Елуард Лушел Макданиелс пътува през Атлантическия океан през 1937 г., за да се бори с фашистите в Гражданската война в Испания, където става известен като „Ел Фантастико“ заради умението си с гранатата. Като сержант взвод с батальона на Макензи-Папино от Международните бригади, 25-годишният афроамериканец от Мисисипи командва бели войски и ги води в битка срещу силите на генерал Франко – сили, които го смятат за по-долен от човешко същество. Може да изглежда странно чернокож човек да иска да се бие във войната на бял човек толкова далеч от дома – няма ли достатъчно расизъм, срещу който да се бори в Съединените щати? Но Макданиелс е убеден, че антифашизмът и антирасизмът са едно и също. „Видях нашествениците на Испания – бяха същите хора, срещу които съм се борил през целия си живот,“ казва Макданиелс, цитиран от историка Питър Карол.
И той не е единственият, които вижда антифашизма и антирасизма като свързани – днешните антифашисти са наследници на почти век борба срещу расизма. Докато методите на Антифа са ставали обект на много разгорещен политически спорове, идеологиите на групата, особено нейното настояване за директни физически действия за предотвратяване на насилствената репресия, се разбират много по-добре, когато се разглеждат в по-широките историчеки рамки на антифашизма.
Антифашизмът започва там, където започва и фашизмът – в Италия. Arditi del Popolo – „Смелчаците на народа“ – е основан през 1921 г. и кръстен на ударните войски на италианската армия от Първата световна война, които преплуват река Пиава, захапали кинжали, за да влязат в бой с жестоките черни ризи, насърчавани от Бенито Мусолини, който скоро след това ще стане фашисткият диктатор на Италия. Сред редиците на Ардити дел Пополо са обединители, анархисти, социалисти, комунисти, републиканци и бивши офицери от армията и така още от самото начало започват да строят мостове, където традиционните политическите групи виждат стени.
Тези мостове бързо стигат до расите, мразени от фашисти.
Веднъж във властта, Мусолини започва политика на „италианизация“, която представлява културен геноцид към словенците и хърватите, които живеят в североизточната част на страната. Мусолини забранява езиците им, затваря училищата и дори ги кара да сменят имената си, за да звучат по-италиански. В резултат на това словенците и хърватите са принудени да се организират извън държавата, за да се защитят от италианизацията, и се съюзяват с антифашистки сили през 1927 г. Държавата отговаря като сформира секретна полиция, Organizazione per la Vigilanza e la Repressione dell, (OVRA) – „Организацията за бдителност и репресия на антифашизма“ – която следи италиански граждани, извършва набези на опозиционни организации, убива заподозрени антифашисти и дори шпионира и изнудва католическата църква. Антифашистите ще се борят срещу OVRA в продължение на 18 години, докато един от тях, мъж под псевдонима Колонело Валерио, застрелва Мусолини и неговата любовница с картечен пистолет през 1945 година.
Подобна динамика се разпространява паралелно с разпространението на фашизма в предвоенна Европа.
Лого на Roter Frontkämpferbund
Левичарите от германския Roter Frontkämpferbund (RFB) – „Алианс на борците на Червения фронт“ – са първите, които използват прочутия поздрав със стиснат юмрук като символ на борбата им с фашизма, а когато през 1932 г. стават Antifaschistische Aktion, или „антифа“ за кратко, те се борят с нацисткия антисемитизъм и хомофобия под знамена с червено-черното лого, което антифа групите развяват днес. Първият юмрук е вдигнат от германски работници, но е ползван като жест и от Черните пантери и афроамериканските спринтьори Томи Смит и Джон Карлос на Олимпиадата през 1968 г., както и Нелсън Мандела, и много други.
В Испания антифашизмът е поставена на изпитание през 1936 г., когато военен преврат изпитва солидарността между работещите и средната класа, които са организирани като борд, основан на народния фронт срещу фашизма. Антифашистите издържат и стават пример за силата на народа, обединен срещу потисничеството. В първите дни на Испанската гражданска война републиканската народна милиция е организирана подобно на съвременните антифа групи: те гласуват важни решения, позволяват на жените да служат редом с мъжете и застават рамо до рамо с политическите си противници срещу общия враг.
Чернокожите американци като Макданиелс, все още обект на расизъм от страна на армията на САЩ, служат като офицери в редиците на американците, които пристигат в Испания, готови да се бият срещу фашистите. Общо 40 000 доброволци от Европа, Африка, Америка и Китай застават рамо до рамо като антифашистки другари срещу преврата на Франко в Испания. През 1936 г. в САЩ няма черни пилоти на изтребители, но трима черни пилоти – Джеймс Пек, Патрик Рузвелт и Пол Уилямс – доброволно се борят срещу фашистите в испанското небе. Вкъщи сегрегацията им пречи да постигнат целите си за въздушен бой, но в Испания те намират равенство в антифашистките редици. Канют Франксън, чернокож американски доброволец главен механик в Международния гараж в Албасете, обобщава причините си за битка в писмо до дома:
Вече не сме изолирана малцинствена група, която се бори безнадеждно срещу огромен гигант. Защото, скъпа моя, ние се присъединихме и станахме активна част от една голяма прогресивна сила, на чиито плещи се носи отговорността да спаси човешката цивилизация от изтреблението на малка група дегенерати, полудели в желанието си за власт. Защото, ако смажем фашизма тук, ще спасим и хората си в Америка, и в други части на света от злобата, затвора и кланетата, които еврейският народ претърпява и търпи под фашисткия ботуш на Хитлер.
В Обединеното кралство антифашистите стават важно движение, тъй като антисемитизмът се развива тихо. През октомври 1936 г. Освалд Мосли и Британският съюз на фашистите се опитват да направят шествие през еврейските квартали в Лондон. 3000 фашисти на Мосли и 6000 полицаи, които ги придружават, се изправят срещу много по-многобройните антифашисти, които се появяват, за да ги спрат. Броя на тълпата варира от 20 000 до 100 000. Местните деца са вербувани да шуснат топчетата си за игра под копитата на полицейските коне, докато ирландските докери, източноевропейските евреи и левичарите застават един до друг, за да блокират напредъка на шествието. Те вдигат юмруци като германски антифашисти, и скандират „No pasaran“, лозунгът на испанската милиция, и пеят на италиански, немски и полски. Фашистите действително не преминават и улица Кейбъл се превръща в символ на силата на един широк антифашистки съюз в съпротивата срещу фашистката омраза.
Италиански антифашист
Антифашизмът се промени много от 1921 г. Днешните антифашистки активисти прекарват толкова време в разузнаване онлайн, за да разобличават днешните фашисти, колко едно време в строене на барикади по улиците. Точно както правят техните предшественици в Европа, антифашистите използват насилие за борба с насилието. Това им спечелва репутация на „улични главорези“ на някои места, точно както в онзи ден на улица Кейбъл.