Жената, която задоволи делфин в името на науката
Карл Сейгън е известен астроном и човек с влечения към екологията и опазването на света. В интернет пространството могат да се открият много интересни негови авторски сентенции за живота. Един интересен факт за него е, че през 1964 г. попада в лаборатория за изследване на делфини в Св. Томас. Още тогава името му фигурира в „Орденът на делфина“ – това е организация за търсенето на извенземни контакти.
Връзката между делфините и извънземните е първоначално трудна за определяне, но с помощта на друг член – Джон Лили и неговата книга „Човек и делфин“ се прокарва идеята, че тези бозайници не само желаят да комуникират с хората, но и се опитват по всякакъв начин да намерят правилния подход. Делфинът е интелигентно животно, а книгата на доктора успява да накара и останалите учени да започнат едно интересно изследване.
Астрономът Франк Дрейк отива в Националното Астрономическо радио в Западна Вирджиния, там от много време се издирва извънземен живот с помощта на радио вълни. Именно Франк Дрейк успява да намери финансиране за доказване на теорията на Джон Лили. Парите идват от NASA и други правителствени организации. Основната задача остава търсенето на комуникация между човека и делфина. Джон започва да строи специална лаборатория.
На първия етаж настанява делфините, а на втория етаж смята да води записки от всичко случващо се. Лабораторията получава името „Точката на делфина“. Интересът към експеримента започнал да печели вниманието и на други хора, сред които Маргарет Хоуи Ловат.
23-годишната жена решила да посети мястото, за да провери дали човек най-накрая е успял да изучи езика на животните и да комуникира с тях. Освен любопитство, Маргарет хранила и огромна любов към всяко животно. За нея било важно да стане свидетел на този лабораторен успех. Посрещаната е от директора Грегъри Бейтсън – известен антрополог и заявила, че обичала делфините и желаела да предостави услугите си на научния свят напълно безвъзмездно.
Заради огромното желание да участва в този експеримент, младата дама получила задачата да наблюдава морските обитатели и да води записки за всичко, което обитателите правили в аквариума. Липсата на знания не пречило на интуицията ѝ. Маргарет описвала много детайлно делфинския хабитат и с това заслужила официалната си покана да стане част от екипа. На нея били поверени и три делфина: Памела, Сиси и Питър. С дневните тренировки, тя успяла да ги научи да издават малко по-човешки звуци.
С упорство и дисциплина може да се постигне всичко, но прогресът бил осезаемо бавен. Чувството, че през нощта също има какво да се опише, накарало изследователката да живее в лабораторията, вместо да наема квартира. Това била само малка част от плана. Вместо да се засели в някое от горните помещения, тя предложила да се подсигурят всички лаборатории, а една от долните стаи, близо до делфините, да бъде наводнена. По този начин ще прекарва повече време с бозайниците.
Когато предложили да се отдели с един от делфините, Маргарет избрала Питър. С него прекарвала 6 дена, а след това го връщала за един ден обратно при себеподобните му. Питър се оказал достатъчно любопитен, но отказвал да говори. Често прекарвал време в изучаване на човешката анатомия. Наблюдавал краката на Маргарет, приближавал се изключително близо и започвал обстойния преглед. С времето Питър показва много по-сериозни влечения от изучаване на анатомията. Неговите природни нужди да се размножава, започнали да го карат да се търка във всяка една точка от тялото на младата изследователка.
Самата тя признава, че отблъскването на загорелия делфин е било предизвикателство, особено след като същият не може да се контролира толкова лесно. Мнозина най-вероятно не биха повярвали на следващите редове, но изследователката решила, че е разумно да задоволи животното като го почеше точно там, където най-много го сърби. Според нея, това помогнало на Питър да облекчи нуждите си и двамата да изградят много по-сериозна връзка. Франк Дрейк все по-често се чудил как се усвояват изпратените средства в лаборатория и изпратил Карл Сейгън да провери какво правят учниете и какъв прогрес са постигнали от началото на финансирането.
Карл с тъга установил, че никой не е успял да дешифрира езика на делфините и с изтичането на крайния срок, финансирането щяло да приключи. Маргарет не съжалявала, защото през цялото време успяла да изгради добра връзка с мъжкия делфин. През 1966 г. Джон Лили се включил в още един експеримент – тестването на ЛСД наркотикът. Изпаднал в цветната еуфория и преценил, че може да установи контакт с делфините като ги дрогира.
Наркотикът имал малък до абсолютно никакъв ефект, но тези тестове окончателно нарушили етиката на експеримента. Маргарет се завръща обратно в лабораторията си в Маями, където да продължи своите базови изследвания. Признава, че най-често страдала за Питър, който трябвало да остане в лабораторията още няколко седмици, преди да пристигне при нея за допълнителни изследвания.
Животното също е страдало, защото малко преди транспортирането се самоубива. Звучи малко странно, но самият термин е правилен. Ако човек може да диша автоматично и дори не усеща как прави това, делфините трябва да вложат сериозно усилие, за да се поддържат живи. Когато напрежението премине някакви граници, всеки един от тях може да избере да поеме въздух и да потъне в дълбините.
Неговата човешка партньорка споделя, че Питър никога не би обикнал лабораторията в Лондон и затова предпочел да приключи своето съществуване. Маргарет се завръща обратно в Св. Томас и се омъжва за фотографа, който заснема целия експеримент. Превръщат лабораторията в свой дом и живеят там. За този експеримент се мълчи цели 50 години, но в последните няколко години започнаха да се появяват най-различни интервюта по темата за жената, която искала да говори с делфини.
Заглавна снимка: By NASA – http://mediaarchive.ksc.nasa.gov/detail.cfm?mediaid=21807, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=112006
