Как един английски свещеник създаде световния туризъм

В първите месеци на 1869 г. Египет е затрупан с чуждестранни посетители в първите месеци на 1869 г. Репортери и транспортни агенти идват за откриването на скоро завършения Суецки канал. Археолозите също прииждат, за да се задълбочат във фараонското минало на страната. Хотелиерите в Кайро никога не са били по-добре.

Но пристигането на най-значимата група пътуващи тази годината минава почти незабелязано. Идвайки в Александрия на 4 февруари след три дни в морето, 28 невзрачни британци се появяват в ранните часове, пренебрегнати от почти всички. В град, отдавна свикнал с палитра от посетители, дори появата на висока, изкусно облечена фигура начело на групата не предизвиква много любопитство.

Местните още не го знаят, но самата обикновеност на тези нови пристигания ги различава от всички останали. Водена от Томас Кук, тази група от предимно професионалисти на средна възраст и пенсионери е начало на бизнес, който скоро ще прекрои международните пътувания. В много отношения те са първите модерни туристи.

До този момент да се пътува заради самото пътуване до голяма степен е само по възможностите на заможните и богатите. Те често обикалят с големи свити и ангажират местни хора да ги водят на големи разходки на новото място. Без работа или неотложни срокове да се върнат, тези хора понякога прекарват месеци необезпокоявани, прелитайки от големите колекции изкуство в континентална Европа до археологическите обекти на Египет, често избирана топла дестинация през зимата.

Но когато индустриалната революция настъпва в края на 18 век в Англия, а след това и в голяма част от Западна Европа и САЩ, изведнъж се появява средна класа, която има известно количество заделени пари. Те също искат да видят света, но ограничените им средства означават, че трябва да почиват близо до дома. И сигурно щяха да си останат така, ако не беше един амбициозен млад производител на шкафове и баптистки свещеник и мисионер от централна Англия, който забелязва тази страхотна пропаст на пазара и започва да я експлоатира.

Предприятието на Кук се корени не в желанието на туриста да се забавлява и междувременно да посети няколко исторически забележителности, а в желанието му да ги държи настрана от алкохола. Убеден от ранна възраст в злата страна на алкохола, той прекарва голяма част от 20-те и 30-те години на 19 век, обикаляйки английската провинция, разпространявайки религиозното си послание към всички, които са готови да го слушат и давайки памфлети, разказващи за опасностите от бирата на онези, които не са готови да го слушат. Това обаче е отчайващо неефективно средство за напредък на каузата му.

И така, когато първата железопътна мрежа в света отваря точно на прага му, Кук бързо осъзнаваше нейната стойност. Чрез организиране на безплатни или намалени пътувания с влака, той започва да превозва големи групи хора в цялата страна. С развитието на телеграмите, за които в началото на 1850 г. във Великобритания са положени 3 500 километра жици, той скоро дори успява да насочи маршрутите на туристите си от далеч.

На Кук не му трябва много време, за да разбере, че тези екскурзии могат да му спечелят повече от небесно благоволение. Той оставя мисионерската си работа настрана и започва да организира пътувания из Великобритания. През 1855 г. се осмелява да премине и през Ламанша до Франция, а няколко години по-късно – и до Швейцария. След като приключва американската гражданска война, Кук отива през Атлантическия океан до Ню Йорк.

Обещавайки голям брой продажби, Кук си осигурява отстъпки, които след това прехвърля клиентите си, които пък се радват, че с едно плащане им покрива всички разноски по пътуването. Алкохолът не е забранен, но добавя големи разходи.

Кук обаче наистина не се увенча по туризма, докато не завежда тази група по Средиземноморието. Встъпването в експлоатация на Суецкия канал през 1869 г. привлече неочакван брой нови посетители в Египет. В същото време интересът на християните към опознаването на Свещената земя и околностите й добавя към продажбите на билети. Напалеоновата инвазия в Египет през 1798 г. помага да се стимулира европейската мания по фараоните. Интересът им се развива до пълна египтомания, когато френски един учен най-накрая успява да дешифрира йероглифите на Розетския камък няколко десетилетия по-късно. Кук едва успява да наеме достатъчно лодки по Нил, за да се задоволи търсенето.

В наши дни бизнес моделът на Кук със своите всеобхватни сделки може да изглежда доста стандартен. Тогава обаче е цяла революция.

Хората, които никога не са пътували или поне са излизали извън познатата Европа, обожават обиколките на Кук, защото всичко е предварително уговорено и така остават с чувство на увереност в способностите си да се справят с коренно различни култури. Представяйки се като „придружител“, Кук също изглежда сигурен и морално изряден човек, на който могат да се доверят самотни жени, повечето от които досега не са посмявали да пътуват сами.