Защо Супермен „прескача сгради“ след като може да лети

„По-бърз от куршум! По-силен от локомотив! Способен да прескочи високи сгради с един скок!“

Но, разбира се, че Супермен може да преодоява небостъргачи – той все пак може да лети. Да, технически е част от силите му, но няма много ситуации, които биха изискали точно скачането пред някоя от останалите му безкрайно по-практични сили. И така, защо тогава тези емблематични думи възхваляват точно скокът на височина на Супермен, а не факта, че той може да лети?

Когато тези бомбастични хвалебствия звучат за първи път в радиопрограмата „Приключенията на Супермен“, силата му да лети все още не съществува. Въпреки че началният монолог се промени по време на 11-годишното излъчване на радиопредаването от 12 февруари 1940 г. до 1 март 1951 г., първоначалните думи в четирите 15-минутни демо епизода, с които програмата се промотира из радиата през 1939 г., описват добре ограничаване на Супермен по това време:

Разказвач: Момчета и момичета, моля за вашето внимание ! The Blank Corporation представя чисто нова програма, включваща вълнуващите приключения на една невероятна личност! По-бърз от самолет! По-силен от локомотив! Непроницаем за куршуми!

Мъж: Горе в небето – вижте!

Жена: Това е птица!

Мъже: Това е самолет!

Мъж: Това е Супермен!

Разказвач: Супермен! Същество, не по-голямо от обикновен човек, но притежаващи сили и способности, никога досега срещани на планетата ни. Способен да прескочи 200 метра наведнъж, да прескочи с лекота двадесет-етажна сграда, да се състезава с куршум, да вдига огромни тежести и да разкъса стомана в голи ръце, сякаш е хартия. Супермен! Посетител от далечна планета! Спасител на тези в беда! Герой, който се заклева, че докато е на Земята, ще помага на нуждаещите се.

Тово дълго словоизлияние по-късно ще бъде синтезирано до версията, с която сме запознати днес, но тук това, което се откроява, е прецизността и изчерпателността, с която се обясняват неговите способности да скача. Веднага след уточнението, че Супермен може да прескочи над 200 метра, дикторът описва същия подвиг от гледна точка на двадесететажна сграда. Почти сигурно първата фигура всъщност е предназначена да опише скокът на дължина на Супермен. Оригиналните думи „една-осма миля“ са взети директно от втората страница на комикса Супермен #1 (1939), където има и илюстрация как скача хоризонтално, а не вертикално. В същия брой създателите на Супермен Джери Сийгъл и Джо Шустър включват първия от многото опити за научно обяснение на силите на героя:

Супермен идва на Земята от планетата Криптон, чиито жители еволюирахт, след милиони години, до физическо съвършенство! По-малкият размер на нашата планета и по-слабото гравитационно привличане, помагат на огромните мускули на Супермен да постиат невъзможни неща! В нашия свят все пак съществуват същества, които притежават свръхсили! Малката мравка може да вдигне тежест стотици пъти по-голяма от собствената си. Скакалецът прескача разстояния, които за човека биха били еквивалент на няколко пресечки! Затова не е твърде пресилено да се вярва, че някой ден нашата собствена планета може да бъде населена изцяло от супермени!

Визията на Зигел и Шустър за героя в края на 30-те и началото на 40-те години е на съвършен човек, чиито способности са като на обикновените земляни, но доведени до еволюционната крайност, която споменахме. В първите няколко броя от комиксите за Супермен, които излизат ежедневно, отпечатани във вестници, баща му Джор-Ел изпълнява еднакво необикновени подвизи дори в родния си свят, като например да тича по-бързо от влак, да скача по покривите на небостъргачите, да остава невредим, когато сграда се срутва с него вътре по време на земетресение и да вдига много тонове развалини с лекота. Както се обяснява в началото на първият брой от поредицата: „Криптон, далечна планета, толкова напред в еволюцията, че е дом на цивилизация от свръхчовеци – същества, които представляват човешката раса в нейния краен връх на съвършено развитие!“

Ето защо освен летенето, Последния син на Криптон има и други екзотични сили – като инфрачервено и рентгеново зрение – които също са изпуснати в първоначалните му изяви. Те просто не са в линия с представата за бъдещето на човешка еволюция.

Но това ще се промени много бързо.

Поне още на 28 ноември 1941 г., с излизането на „The Mechanical Monsters“, втория от анимираните къси филмчета за Супермен на Fleischer Studios, героят използва рентгеновото си зрение. В Супермен #59 (юли 1949 г.) той използва енергията на тези рентгенови лъчи, за да разтопи ледник, което предшества топлинното му зрение като уникална сила през следващото десетилетие.

Те отразяват една зараждаща се нова визия за Супермен, в която той е повече извънземен по природа, неговите сили са нечовешки, но все пак не и неправдоподобни сами по себе си. Но следващите десетилетия ще добавят все по-съмнителни способности към репертоара му, като например през 1958 г. в Супермен #125 той показва способност да произвежда от дланта си миниатюрмно човече, което изчерпва собствената му сила. Това все пак е по-полезно от суперматематиката, при която Супермен успява да умножава наум и и без писателят и редакторът да забележат, да достигне до грешен резултат… Филмите бяха не по-малко безсмислени при установяването на нови сили.

„Управлението на Супермен“

Тези способности са далеч от онези, с които първоначално е замислен Супермен като супер силата и скорост. Супермен, както се появява в дебюта си през юни 1938 г. на страниците на Action Comics #1, е най-малко третият опит на Сигъл и Шустър да лансират герой, носещ това име, като първият от тях се появява в третия брой на списанието им „Научна фантастика“ в разказ, озаглавен „Управлението на Супермен“ (януари 1933 г.). Този Супермен е лош землянин с обикновена физика, но с огромни умствени способности. Той използвал телепатия, за да контролира волята на другите и дори да наблюдава събитията на Марс.

Вторият им Супермен се появява по-късно същата година – вече в едноименния комикс. Написан е и е съставен само един брой, изпратен непоискано до Консолидирано издателство за разглеждане, където е учтиво отхвърлен. Въпреки корицата – единственото, което оцелява след яростния изблик на разочарвание на Шустър – на която този Супермен е провъзгласен за „Най-изумителния супер герой на всички времена“, силата му, макар и значителна, не е особено супер. По ирония на съдбата, този Супермен – или поне леко променен образ, който сега се казва Слам Брадли – е един от героите, създадени за Детективски комикси #1 (1937 г.): поредица, която обикновено се свързва с най-добрия приятел-враг и син на Марта, Батман.

Action Comics #1

Но по времето, когато единственият истински Супермен най-накрая излизе по будките в Action Comics #1, всички основни елементи на неговата мощност са вече на мястото си. Започвайки от корицата, свръхсилата му се представя като той вдигна автомобил високо над главата си, разбивайки го в скали. В долната част на втора страница се установява неговата неуязвимост, когато куршум се отбива от гърдите му, а по-късно това се потвърдждава, когато острието се чупи при срещата с кожата му. Когато събитията от историята стигат до сцената на корицата, неговата супер скорост е показана за първи път, когато той изпреварва колата, за която читателите вече очакват, че е на път да бъде разбита.