Спорус – момчето, което стана императрица на Рим

В историята на Древен Рим можем да открием редица скандални фигури, които по една или друга причина потъват в забрава. Без съмнение един от най-зловещите императори в Римската империя е Нерон. Той трябва да подели тази специална чест с Калигула, макар и за него да има доказателства, че все пак не е бил толкова екстравагантен. Историята на Спорус доказва, че Нерон Клавдий Цезар Август Германикус наистина е бил човек с особена омраза към света, макар и той самият да не е виждал своите решения по този начин.

Кой е Спорус? За него казват, че е бил изключително красив младеж, впечатляваща фигура, която можела да накара всяка дама да забрави ума и дума. В широкоскроеният Рим, той е успявал да спечели вниманието не само на жените, но и мъжете и за жалост към тях попада именно Нерон. Мнозина казват, че приличал невероятно много на втората императрица Сабина, която Нерон пребива до смърт през 65 г. с. Н. е. Именно тази слава изиграла много лоша шега на младежа. Вместо да се издигне като политик или пълководец, той заема мястото на императрицата.

Как е възможно това? Нерон заповядал да бъде кастриран и да замести празнината, която вече присъствала в душата му. Не трябва да забравяме, че именно Нерон е синоним на истинското зло и присъства в Библията като символът 666. Неговото прословуто сексуално отношение е легендарно сред властващите. Няма значение дали говорим за момчета, момичета, жени с брак и дори девственици от храма, Нерон се е възползвал от всички. Дефлорирането на девственица Рубрия се смятало за изключителен грях, но точно такива изобщо не можели да притесняват самопровъзгласилият се Бог. Същото важи и за момчетата, които със закон не трябвало да бъдат докосвани.

Дори родната му майка често посещавала спалнята. Ето защо враговете му се опитвали да я отдалечат колкото се може повече от него. Именно тя щяла да наследи властта и да я използва по своя преценка. И след като един полу-бог може да причини толкова щети, какво може да се очаква от родната му майка? Притесненията за нея обаче приключили много бързо, през 59 г. сл. Н. е. Нерон я убива. Причината е, че тя не одобрявала връзката със Сабина, която само 3 години по-късно се превръща в негова законна съпруга.

Отвличането на Персефона

Снимка: By Luca Giordano – The Yorck Project (2002) 10.000 Meisterwerke der Malerei (DVD-ROM), distributed by DIRECTMEDIA Publishing GmbH. ISBN: 3936122202., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=151605

За жалост малко след това и тя ще последва съдбата ѝ. Дори и нейната загуба индикира наличието на лудост. Не е сигурно дали е починала в следствие на усложнена бременност или на побой. С появата на Спорус, чието име и до днес не е известно на историците, любовният живот на Нерон се променя значително. Името на момчето идва от гръцкото „семе“ и е дадено от Нерон като подигравка, че новата императрица не може да даде наследници. Според някои Спорус е бил роб, но според други е бил свободен римски гражданин. Историята гласи, че младежът е бил кастриран, облечен в женски дрехи и обявен за новата любовница. Миналото вече нямало значение. Насрочена е пищна сватба и издигане в ранг. Спорус и Нерон пътуват из Гърция, демонстрират любовта си пред останалите и се опитват да наложат присъствието си на легитимна двойка, макар и същата да е в толкова жестоки конфликти с влас, морал и други ценности.

Не трябва да забравяме, че още по времето на Юлий Цезар хомосексуалните отношения не са се разглеждали като страст, а като начин за издигане в йерархията. Богатият любовник можел да предаде власт и позиция, но не към това се е стремял Спорус. Редица роби приемат тази съдба, за да получат свободата си, но бракът не можел да се случи, докато и двамата не са от един и същи ранг. Връзката между императора и момчето нарушавали абсолютно всички древни практики и доказвали, че за пореден път трябва да се затворят очите пред своеволията на властта. Дори в армията, където изнасилванията били честа практика за покоряване на определен главнокомандващ, не позволявало посягането към абсолютно невинна жертва.

Нерон

Снимка: By User:Bibi Saint-Pol, own work, 2007-02-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1814923

Спорус е поредната такава на императора, но не трябва да забравяме, че евнусите са имали особен социален статус, както в Древен Рим, така и в Древен Китай и Япония. Те получават правото да бъдат неутралните актьори в тази игра и като такива могат да заслужат особена позиция като съветници, мъдреци и хора с възможно най-трезвата преценка. Такива можем да забележим дори покрай Александър Македонски, следователно не трябва да се изненадваме от тяхното присъствие. Историците смятат, че кастрацията е направена, за да охлади страстите на Спорус да претендира за трона, но и това е твърде несигурно твърдение, особено след като мнозина отчитат и огромната съпротива към Нерон.

На 1 януари 68 г. сл. Н. е. Спорус подарява на Нерон пръстен, на който е изобразено изнасилването на Персефона. Митичната история разказва как Хадес успява да отвлече дамата и да я заведе в подземния свят. Този подарък дава много сериозни теми за размисъл и значението е повече от едно. Не е ясно дали Спорус предсказва бъдещето, защото именно в същата година и неговият законен съпруг ще бъде мъртав или може да се смята за вричане във вярност, но и в двата случая основата е една и съща – също като Персефона, Спорус е насилствено отнет. След дълго време на страдание, римляните най-накрая се изморили от своя владете. Сенатът го обявява за обществен враг и разпалва допълнително страстите.

Императорът бяга, но със себе си взима и Спорус. След като става ясно, че смъртта е единственият изход, императорът заповядва на най-верния си секретар да прекара нож през шията му. Когато императорът умира, Спорус е предаде на един от пазачите, който също продължавал да го пази като своя собствена съпруга. По време на преврата, за втори път евнухът става вдовица. Следващата посока е Ото – първият съпруг на Сабина, който се развежда с нея, за да може Нерон да я вземе като законна съпруга. И до днес не е ясно дали този развод е бил желан или не, но можем само да допускаме, че не всички са били почитатели на идеята.

През 69 г. сл. Н. е. униженията продължавали и новият император Вителий предлага на евнуха да изиграе ролята на Персефона по време на гладиаторските битки в колизеума. Това унижение вече било последната стъпка в един изключително тежък живот. Вместо да продължи да играе ролята на жертва, той решава да се самоубие и да се превърне в символ на всички евнуси – настоящи и бъдещи. В заключение можем да кажем, че това е животът на един отвлечен, кастриран, изнасилван и завинаги запомнен човек с особена власт, която никога не е искал .