Черната брада може и да не е бил толкова кръвожаден пират
Краят на май 1718 г. е и добрите хора от Чарлз Таун, в колонията Южна Каролина, са разбунтувани. Близо 20 000 жители на този ново, ограден със стени град се борят с Ямаси, Крик и други индиански племена, ядосани от разпространението на оризови насаждения. А сега – и това.
Tочно пред входа на пристанището им, блокиращa целия трафик, е спряла флотилия от четири кораба. Три от тях са със скромни размери, но четвъртият, Отмъщението на кралица Ан, е истински пиратски кораб. Дълъг повече от 20 метра, той разполага с три високи мачти, повдигнат четвърт етаж на кърмата си, десетки оръдия и около 150 души екипаж. На палубата голям мъж с дълга черна брада ругае яростно. Едуард Тийч, по прякор Черната брада, държи града за заложник. Той и неговата компания от около 400 мъже разграбват няколко кораба и залавят екипажите и пасажерите им, включително някои от най-видните граждани на Чарлз Таун. Неговото искане? Да му бъде предоставен сандък с лекарства, или той ще предостави главите на затворниците и ще изгори корабите.
Малко след като ги залавят, пиратите отвеждат затворниците от Отмъщението на кралица Ан и ги затварят в трюма на пленен кораб. Сгушени заедно, пленниците слушат с ужас краката на пиратите на дървената палуба отгоре, уверени, че завръщането им при тях ще означава смърт.
Но това не се случва. След часове люковете се отварят и затворниците са изведени обратно на палубата. Тогава, в сцена по-подходяща за изпълнителен директор на бизнес среща, отколкото кръвожаден луд, Тийч виква делегация на затворниците в собствената си кабина на Отмъщението на кралица Ан, където спокойно им обяснява, че те са били свалени от кораба, за да могат пиратите да проведат „общ съвет“, на който да вземат решение за следващия си ход.
Това е странно отклонение от очаквания сценария за тежък побой и убийство. Този момент, както и други, повдигат въпроси за характера на Черната брада – той може да не е бил жестокият пират, който всички знаем. Реалността е далеч по-сложна. Той е майстор на психологическата война и сплашването, харизматична и драматична личност, способен да живее извън закона и до самия си край може би изобщо не е убивал. Изглежда, че жителите на крайбрежна северни Каролинци може би са знаели това през цялото време и са го имали за фолклорен герой, който забива нагорещен жезъл в окото на техния британски опресор.
Бушприт
В рамките на седмица сандъкът с лекарства е доставен надлежно и затворниците се връщат, невредими, с изключение на гордостта им, защото пиратите взимат дрехите им и те са „изпратени на брега почти голи“, както по-късно губернаторът на Южна Каролина се оплаква в писмо до Лондон. Флотилията на Тийч триумфално вдига котва и се отправя на север. Но само след седмица Отмъщението на кралица Ан вече лежи на пясъчна лента близо до входа на днешния Бофорт в Северна Каролина. И в рамките на шест месеца, отсечената глава на Тийч вече виси безцеремонно от бушприта от командвания от британския лейтенант Робърт Мейнард кораб, изпратен след него във водите на Северна Каролина от управителя на колонията на Вирджиния.
Всеки знае за злодейските подвизи на Черната брада и неговия екипаж, особено собствениците на тютюневи плантации и британските колониални оператори около Уилямсбург, щата Вирджиния и техните колеги, които отглеждат ориз в Чарлз Таун на юг. Смъртта на Черната брада би трябвало да е добре дошла за британските инвеститори в Бристол и Лондон, които са уморени от похищенията върху изключително доходната им търговия на оръжия, текстил и други сравнително евтини стоки, разменяни в Африка за роби, които пък след това са продавани на Колониите и на островите на Западната Индия за захар, ром, тютюн, ориз и други стоки.
След смъртта на Черната брада репутацията му продължава да расте. В Бостън, Бен Франклин, тогава тийнейджър, написва „моряшка песен, за пирата Тийч (или Черна брада)“, копия от която той разпространява по улиците. Писма, описващи кървавата битка при Окракоке между Мейнард и Тийч, са публикувани във вестниците на Лондон. Само 6 години по-късно, през 1724 г., в британската столица е публикуван мащабен материал, озаглавен „Обща история на грабежите и убийствата на най-известните пирати“, в който подробно се описват подвизите на Тийч и неговите съвременници. Вече фактите се припокриват с мита: Черната брада слага бавногорящи фитили под шапката си, когато нощем приближава моряците, което му придава вид на дявол (възможно); Черната брада има 14 жени (по-малко вероятно); Безглавото тяло на Черната брада преплува няколко пъти около входа Окракоке преди да потъне (не е вероятно). А какъв е легендарният му кораб?
Вече се оказва, че останките от Отмъщението на кралица Ан може да са отплата от Черната брада към една от колониите, която му дава подслон. Той – или кораб като него – е открит в плитките води точно пред Бофорт през ноември 1996 г. от Майк Даниел, директор на полеви операции за малка компания, наречена Intersal, Inc., която е посветена на намирането и разкопките на исторически кораби. Президентът на компанията, Фил Мастърс, първоначално възнамерява да издири останките на испански кораб, натоварен със злато, но той знае, че и корабът на Черната брада може да е някъде на същото място, поради разговори с археолога Дейвид Мур, силно компетентен по въпросите на Едуард Тийч.
И така, колко са сигурни археолозите, че купчината дърво и оръдия пред Бофорт е Отмъщението на кралица Ан? Намерените оръдието дава силни доказателства. Историческите записи във Франция сочат, че Отмъщението на кралица Ан първоначално е бил робски кораб от Нант, наречен Конкорд. Той се готови за Мартиника, когато Тийч го взема. Той го преименува и добавя още оръдия, което ги прави общо над 30. Досега в развалината са открити 21 оръдия; не е известно друг кораб от 18 век, който е бил толкова силно въоръжен, да е потъвал край Бофорт.
Няколко предупредителни изстрела, повдигнато знаме, много крясъци и накрая капитулация всъщност е цялата история как Тийч взима Конкорд. Знаем това, защото през 1719 г. капитанът на Конкорд се завръща във Франция и дава подробен разказ за събитието. Той също така каза, че Тийч му дава по-малък кораб, на които да кажи товара си от роби и да продължи по пътя си.
