Лу Бу – летящият китайски генерал и войната на 3-те кралства
Древен Китай може да се похвали с цивилизация, за която много други страни мечтаят. С навлизането на комунистическия режим една огромна част от архивите са заличени. Така историята на Китай остава значително по-кратка и с много точки за спекулация. Въпреки това можем да открием сериозно количество герои от древността, доказали се с невероятна сила, стратегически ум и достатъчно бойни умения, за да доминират противника. Легендата за „Летящия генерал“ има много неотговорени въпроси, но ни запознава с една водеща фигура – Лу Бу.
Макар и да липсва каквото и да е описание за неговия физически облик, в повечето книги е описван като едър и висок, спрямо традиционната китайска физика. Към това трябва да се добави сериозна физическа сила, майсторство при стрелбата с лък и езда. На бойното поле се разпознавал със своя червен жребец. Няма информация кога точно е роден този герой, но се оказва, че е служил по времето на Трите Кралства в Китай. С впечатляващите си размери, Лу обаче не може да се похвали като особено лоялен.
Той самият е по-скоро един много добър наемник за изпълнение на някои от най-тежките задачи. Лу Бу се ражда близо до Вътрешна Монголия и става известен със своите бойни качества. Когато Динг Юан търси капитан на своята конница, Лу Бу се оказва един от добрите избори. За съжаление решението не се оказва печеливш за Юан, който скоро трябва да се разправя с цяла фракция от евнуси в столицата Луоян – същите са били изключително уважавани в китайската култура.
Докато Юан води подкрепление, за да помогне на генерал Хи Джин, неговите войници не пристигат на време и Джин е убит. Междувременно в столицата влиза и генерал Донг Жуо. Докато всички търсят решение на проблемите, Жуо бързо нарежда на Лу Бу да елиминира Юан. След като Лу успява да раздели главата от тялото на своя предишен началник, получава същия пост в кавалерията на Жуо.
За награда е признат и за син на новия владетел. Едва ли някой е очаквал, че през 190 г. точно Донг Жуо ще успее да причини толкова главоболия, но след като детронира и император Шао, повечето китайски династии оформят коалиция за премахването на новия тиранин. Именно там Лу Бу започва да блести. В последствие китайският левиатан не може да се похвали като отборен играч, който да следав заповеди.
При битката за Янгрен, той не успява да се разбере с Хю Жен и така армията, която двамата водят е принудена да отстъпи след атаката на Сун Жиан (член на коалцията). Това отстъпление ще върне армията на новия китайски диктатор месеци назад и ще го принуди също да влезе в битка, макар и до този момент да се смята за хегемон в страната. Когато армията на Сун Жиан достига до столицата Луоян. Битката между двамата пълководци – Жуо и Жиан – се води точно пред гробницата на кхановете.
Макар и диктаторът да се бори добре, той не може да се справи особено лесно с обединените армии и по тази причина напуска столицата, бягайки на запад. Опасността от убийство се повишавала с всеки изминат час и по тази причина Лу Бу е изпратен за лична охрана. Гигантът обикновено се славил със спокоен характер, докато неговият господар продължавал да подозира всички. Един ден Жуо вече е сигурен, че неговият най-верен пазач готви убийството му, Лу Бу няма избор освен за пореден път да прекрати живота на още един политически противник. Освен това вече е бил посрещнат добре от министерството на народите в лицето на Уанг Юн.
Снимка: By Shizhao – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28100806
С отстраняването на един диктатор и свежи сили, Уанг Юн и Лу Бу започват да ръководят основното правителство, а боецът получава ранга генерал. С основаването на новия ред, Лу Бу е изпратен до провинцията Лианг, където се крият последните поддръжници на неговия предишен господар. Уанг Юн настоява всички да бъдат избити заради сериозната подкрепа към врага. Вместо да се рискуват армиите, градът предлага да се води битка между двамата най-силни бойци, новият ред номинира Лу Бу, докато последните поддържници на бившия диктатор залагат на Гюо Си. По време на битката Гюо е ранен, но неговите хора успяват да го спасят, докато Бу се опитва да реши окончателно изхода на този дуел, получава тежка рана и битката приключва с отворен край. Макар и изгубена, китайският генерал потегля с няколкостотин конника и главата на Донг Жуо на седлото.
Гледката е впечатляваща и никой не смее да ги нападне. Следващата спирка на пълководеца е провинцията на Юан Шу. Имайки предвид, че Лу прави сериозна услуга, елиминирайки предишният диктатор, очаква и топло посрещане, вместо това Шу го разглежда като потенциален враг и опасност. Двете страни не стигат до разбирателство и в следствие на това, новият генерал пуска войниците да плячкосват в земите на очевидно бившият приятел на съюза. Лу продължава пътя си към Северен Китай и посещението при Юан Шао – роднина на Шу. Пристигайки там, разбира, че неговите партньори видат битка с поредния подръжник на генерала, чиято глава разкрасявала седлото на Лу.
Противникът в лиценто на Жанг Янг разполагал с достатъчно многобройна армия, за да успее да покори провинцията Чангшан, но Лу имал други планове. Вместо да посреща противника в директен сблъсък, причинявайки сериозни загуби, по няколко пъти на ден влиза с конниците в лагера и с бой успява да си преправи път и да избяга. Необходими са му 10 дена за постигане на пълна победа. Лу продължавал да бъде арогантен и да напомня на своите съюзници, че е направил услуга. Освен това често се опитва да рекрутира още повече войници. Всеки отказ се награждава с разпускане на армията за плячкосване и създаване на безредици.
Оказва се, че привличането му е по-скоро грешка, отколкото победа за новия ред. Когато Юан Шу отказва да попълни армията на своя скорошен съюзник и решава, че е време гигантът да бъде убит. Изпращайки Лу Бу извън зоните на провинцията, дава около 30 тежковъоръжени боеца, чиято основна мисия е да елеминират генерала. Вечерта, когато Лу почива, те влизат в палатката и убиват този, който е завит с одеялото. На следващият ден Шао получава новината, че неговият бивш съюзник и настоящ враг е жив и готов за реванш.
Вратите на града се затварят и всички очакват армията. Лу обаче изобщо не е бил в палатката, той се измъкнал тайно същата вечер и заповядал на един от неговите войници да остане там като примамка. Вместо да се изправи срещу поредният си враг, той отива на среща с Жанг Янг – човекът, чиято армия до скоро е унищожавал. Интересен момент е, че армията на Юан Шу е искала скалпа на Лу, придружавана от поданицте на Янг. Когато обаче двамата се срещат, Лу напомня, че са от една и съща провинция и убийството му ще направи неговия опонент само по-слаб.
Евентуалното му наемане ще достави необходима титла и почести. Новото обедение дава нов фронт за действие и в следващата няклко седмици на 194 г. Лу поема контрола на провинция Ян. Там за около 100 дни ще успее да се защитава от две армии. На 101-я ден губи сражението и бяга бързо, за да намери нов подслон. За пореден път гигантът демонстрира своята дипломация, след като същата година пристига в провинция Сюджоу и бързо започва да ухажва домакинът Лу Бей. Разказва му как никога не е искал да убива Донг Жуо и съответно е бил принуден. След това напомня, че поддръжниците на предишния владетел трябвало да го последват, но вместо това се опитали да го убият.
Снимка: By Unknown author – Zengxiang quantu SanguoyanyiTaken from http://threekingdoms.wikia.com/wiki/File:L%C3%BC_Bu_-_Qing_ZQ-SGYY.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37589412
Сега идвал с надеждата, че има поне един човек, който да помни славните времена на Донг Жуо. Бей не вярвал особено, но пък гостът вдигнал сериозно пиршество и дори поверил своята съпруга за изпълнение на всички желания. Междувременно Юан Шу разбира, че неговият приятел и враг гостува на Бей и решава да се възползва от силите на наемника. Той пише едно дълго писмо, в което обяснява, че някога е бил противник на Донг Жуо и е искал да го убие, но именно Бу е успял да отнеме живота му. След това дошло времето на военноначалника Као Као, с когото се води 100-дневната война. Макар и Бу да губи сражението, той все пак успява да задържи стабилно армията му да продължи своя поход напред.
Съответно тази победа продължава да е в полза на Юан Шу. Последното предложение обаче било свързано с живота на Бей. Шу искал неговият противник да бъде убит, а в замяна щял да отвори вратите си, да изпрати тонове храна до провинцията и да помогне за заздравяването на армията му. Шу бил готов да предостави оръжие и войници, за да премахне Бей. Предложението било прието и Лу се възползвал от отцъствието на господаря. Излиза извън град Шапи – мисия дадена именно от Бей. Докато очаква новините и командите, пристига и Жанг Куанг, който споделя, че в момента столицата на провинцията е в хаос, има около 1000 войника, които с удоволствие ще отворят западната порта и ще го пуснат в града.
Бу пристига, запалва града, залавя семейството и всички снабдители на Бей, а след това чака Шу да завърши окончателно битката. Лу Бей няма друг избор освен да избяга и след като живее в мизерия и глад се предава на Бу. През 196 г. Лу Бу продължавал да се ядосва на факта, че обещаните провизии не са стигнали все още до него. За пореден път е принуден да партнира с Бей, който се завръщал в по-окаяно състояние отвсякога. Бу се самообявява за губернатор, а на предишния собственик дава титлата инспектор и го изпраща в друга провинция. През лятото на същата година, неговите генерали започват да се бунтуват и Хао Менг първи се изправя срещу своя господар. Као Ксинг вижда възможност да разчисти сметките и успява да отстрани Менг по-бързо, отколкото се планува.
Междувременно Юан Шу се обявява за император на Шучун и успява да си навлече гнева на самия китайски император. За пореден път търси съюз с Лу и предлага брак между неговия син и дъщерята на новия губернатор. Макар и първоначалната сделка да е посрещната добре, Лу се отказва в последния момент и съюзът отново пропада. Шу за пореден път е в опасен съюз от врагове. Лу предпочита да се бори с всеки от противниците си поотделно и по тази причина пише на своите опоненти в лицето на Хан Ксиан и Янг Фенг, напомняйки им, че всеки от тях тримата е успял да влезе в историята извършвайки определен подвиг, само Юан е предател и вместо да се борят тримата, можели да се обединят и да елиминират противника си. За награда дори гарантира, че ще подели всичко спечелено от тази война с новите си партньори.
Снимка: By SY – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60767737
Навлизайки дълбоко в територията на Шу, тримата генерали бързо и без никаква съпротива успели да опожарят провинцията. Достигат и столицата, но когато идва време да прекосят реката, тримата предпочитат да се оттеглят, вече имали достатъчно артефакти и походът бил повече от успешен. На тръгване Лу оставя писмо на своя противник:
„Мислите си, че вашата армия е силна и затова се хвалите с могъщите си войни. Искахте да ме унищожите, но защо променяте решението си всеки път? Може да не съм смел, но всеки път доминирам във вашия регион. За кратко време се превърнахте в плъх, който бърза да се скрие в убежището си в Шучун. Къде са могъщите войни? Наслаждавате ли се на лъжите, които казвате? От древни времена хората използват техниката за сеена на недоволство сред своите грехове и по тази причина успяват да премахнат всеки един от тях. Аз не съм първият, който използва тази стратегия. Все още съм близо до Вас и очаквам вашия отговор.“
Шу получава това писмо и събира армия от 5000 души, с които тръгва по течението на реката. Вместо да получи битка, той получава подигравки от противника, който в този момент се изтеглял. Политиката на Лу продължавала да се разраства, този път потърсил помощ от Шао Джиен – канслер на Лангая. За пореден път се представител като екзекутора на бившия диктатор, но съответно забелязал, че неговата провинция е достатъчно близка до тази на Джиен. Напомнил, че макар и в миналото да е имало конфликти, в момента Шао Джиен се държал като разумен човек, който служи вярно на императора. Двете провинции можели да имат полза една от друга, следователно Джиен се съгласил. За съжаление не получил възможност да се радва на този мир дълго, защото бил победен от Жанг Ба. Ба се страхувал достатъчно от Лу Бу и превърнал провинцията Лангая в крепост. Опитът на китайският екзекутор да влезе в тази теротиря остава неуспешен, но Жанг мечтаел за мир и го постигнал малко по-късно.
На финалът Лу Бу имал един основен противник, с когото още не е водил нито една директна битка. От всичките владетели на провинции, Као Као се оказал изключително костелив орех. За неговата среща с Лу Бу казвали, че е като атака на скала с яйце. Когато пред Шапи се появила армията на Као, Китай очаквал да се излъчи окончателен победител. Обсадата на града била достатъчно жестока и вестоносци за пореден път стигнали до портите на Юан Шу. Той самият обаче си спомнил за проваления брак и обидата и въпреки упреците, решил да откаже. Лу Бу завързал собствената си дъщеря за гърба си и се опитал да я достави лично на Шу.
При опит да напусне града, стрелците охлаждат тези страсти. Междувременно съветниците на Лу Бу продължавали своята психологична атака срещу Шу и напомняли, че ако Лу падне, Као ще тръгне именно към него. Шу повежда армия от 1000 конника, но пред вратите на Шапи го посреща поражение. Загубата го мотивирала да не се връща втори път на тази територия. Као отклонява коритото на близката река с надеждата да наводнят града. След три месеца моралът на войниците бил толкова нисък, че те просто се предали. Лу Бу отказвал да се предаде и съответно искал да бъде обезглавен от своите хора, но това не се случило. Опитът му да бъде освободен или помилван са неуспешни. Као Као го обесва и с това приключва сагата на китайския гигант.
Заглавна снимка: By Shizhao – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28170841
