Кратка история на сепуко
Думата сепукo се среща много често в кръстословиците и обикновено е последният шанс на един самурай в опита си да запази семейната чест. Както се досещате, сепукото е самоубийство. Обикновено се прилага, когато смъртта е сигурна, а корените на този ритуал са именно Феодална Япония. Ако самураят е военнопленник, изгубил е битка и не иска да се завръща победен, той трябва да направи необходимото. Има две основни сили в бушидо – чест и срам. Срамът е нещо, което се прехвърля и върху семейството, следователно повечето самураи предпочитали да прекъснат линията на живота си и никога да не позволят името да бъде опетнено.
Но няма по-голям срам за един самурай от вдигането на бялото знаме по време на битката. Онези, които до последно се сражават и нямат изход от битката, получават правото на почетно сепуко, защото мечът им се е борил до последно. Каква е причината ножът да бъде забит в стомаха? Според японските историци, самураите вярвали, че душата им е позиционирана именно там. Ритуалът е форма на освобождаване на душата, а изсипването на вътрешностите е доказателство за чистота.
За околните това е феноменален акт, който за пореден път доказва, че самоубиецът има изключителен кураж и смелост, след като секундите, преди да умре, може да види корема си. Сепукото не е занимание самотно и се извършва със специален ритуал и публика. Необходима е публика, която да потвърди смъртта. Гостите се настаняват близо до самурая и стоят тихо. Осъденият на смърт задължително трябва да бъде облечен в бяло и настанен на специална възглавница в центъра на стаята, а ако се извършва на фронт или открито, той трябва да бъде обграден от зрителите.
Използва се късо острие – танто, а движението обикновено е от ляво на дясно, разкъсвайки стомаха. При евентуален успех, острието разрязва аортата и с причинява масова кръвозагуба, която води до много бърза смърт. Излишно е да споменаваме, че тази традиция се изпълнява само веднъж, следователно познанията идват единствено и само от наблюдения, както и от теории за извършването на движението. Самураите назначавали и асистент при извършването на този ритуал – кайшакунин. Неговата задача е да обезглави самоубиеца, когато забележи, че болката е непоносима.
Често са инструктирани да обезглавяват в секундата, в която движението е завършено. Хората, които са обвинени в престъпление, имат правото да направят по-жестоко сепуко като разрезите са два и трябва да опишат кръст. Тази форма е значително по-жестока и призовава всичката смелост на света. Тази форма на сепуко се нарича „джумонджи гири“. При него липсва човекът, който да обезглави страдалеца и той трябва да умре от кръвозагуба. Онези, които не избират услугите на кайшаку, демонстрират искреното си съжаление и се надяват, че ще изкупят греховете си. Женската версия на сепуко се нарича джигай и вместо в корема, острието се поставя на врата за прерязване на главните артерии.
Жената трябва да бъде сигурна, че краката ѝ са завързани, защото при падането не трябва да разкрива своите полови органи. Странно или не, жените са били учени от много малки да извършват този ритуал. Очевидно самураите не вярвали много на техните умения. По време на Втората Световна война самурайските мечове били значително по-малко и японците използвали щиковете на пушките си.
Обикновено правосъдието се раздавало директно върху семейството, а не само върху извършителя и сепуко можело да прекъсне санкцията за всички. На този принцип е управлявана Япония приблизително IV века. Онези самураи, които отказвали да извършат този ритуал и избягат от отговорност, знаели жестоката истина – всеки един човек, на когото някога са държали ще страда за това провинение. Наказанието е много по-жестоко, отколкото самоубийството и повечето избирали да запазят семейството си, вместо да костват още повече болка на роднините.
Заглавна снимка: By signed Kunikazu Utagawa (歌川 国員), pupil of Kunisada – scan of photograph of ukiyoe woodblock print now in my possession, original work by artist kunikazu utagawa, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4299341
