Борбата на Алберт Айнщайн срещу расизма
Айнщайн никога не се е придържал само към науката. Много преди днешните дебати дали учените трябва да влязат в политиката, световноизвестният физик използва популярността си, за да се застъпи силно за социалната справедливост, особено за чернокожите американци. Като жертва на антисемитизма в Германия и в чужбина между Световните войни, еврейският учен добре осъзнава вредата, която нанася дискриминацията и се опитва да използва своята платформа, за да се изкаже срещу малтретирането на другите.
Веднага след като попада под прожекторите, Айнщайн започна да говори. В различни интервюта той се застъпва за прекратяване на милитаризма и задължителната военна служба в Германия (той се е отказал от германското си гражданство на 16 години). Въпреки че никога не подкрепя изцяло ционистката кауза, Алберт често говори за своя еврейски произход и използва славата си, за да събере пари за Еврейския университет в Йерусалим, което го прави публично лице не само на науката, но и на еврейството.
„Наистина правя всичко възможно за братята от моята раса, които са третирани толкова зле навсякъде“, пише той през 1921 година.
Неговите изказвания будят гнева на много хора в Германия. Носителят на Нобелова награда Филип Ленард, който в крайна сметка става нацист, се бори усилено зад кулисите, за да се увери, че Айнщайн няма да спечели наградата. И в крайна сметка Нобеловият комитет решава да не присъжда никакви награди по физика през 1921 г., отчасти под антисемитски натиск от страна на Ленард и други. (Следващата година обаче комитетът ще уважи Айнщайн, връчвайки му наградата, която трябваше да вземе през 1921 г.)
През 1929 г. немско издателство разпространява книга, озаглавена „Сто автора срещу Айнщайн“. Въпреки че тя съдържа предимно есета, които искат да опровергаят теорията на относителността, в книгата са включени и някои открито антисемитски текстове.
Но не само антисемитските учени критикуват Айнщайн. Колегите му, както и някои от неговите приятели, изразяват неодобрение към любовта му към светлината на прожекторите. „Призовавам ви толкова силно, колкото мога, да не казвате повече дори една дума по този въпрос на онова нелепо същество, обществото“, пише Пол Еренфест, близък приятел и колега физик на Айнщайн през 1920 г. Макс и Хедвиг Роден, други двама негови приятели, направо го призовават да стои извън публичното пространство: „По тези въпроси ти си като малко дете. Всички те обичаме, а ти трябва да слушаш разумни хора“, му пише Макс същата година.
Първата по-агресивна критика на Айнщайн срещу американския расизъм идва през 1931 г., преди възхода на Хитлер на власт. Същата година той се присъединява към комитета на писателя Теодор Драйзер, за да протестира срещу несправедливостта на процеса срещу „Момчетата от Скотсбъро“.
В процеса, който сега е един от най-емблематичните случаи на нарушаване на правосъдието в Америка, девет афро-американски тийнейджъри са несправедливо обвинени в изнасилване на бяла жена. Осем от тях са осъдени на смърт без доказателства или адекватна правна защита и под натиск от бели мафиоти. След това делото е успешно обжалвано пред Върховния съд на САЩ – усилие, ръководено както от Националната асоциация за развитие на цветнокожите хора (NAACP), така и от Комунистическата партия. В резултат на това много бели американци заемат грешната страна в случая, подбудени не само от расизъм, но и от антикомунистическите настроения.
Робърт Миликан, американски физик и носител на Нобелова награда, критикува Айнщайн за това, че се асоциира с леви елементи в случая Скотсбъро, наричайки позицията му „наивна“. (Несъгласието му обаче не пречи на Миликан да се опита да наеме Айнщайн в Caltech.) Други американци не са толкова любезни: Хенри Форд публикува гнусни есета от Германия срещу Айнщайн.
През 1931 г. Айнщайн приема покана от големия афро-американски социолог и съосновател на NAACP Уилям Бойс да напише текст за списанието му The Crisis. Айнщайн се възползва от възможността да аплодира усилията в посока на гражданските права и да насърчи афро-американците да не позволяват на расистите да ги принизяват.
Каквито и проблеми да имат Америка с неравенството и расизма по това време, Европа има свои проблеми. През 1933 г., доста навременната оферта за работа в Щатите кара Айнщайн да стане гражданин на нацията, която обича достатъчно, за да критикува.
Айнщайн и съпругата му Елза напускат Германия през декември 1932 г. уж за тримесечно пътуване до Америка. Но те знаят какво следва: През януари 1933 г. Адолф Хитлер и нацистката партия поемат пълен контрол над германското правителство. В тяхно отсъствие полицията нахълтва в апартамента на Айнщайн и във вила им под предлог, че търси оръжие. Когато не намират нищо, полицаите конфискуват имота и слагат 5000 долара награда за главата на физика, разпространявайки снимката му с надписа „Все още не е обесен“. До пролетта на 1933 г. най-известният учен в света се превръща в бежанец.
Айнщайн обаче е по-голям късметлия от повечето бежанци. По това време той вече е носител на Нобелова награда и знаменитост, разпознаваема по целия свят. Тази слава го превръща във важен враг за новото нацистко правителство в Германия, но също така му гарантира сигурност в чужбина. В крайна сметка той се озовава в Америка в Института за изследвания в Принстън, Ню Джърси, където ще прекара остатъка от живота си.
Айнщайн вижда расизма като основен препъни камък към свободата. Както в науката, така и в политиката той вярва в необходимостта от индивидуална свобода: способността да се следват идеи и житейски пътища, без страх от потисничество. И от опита си като еврейски учен в Германия знае колко лесно тази свобода може да бъде унищожена в името на национализма и патриотизма. В речта си от 1946 г. в Университета в Линкълн Айнщайн осъжда расизма в Америка. „Има разделение между цветни и бели хора в Съединените щати“, каза известният физик. „Тази деление не е болест на цветните хора. Това е болест на белите хора. Не смятам да мълча по въпроса.“
След като се установява в Америка, Айнщайн продължава публично да заклеймява американския расизъм. В обръщение от 1946 г. на конвенцията на Националната градска лига той дори се позова на Бащите-основатели на САЩ в своята критика. „Трябва да се посочва непрекъснато, че лишаването на голяма част от цветнокожото население от активни граждански права е шамар в лицето на Конституцията на нацията“.
Иронията, че живее в Принстън, един от най-расово сегрегираните градове в северната част на САЩ, не му убягва. Айнщайн обича да се разхожда, докато мисли за нещо, и често скита из кварталите с предимно чернокожо население в града, където се срещна с много от жителите. Той е известен с това, че раздава бонбони на деца – повечето от които не знаят, че е световно известен – и разговаря с родителите и бабите и дядовците им.
