Кратка история на Кехлибарената стая
Докато много американци свързват кехлибара с обвивката на динозавърските кости в парк „Jurassic Park“ от 1993 г., камъкът омагьосва европейци и особено руснаци от векове заради златната, инкрустирана с бижута Кехлибарена стая, която е направена от няколко тона скъпоценни камъни. Подарък за Петър Велики през 1716 г., който празнува мира между Русия и Прусия, съдбата на стаята е всякаква друга, но не и мирна: нацистите я разграбват по време на Втората световна война, а в последните месеци на войната кехлибарените панели, които са опаковани в каси, изчезват. През 2003 г. е направен реплика, но съдържанието на оригиналната стая, често наричана „Осмото чудо на света“, остава в неизвестност десетилетия наред.
Строежът на Кехлибарената стая започва през 1701 г. Първоначално е инсталирана в двореца Шарлотенбург, дом на Фридрих I, първият крал на Прусия. Като плод на едно истинско международно сътрудничество, помещението е проектирано от немския бароков скулптор Андреас Шлютер и е конструирано от датския майстор на кехлибар Готфрид Волфрам. Петър Велики остава възхитен от стаята при едно свое посещение, а през 1716 г. пруският крал – тогава Фредерик Уилям I – му я подарява като така бетонира пруско-руския съюз срещу Швеция.
Кехлибарената стая е изпратена в Русия в 18 големи кутии и инсталирана в Зимния дворец в Санкт Петербург като част от европейска художествена колекция. През 1755 г. Царица Елизабет заповядва помещението да бъде преместено в Екатерининския дворец в Царско село (днес Пушкин). Италианският дизайнер Бартоломео Франческо Растрели преработва стаята, за да се впише в новото си, по-голямо пространство, използвайки допълнително кехлибар, доставен от Берлин.
След ремонтите през 18 век, стаята покрива около 180 квадратни метра и свети в шест тона кехлибар и други полускъпоценни камъни. Панелите от кехлибар са подплатени със златни листа и историците смятат, че по онова време стаята е струвала 142 милиона в днешни долари. С течение на времето Кехлибарената стая е използвана като място за медитация от Царица Елизабет, зала за събирания от Екатерина Велика и пространство за трофеи от ценителя на кехлибара Александър II.
На 22 юни 1941 г. Адолф Хитлер започва операция „Барбароса“, която изпраща 3 милиона германски войници в Съветския съюз. Нашествието довежда до разграбването на десетки хиляди художествени съкровища, включително и знаменитата Кехлибарена стая, за която нацистите вярват, че е направена от германци и, най-вече, направена за германци.
Екатерининския дворец в Царско село
Докато силите се движат към Пушкин, служители и уредници на Екатеринински дворец се опитват да разглобят и скрият стаята. Когато сухият кехлибар започва да се руши, служителите вместо това се опитват да скрият стаята зад тънък тапет. Но това не заблуждава германските войници и те събарят Кехлибарената стая в рамките на 36 часа в 27 щайги и я изпращат до Кьонигсберг, Германия (днес Калининград). Помещението е преинсталирано в замъчния музей на Кьонигсберг на брега на Балтийско море.
Директорът на музея Алфред Роде е фен на кехлибара и изучава историята на стаята, докато тя е на показ през следващите две години. В края на 1943 г., с вече настъпващия край на войната, Роде е помолен да демонтира Кехлибарената стая и да я заключи в сейф. През август на следващата година съюзническите бомбардировки унищожават града и превръщат музея на замъка в руини. И с това следата на Кехлибарената стая е изгубена.
Изглежда трудно да се повярва, че щайги с няколко тона кехлибар могат да изчезнат и много историци са се опитвали да разрешат мистерията. Най-основната теория е, че щайгите са били унищожени при атентатите през 1944 г. Други смятат, че кехлибарът все още е в Калининград, докато някои казват, че е натоварен на кораб и в момента е някъде на дъното на Балтийско море. През 1997 г. група германски детективи на изкуство научават, че някой се опитва да продаде парче от Кехлибарената стая. Те нахлуха в офиса на адвоката на продавача и намират едно от мозаечните панели на стаята, но продавачът е син на починал войник и няма представа за произхода му. Една от по-крайните теории е, че Сталин всъщност е имал втора Кехлибарена стая и германците са откраднали фалшива.
Друг причудлив аспект на историята е „Проклятие в Кехлибарената стая“. Много хора, свързани с нея, срещат преждевременната си гибел. Ето например Роуд и съпругата му, които умряха от тиф, докато КГБ разследва стаята. Или генерал Гусев, руски разузнавач, който загива в автомобилна катастрофа, след като разговаря с журналист за Кехлибарената стая. И най-притеснителния случай от всички – бившия германски войник Георг Щайн, който търси стаята и през 1987 г. е убит в баварска гора.
Поне историята на новата Кехлибарена стая е известна със сигурност. Реконструкцията започва през 1979 г. в Царско село и е завършена след 25 години като струва 11 милиона долара.
