Жените-нинджи в японската история

Отмъщението е ястие, което се сервира винаги студено. А ако трябва да се отличи истински експерт в приготвлението на това блюдо, японските нинджи определено успяват да се издигнат до това необходимо ниво. А ако трябва да оформим още по-добре картината, залагаме на Мочизуки Чийоме.

За разлика от повечето японски благородни дами, Мочизуки е спрягана за една от най-смъртоносните дами в историята на Япония. Докато мъжете във феодалната страна се опитвали да водят сражения за надмощие, жените често оставали у дома и се грижили за следващото поколение бойци.

Самураите са известни като хора на честта и йерархията и техен основен опонент по това време остават нинджите, които често се отличавали с употребата на нетрадиционни методи за постигането на целта. В случай, че човек иска да стане нинджа, макар и традицията да изисква раждането на такава, можел да научи този вид изкуство в две специални школи.

Първата се намира в Ига, а втората в Кога. И на двете места нинджитсуто било на особена почит и често се достигало до по-сериозни конфликти относно ученията на двете места. Редно е да споменем още една специална подробност – нинджите трябва да бъдат мъже. Жените все още не можели да демонсрират своя талант и определено губели битката за полово равенство.

Този факт е неуспорим, докато не се намесила Мочизуки. След като се омъжва за своя съпруг в Шинано – Мочизуки Нобумаза (да първото им име съвпада), съпругата трябвало да се отдаде на семейния живот и да гледа деца. Според историческите архиви, семейството не просъществувало дълго, след като Нобумаза умира на 36 години, давайки живота си в битката за Нагашино. Преди да замине за сражението, съпругът поверява своята половинка на своя чичо – Такеда Шинген.

Такеда става известен със своето военно минало и факта, че се бори срещу собствения си баща, за да пресече наследството, което не трябва да стига до неговия по-малък брат. Шинген забелязва, че в неговото семейство всеки желае смъртта на другия, следователно преди племенникът да замине за битката е взел най-доброто решение – да постави чичо си в защита на партньорката си, както и да запази наследството ѝ. Когато обаче идва време да използва нейния потенциал, чичото стига до много елегантно решение.

Вместо да я остави в дълбоките резерви на водещата се кланова война, той ѝ нарежда да започне да организира мрежа от шпиони. По този начин враговете винаги ще бъдат слаби. Мочизуки много скоро започва да рекрутира жени, които да превърне в кунойчи. Това са и първите известни жени-нинджи в историята на Япония. Вместо обаче да търси добре образованите и красиви кандидатки, тя започва да залага на вдовиците, които в този период били твърде много и всяка една имала огромното желание да отмъсти за смъртта на своя съпруг.

Покрай войниците винаги имало и добре подготвен отряд с проститутки за повдигане на морала – този специален сексуален корпус продължава да намира приложение дори и през Втората Световна война. Дамата бързо подготвила своята щаб квартира в село Назу, а потеклото и от Кога можело да започне да работи в нейна полза. Още с нанасянето си, тя се свързва с добре познатите нинджи от нейния роден край, които ще предадат знанията на жените. В следващите месеци бойците ѝ преминават обучение в най-различните форми на нинджитсу, обучават се в изкуството на дегизировка, манипулация и преминавали усилен курс в трениране на паметта си, за да може след това да разказват точно какво са научили.

Към тези духовни качества, те получавали и знания относно забъркването на качествени отрови, техника за водене на бой на близки разстояния и разбира се – религия. Последното било необходимо, за да се спечели доверието на войниците. Почитателките на движението мико можели да преминават свободно вражеските територии. А и никой не обръщал внимание на служителките на храма. И докато Чийоме е подготвяла своите бъдещи куноичи, местните вярвали, че се занимава с благотворителна дейност.

С подобно прикритие, нейните служителки започнали да събират информация и дори се радвали, че имат честта да служат на своята господарка. Във времето на масов глад, тази работна позиция предлагала не само приключения, но и доста добър начин на живот. Макар и повечето дами да дават клетва за вярност, често им се напомня, че винаги могат да се върнат точно там, където са били намерени. И така жените-нинджи се преобричали като актриси, гейши, мико или проститутки и започвали дългите обиколки в региона.

И докато мъжете трябвало да минават незабелязано през вражеските линии, жените можели да се движат спокойно и да печелят мъжкото внимание, но никога не повдигали особени съмнения върху себе си. Те са били просто благословията за изморените от войната. Много скоро фамилията Текада започнала да получава всички тайни на фронта, настроенията на противниците, желанието им за повеждане на сражения и още много други. Според различни източници, в апогея си, Чийоме разполагала с повече от 300 жени-нинджи. За съжаление става ясно, че Текада Шинген не може да се радва дълго време на този вид успехи, поради простата причина, че умира на 49 години.

Някои смятат, че умира от пневмония, други подозират, че е бил убит от снайпер, но и в двата случая става ясно, че неговите шпиони не успели да предрекат собственото му покушението. Когато той е заличен, Чийоме също изчезва от фамилията. Историята не може да каже как завършва нейния живот и какво се случва с подчинените ѝ.

По-важното е, че нежната шпионска ръка успяла да достави жизнено важна информация на своята господарка относно защитата на определен град, локацията на определени офицери в битката, а от време на време винаги се откривала някоя важна личност с прерязано гърло. Мочизуки не вярвала на никого и по тази причина не водила архив с имената на нейните нинджи.

Тя била принудена да ги запомни и с някои се срещала в абсолютна тайна. Точно по тази причина никой не разбира и какво се случва с нея. Тя изчезва точно така, както се е появила, има слухове, че дамите са били предадени в служба на нинджата Косукей Анаяма, но дори и това не е много сигурна информация. По-важното е, че по време на активната дейност, земята на Текада се разширила значително и до края на неговия живот е един от най-влиятелните самураи в Източна Япония.

Каквото и да се е случило, жените никога повече не били подценявани в битката, а жените-нинджи се превръщат в един много сериозен фактор при воденето на каквито и да е сражения. Поради факта, че повечето исторически архиви са изключително оскъдни, днес японските историци се съмняват дали изобщо е съществувала подобна мрежа, но и в двата случая историята доказва, че точно в този период Текада наистина е успял да се извиси над враговете си, при това без наличието на друго логично обяснение. Нека не забравяме, че това винаги е била и целта на нинджите – да бъдат невидими в своето дело и до голяма степен успяват.

Заглавна снимка: By Mikomaid (日本) – Собствена творба, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1235879