Само няколко месеца след атаката над Пърл Харбър, американските граждани осъзнават, че армията им е изключително уязвима. Напрежението расте и трайно се настанява сред всички жители по крайбрежието на страната. Мнозина се надяват, че японската флота ще се съсредоточи към Азия и няма да продължи инвазията си в САЩ. В 2 часа и 25 минути в ранната сутрин на 25 февруари 1942 г. жителите на Лос Анджелис са събудени от сирени. Всички прожектори на противовъздушната отбрана са запалени, а експлозии във въздуха отекват над всички сгради. Мнозина излизат на верандите, за да видят какво се случва, но мракът пази голямата тайна.
Според статистиката са изстреляни повече от 1400 снаряда. Едва към 7 часа и 21 минути се свири отбой. Убити са 5 човека, много са пострадали, домове са разбити в следствие на паднали снаряди. Единственото, което липсва, са свалени самолети. Американската противовъздушна отбрана не успява да свали нито един нападател и има една разумна причина – просто няма вражески самолети от самото начало.
Въпреки геройската въздушна отбрана и битката, която с години ще се преписва като успешна, военните успяват само да допълнят изцяло притесненията за повторно японско, както и всякакво друго нападение. След атаката над базата в Хаваи, САЩ няма избор, освен да обяви война на Япония, Германия и Италия. Само за 2 часа американската флота дава страховити жертви и влизането във Втората Световна война не започва с отбелязването на някаква гръмка победа. Ефектът на параноя е единственото, което се печели в този момент, както и преследването на японци с американски паспорти.
От Лос Анджелис са екстрадирани около 3000 японски граждани, които се озовават в един от първите концентрационни лагери на страната. На 23 февруари японска подводница открива огън по петролна рафинерия близо до Санта Барбара, Калифорния. Изстреляните снаряди не успяват да убият никого и причиняват минимални щети, за да може този акт да се смята като успешна операция, но страхът, че подобна техника може да навлезе смело и необезспокоявано в американски води има своя психически ефект. Японската флота иска да покаже, че никой не е недосегаем и Западното крайбрежие на страната може да се превърне в много съвършена мишена. Да не говорим, че немските подводници вършели добра работа с потапянето на корабите, които често тръгвали с помощи към Великобритания.
На 24 февруари и само 24 часа след нападението на прословутата рафинерия, американските радари засичат обекти, които се движат с невероятна скорост към Лос Анджелис. Часът е едва 7 вечерта. Подадена е жълта тревога и всички военни са в пълна бойна готовност. В 10 часа и 33 минути, радистите свирят отбой, но след четири часа целият град потъва в мрак и само бойните прожектори започват да осветяват небето. Резултатът от нападението е 5 убити в следствие на причинени щети. Двама души получават сърдечен удар от паника. И трима души, включително полицаи са пострадали при автомобилна катастрофа, която завършва фатално.
На другата сутрин за пореден път полицията арестува още японски граждани. Когато започва разчистването на бойното поле, хората осъзнават още една интересна изненада – всички събрани снаряди са американски. Някои жители признават, че са забелязали странни обекти в небето. Задаваните въпроси карат мнозина да търсят отговора и накрая главният секретар на флота Франк Нокс дава пресконференция и заявява, че атаката е провокирана от слаби нерви.
Различни издания твърдят, че битката била пренесана над океана и американски и японски самолети влезнали в директна схватка. Малко след това списание „Times“ заявява, че според вътрешен източник, нито един самолет не е напускал летището по време на обстрела. Според декласифицираните документи, офицерите забелязали самолети над Лонг Бийч и започнали обстрел.
Регистрирани са около 306 балона, носещи червени фенери над Санта Моника и към това са забелязани няколко формации, които летят над Лонг Бийч, Дъглас Плант и улица Вермонт. Според докладите има повече от 16 човека, които забелязват вражески самолети над страната. Веднага е вдигната тревога и започва тежкият обстрел в небето. На 26 февруари отново в Los Angeles Times се спекулира за японски самолети, излитащи от подводници. Единственият проблем е, че тази технология е все още непозната и няма как действащ самолет по това време да излети от подобна лодка. Генерал ДеУит споделя едва в края на войната, че цялата паника в Лос Анджелис е била за един до пет неидентифицирани самолета.
Дори не говори за вражески, а за комерсиални полети, които най-вероятно са изгубили комуникацията или са били управлявани от пилот, който няма разрешително. Съществуват и спекулации за употребата на балонни бомби – екзплозив се закача на балони, чиято основна функция е да започнат горски пожари. Япония наистина има такава идея за нападения, но стартира едва през 1944 г. или около 2 години след прословутата „Битка за Лос Анджелис“.
Появяват се и много други версии, но сред всички стои една много адекватна – изключително глупава военна грешка, която би засрамила всяка армия. Зачерквайки всички конспирации, американските военни най-вероятно са започнали стрелба по няколко метеорологични балона, останалите са дали воля на своя страх и взимат бърз пример в обстрела. Обстрелът продължава през следващите часове, защото всеки е убеден, че горе в мрака се крият още вражески самолети.
Осъзнавайки голямата грешка и още по-голямата глупост, властите преценяват, че е по-добре да заложат на конспирациите и да говорят за поредната велика вражеска атака, отколкото да признаят, че мнозина от военния персонал не могат да се справят особено добре с цялата инвазия. Едва през 1983 г. ВВС на САЩ заявява, че мощният обстрел над празното небе е в следствие на радарна аномалия и няколко метеорологични балони. От този случай се раждат най-различни конспирации за извънземни, нова японска технология, създаването на цяло движение, което да вдъхнови Холивуд и още много телевизионни студиа да превърнат грешката в истински героизъм. За съжаление, реалността е съвсем различна и за жалост далеч не толкова бляскава.
Заглавна снимка: By LA Times. – Los Angeles Times via ProQuest, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29677054