Легендата за пица Маргарита – италианската гордост
Статистиката показва, че в САЩ се консумират около 350 парчета пица на секунда и около 30 милиона на ден. Едва ли някой е подозирал до какъв магнитуд може да достигне тази индустрия, но според направената статистика пазарът на пици се оценява на стойност от 45 милиарда долара към края на 2017 година. Най-вероятно сумата се е повишила значително по време на пандемията. За този грандиозен успех можем да благодарим на главния готвач на механа Pizzeria di Pietro e basta cosi – Рафайели Еспозито.
В исторически план още гърците и египтяните са използвали техниката за произвеждането на плосък хляб и поставянето на различни зеленчуци върху него. Никой обаче не патентова и недоразвива идеята, с която да спечелят толкова сериозна слава. Честта се пада на Рафайели и неговото желание да предостави нови вкусове на своите почетни гости и именно от неговите ръце се ражда и добре познатата пица Маргарита. В средата на XIX век пицата в Неапол вече е придобила статута на бърза храна.
Липсва точна рецепта за създаването ѝ и експериментирането позволявало развитие с бързи темпове. До този момент италианците познавали пицата и дори се изморили от този вид закуска, обяд и вечеря. Класическата с 3 съставки, която днес познаваме като пица Маргарита обаче все още не е известна. Рафайели пристига в правилното време, когато модата и вниманието към кръглата храна започва да охладнява. През 1889 г. в Неапол пристигат крал Умберто I и кралица Маргарита. Легендата разказва, че кралицата искала да опита местната кухня и слугите решили да предложат услугите само на един готвач – Рафайели.
Като човек с опит и визия за бъдещето на италианската кухня, той се радвал на сериозни успехи. Съпругата му отдавна притежавала една от най-старите пекарни в града, а успехите в кухнята били приветствани от мнозина. С пристигането на кралската особа, главният готвач не бил на работното си място, за него били изпратени вестоносци с една единствена мисия – да разкрие своя пълен талант. Еспозито решил да представи 3 свои рецепти. В първата пoставил чесън и маринара, на втората поставил аншоа, а третата решил да бъде най-семплата възможна формула – моцарела, босилек и пресни домати.
Готвачът обяснил, че тези елементи символизират италианския флаг. Както вече подозираме, точно тя била оценена най-високо. Похвалите накарали готвача да я кръсти именно на кралицата – Маргарита. Дори и след като кралските особи се завръщат обратно в Рим, готвачът продължава да получава писма от кралицата с благорадности. Така остава ѝ в историята. Родното място на тази рецепта може да бъде открито и до днес в Неапол, но пекарната носи името Бранди. Писмото също е запазено и подписано от Камило Гали – един от кралските асистенти. Как Маргирата започва да обикаля света? За тези успехи можем да благодарим на италианските имигранти, които носили навсякъде със себе си и кулинарните си умения.
През 1905 г. започнала да се предлага в Америка, а автор на първата пицария е Дженаро Ломбарди. Неговото заведение в Ню Йорк започнало да продава и печели внимание с кръглия италиански флаг в чиния. Легендата се оспорва от Захарий Новак, главен асистент в по изучаване на храните в института Умбра, Италия. Той сравнява подписите на Гали от 1891 г. с подписа в писмото до Неапол от 1889 г. и установява, че двата изобщо не си приличат. Това го мотивира да разследва още по-внимателно и кралските марки и печати, които отново имали значителни разлики. Собствениците на легендарната пекарна смятат, че най-вероятно писмото е било написано от някой от асистентите на Гали.
Новак допуска, че историята е фабрикувана от братята Бранди, които притежават пицарията на Рафайели. Съществува версията, че историята е измислена някъде през 30-те години на миналия век, когато господата искали да изпъкнат малко по-сериозно по време на Голямата депресия, особено с издигането на Бенито Мусолини, който в този момент свирел на струните на патриотизма. Пицата и патриотизма били двата най-безценни източника на сила за Италия. И двете версии имат своя процент истина, но по-важното е, че света е получил една много добра и приятна рецепта, която трупа успехи и до днес.
Заглавна снимка: By stu_spivack – https://www.flickr.com/photos/stuart_spivack/3630876286, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64311081
