Ервин Ромел – пасивният противник на Хитлер, който не уби нито един евреин

Ервин Ромел се ражда във Вюртемберг през 1891 г. Влиза в немската армия през 1910 г. като зводен офицер и служи активно по време на Първата Световна война. Сражава се в Италия и Франция, взима участие в някои битки в Румъния и до 1918 г. е повишен в чин капитан. През следващата година участва активно в потушаването на комунистическата революция, която обхваща цялата страна. И докато кръвопролитията се срещат във всеки по-голям град, този капитан се постарал да избегне точно това и се старае да спре всякакви демонстрации с помощта на добрата дума, вместо с употребата на сила.

Ервин предпочитал да преговаря, отколкото да жертва още от жителите на страната. От 1929 г. до 1933 г. е инструктор в Дрезден и през 1935 г. работи в немската военна академия в Постдам. Вниманието към детайлите, усилената работа и желанието за постигане на резултати е било само част от положителните качества, които привличат дори Адолф Хитлер. През 1937 г. го назначава за военен министър и треньор на Хитлеровата младеж. За съжаление там се среща и с друг кадър – Балдур фон Ширах, чийто гледни точки и етики се разминават доста сериозно спрямо оригиналната идея. Балдур успява да се скара за абсолютно всяка идея и в последствие да изгони бъдещия немски генерал.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 146-1977-018-13A / Otto / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62039762

През 1938 г. Хитлер настоява Ромел да бъде част от личния му ескортиращ батальон и да го следва навсякъде из Германия. Зададената посока в последствие се оказва дори Полша по време на инвазията. Именно немският генерал започва да придружава Хитлер близо до границата, а през 1940 г. е командир на 7-ма Панцер дивизия по време на инвазията във Франция. Неговите успехи са достатъчно добри, за да покажат пълната прелест на добре познатата светкавична война. Истината е, че именно Ромел демонстрира невероятна дисциплина и подготовка, с която германците бързо успяват да завладеят французите. Единственият му недостатък до голяма степен е фактът, че никога не успява да заложи на качествената логистика и това изиграва лоша шега. През 1941 г.

Ервин е изпратен в Северна Африка за командването на немските войски. Получава своя прякор „Пустинната лисица“ заслужено, защото демонстрира изключително агресивна стратегия за нападение, която в последствие носи и много сериозни и бързи победи. Лека полека противника започва да набира скорост и след като не са осигурени правилните канали, немската армия започва да губи своята власт. През 1943 г. се завръща обратно в Европа след тежка загуба и започва да се води защитата на Нормандия. Живее само още една година и се самоубива. Макар и добър пълководец, Ервин Ромел има една много дълбока тайна, за която рядко се говори и дълго време се дебатира от историците. Немският генерал ненавиждал Хитлер и дори участвал в опита за покушението му. Следователно Ромел не е чак толкова запален нацист. Все още се смята, че е последвал стъпките на нацистите от чиста наивност.

Униженията на Германия дават адекватния отговор под формата на Хитлер и неговите гръмки слова за реванш. Именно този немски генерал е последвал тези лидери, макар и всичко да се оказва жестока реклама. Друга версия е, че голяма част от висшите позиции в немската армия са били заемани от хора, които споделят общи идеали и смятат, че Германия трябва да бъде компенсирана, но са против избиването на евреи и нарушаването на човешките права. Ромел започва своите отношения, когато става офицер в Хитлеровата младеж през 1937 г. и наистина се среща с редица важни фигури. Генералът говори, че през следващите две години получава добро и приятелско отношение от страна на Хитлер.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 101I-300-1863-29 / Speck / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5477010

Що се отнася до желанието му да разпознае антисемитизма, говори се, че това е било едно от нещата, с които не е бил съгласен, но предпочитал да се предпази от възможността да влезе в директен конфликт. Странното е, че заловените цветнокожи войници, за които командването изисквало незабавна екзекуция, Ервин отказвал да я извърши. Същото важало и заловените френски партизани. По време на „Окончателното решение“, когато евреите в Африка и по-конкретно Египет и Палестина се подготвят за избиване, неговите екипи създават така наречената газова кола, в която да се извършват масовите екзекуции. Организираните части трябвало да започнат изтребването, но нито един от екипите на Ромел не е започнал да работи по тази линия.

Други малки бойни формации на Айзенхауър са избивали евреи в Северна Африка, но няма документи, с които се доказва намесата на „Пустинната лисица“. В края на войната, когато всички немски сили осъзнават, че губят позиции и силата им е изгубена, немските войници започват да осъзнават, че е време за преврат и запазване на по-голямата част от територията, вместо умишлено унищожаване на една цяла страна. Ето защо и мнозина са съгласни да премахнат Хитлер и да преговарят за много по-добри възможности. Насрочената дата е 20 юли 1944 г. Ромел също е поканен да участва, но за разлика от останалите протестиращи не смята, че убийството е необходимо. Макар и да познава организаторите и да знае кои са в основата, той не подкрепя нито едната страна. В последствие конспирацията е проследена и Гестапо започва да търси виновните.

Сред тях е именно и Ервин Ромел. В дома му пристигат двама генерала, които предлагат да се самоубие, преди да последва публичен съд, който несъмнено ще рефлектира и върху семейството му. На 14 октовмри 1944 г. Ромел се самоубива, използвайки собственото си оръжие. За немското общество това е смърт в следствие на дълго боледуване от нанесените военни травми. Ромел получава национален празник, Хитлер обявява деня на траур и дълго време историята продължава да се пази в тайна. В последствие се разкрива и истината за „Пустинната лисица“. Той, както много други немци, може да се похвали като един от истинските войници с висока етика и морал.

Заглавна снимка: By Unknown author – scan da A.Monticone, La battaglia di Caporetto, Gaspari editore, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26818691