Сергей Крикальов – последният съветски гражданин и космонавт
Наричат го „Последният гражданин на СССР“, а той самият се нарича „човек, на когото му е писнало да лети“. Това е историята на Сергей Крикальов и неговата космическа одисея. На 18 май 1991 г. той излита в открития космос, без да осъзнава, че политическите настроения в страната скоро ще костват редица главоболия. От друга страна не трябва да забравяме, че Сергей и имал най-добрата гледна точка за началото на края. Добрата новина е, че инженерът, излитайки от космическата станция в Байконур, има и компания в лицето на украинеца Анатолий Арцебарски и Хелън Шърман – първата британка в открития космос. Дестинацията на триото е космическата станция Мир.
Космическата станция можела да приюти 12 космонавта. Докато тримата провеждат своите изследвания и успяват да извършат тестовете си, Хелън се завръща на земята след 8 дена. Господата се подготвят за 5-месечен престой, но много скоро ще видят как Съветският съюз се разделя на 15 отделни страни и танковете тръгват по Червения площад. Августовият преврат води до много сериозна комунистическа опозция и се изправя моментално срещу Горбачов. Подаваната информация е изключително оскъдна, космонавтите могат само да допускат какво се случва, а щом разбират, че СССР вече не съществува, един-единствен въпрос е изникнал в съзнанието им: „А какво ще се случи с нас?“.
На 25 октомври Казакхстан официално обявява своята независимост и придобива контрол над космическата станция. Независимата страна започва да иска заплащана за употреба на съоръжението, при това докато рублите продължават да потъват надолу и да се обезценяват. За изненада на мнозина, бившият съветски гигант нямал пари, за да заплати завръщането на своя последен гражданин. В опит да облекчат исканията на Казакхстан, руснаците веднага заявяват, че ще изпратят техен гражданин в космоса. До тук добре, но избраният дори не е преминал тренировка. През октомври, когато мисията е завършена, Анатолий се връща обратно на родната планета, придружаван от трима австрийски космонавта.
Никой обаче не можел да замени Сергей и той продължил да стои в космическата станция, а и парите в хазната не стигали. Самият той си спомня, че лекарите му обяснили как престоят му в космоса ще се отрази на здравето му, но в момента всяка рубла била необходима за стабилизирането на икономиката. Забавно обяснение, особено след като в този период от страната излязоха много съмнителни милиардери. И докато тялото на забравения космонавт започва да атрофира, той продължава да мисли за останалите ефекти – нарушено зрение, омекване на кости, инфекции, разбиване на имунната система, рак и още куп други подробности.
Докато на Коледа 1991 г. Горбачов подава оставка, Сергей прави по 16 обиколки на земята, при това на ден. След три месеца получава нареждане, че ще бъде заменен и в следващата руско-немска мисия успява да се спусне и да кацне близо до град Акаляк, Казакхстан. Слаб, изпотен, блед и изключително щастлив, че се завръща обратно на родната си планета. Самият той споделя, че е имал някакъв плах момент на радост, но не може да го нарече еуфория. Цялата му космическа одисея продължава 311 дни, 20 часа и 1 минута.
Прекарва известно време на твърда земя, а след това започва да се подготвя за американско-руски полети. Следващата година е избран за полeт заедно с екипажа на STS-60 и през 1993 г. с полагането на усилени тренировки се превръща в основен кандидат. Излита с екипажа на Дискавъри и 8 денонощия извършва най-различни тестове. Сергей Крикальов е първият руски космонавт, който лети на американска совалка. До този момент е живял около 803 дни в космоса, но не и толкова дълъг полет, колкото със СССР.
