Игнац Земелвайс спасяваше животи със сапун и вода

Няма дете, което някога да не е било изпращано до банята, за да измие ръцете си. Срещата със сапуна и водата трябва да се превърнат в един от добре познатите ритуали, които имат за цел да предпазят човек от най-различни инфекции и заболявания. Хигиената се оказва в основата на човешкото здраве. Началото на битката за по-добра лична хигиена започва от XIX век с името Игнац Земелвайс. Игнац се ражда в Австрийската империя, но има унгарски произход.

След като завършва Виенския университет със специализация по хирургия и акушерство, първата му практическа работа е в родилен дом. През 1851 г. се премества в Пеща и получава правото да ръководи болницата „Свети Рох“. Докато работи, често чете и лекции в Будапещенския университет от 1855 г. Докато практикува още във Виена, лекарят забелязва притеснителна висока смъртност сред родилките, както и новородените. В неговото отделение 18% от майките умират от така наречената родилна треска.

Въпросната представлява активирането на бактериални инфекции, които настъпват непосредствено след раждането. Игнац не можел да разбере каква е причината за толкова черната статистика, а и в един момент започнал да се изморява от тежката си задача да съобщава неприятните новини на семействата, които са пристигнали за прибирането на рожба, а не за устройването на погребение. Междувременно, докато неговото отделение получава толкова негативно отношение, съседното, където работят предимно медицински сестри, смъртността е едва 2%. Хирургът имал нужда от отговори, особено след като става въпрос за човешки живот.

Снимка: By Power.corrupts – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4765159

По метода на изключването, Игнац започнал да включва всички фактори, които биха могли да повлияят активно или пасивно. В уравнението присъствали елементи като климата, хората около болничното крило, часът на приемане и още куп други фактори. За съжаление нищо не давало резултат. След сериозни наблюдения, хирургът можел да установи само една разлика – тази между мъже и жени в двете отделения. За съжаление до евентуална теория се стигнало, след като патологът Якуб Колетсчка се порязва, докато прави аутопсия на една от починалите родилки. Заразява се със същата треска и умира.

Игнац достига до заключението, че по-голямата част от лекарите не мият ръцете си. Неговата теория е, че голяма част от онези, които извършват аутопсията, спокойно след това извършват и други функции в болницата. Миенето на ръце не само не било задължително, но и никога не се е налагало като изискване. Следователно, когато един лекар прави аутопсия, след няколко часа може спокойно да изражда дете. С тези подозрения, докторът бързо наредил на хората, които извършват аутопсии, задължително да минават през банята и да мият ръцете си с хлорид – дезинфектант, преди да влязат в родилното отделение.

Подобрението не закъсняло, много скоро двете отделения имали еднаква статистика. В средата на XIX век все още липсвала теория за микробите, общественото мнение относно заболяванията е било фокусирано върху теорията, че болестите се разпространяват чрез аромата на хората. Съответно миенето на ръце било средство, с което да се премахне опасната миризма, а ако няма такава, действието се пропуска съвсем спокойно. Микроскопът не доставял необходимото обяснение, а и лекарите предпочитали да вярват на своите очи, вместо да търсят обяснение в микроскопичната сфера. Въпреки липсата на доверие, новоата наредба започнала да променя много резултатите и черната статистика в болницата. Въпреки това, повечето колеги на Земелвайс все още смятали, че това са някакви фантастични теории.

Макар и тяхната глупост да е в основата на високата смъртност, повечето вярвали, че жените изначално са много по-добри в израждането, отколкото мъжете. Началникът на бъдещия теоретик дори смятал, че по-големият успех е поставянето на нова вентилационна система, отколкото миенето на ръце. И след като липсвало каквото и да е доказателство, теорията била отхвърлена и господата продължили да вярват, че миризмите са причинители на зарази. През 1849 г. ръководството на болницата решило да не преподписва договор с човека, който е успял да намали жертвите в отделението. Протестите му също не помогнали.

Първо обвинил своите началници за бъдещите жертви в болницата, а след това бързо забравил, че има унгарски корени и неговото мнение е последното, което ще се вземе под внимание. Когато получава работа в Будапеща, Земелвайс автоматично събира екипа и нарежда на всички да започнат да мият ръцете си преди и след всяка операция, като за неизпълнението на задачата ще уволнява хора. 14 години след откритието си ще предостави и първата книга, с която записва всички по-важни наблюдения.

Снимка: By Stróbl Alajos (1856-1926) – http://www.hung-art.hu/supporth/viewer/z.html, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9616265

Както се очаква от медицинското общество, тази теория се струва повече от смешна. Благодарение на лошото отношение и подигравките, единственият човек, който демонстрира здрав разум, е изпратен в лудницата. Само няколко седмици от фаталната 1865 г. умира от рана, която е нанесена именно в болничното отделение. Игнац Земелвайс умира на 47 години и напуска този свят, смятан за луд човек. Макар и краткият му живот да не носи голямата победа и подобряването на услугите, Игнац оставя едно много важно завещенеи – теорията, че лекарите могат да пренсят микроби.

Благодарение на факта, че някои лекари така или иначе приемат теорията и започват активна дезинфекция, може да се наблюдава и особен успех. Редица други изследователи обръщат внимание на тази идея, при това малко по-рано от Игнац, но именно той налага тази практика. През 60-те години на XIX век Луи Пастьор ще започне да работи върху теоремата на Земелвайс и малко след това ще започнат да се предлагат различни методи за дезифекция на медицинските инструменти, както и за по-добрата лекарска хигиена.

Тъжната статиска показва, че въпреки далечнот откритие, направено проучване от тази година доказва, че повече от 40% от американците не мият своите ръце. Друг факт е, че Американския контролен център по болестите не обръща особено внимание на хигиената на ръцете в болниците. Разкритието на Игназ Земелвайс остава някъде в миналото и той така и не получава някакво призвание. Едва ли е единственият човек в историята, който е говорил истината и накрая се е озовал в лудницата.

Заглавна снимка: By Jenő Doby – Benedek, István (1983) Ignaz Phillip Semmelweis 1818-1865, Gyomaendrőd, Hungary: Corvina Kiadó ISBN: 9631314596. plate 15, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4550652