивка. Всеки път разказвал, че е убил Троцки, защото имали личен конфликт. Получава 20-годишна присъда. Освободен е през 60-те години на миналия век и заминава за Куба, а от там бяга в СССР, където делата му са почетени подобаващо и получава наградата „Герой на СССР“. Това е цената, която заплащат всички, които са решили да разчистят сметките си или да се борят срещу Сталин. По ирония на съдбата не трябва да забравяме, че Лев Троцки най-накрая става жертва на разузнаването, за което е помагал активно да се построи и да заработи.

Заглавна снимка: By Unknown author – http://commissarreturns.ru/img/2/3.2.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62386164