Единственият национален герой на Ямайка – Самюел Шарпе
Всяка една държавна валута намира място за своите герои и будители. Франция не забравя Луи Пастьор и го поставя на 5-те франка през 60-те години на миналия век, Турция намира място за Фатма Топуз на банкнотата от 50 лири, а през 1988 г. Ямайка избира лицето на един престъпник, чийто дела остават в историята преди цели 140 години. Историята на Сам Шарпе е непозната за мнозина, а що се отнася до британските робовладелци в островната държава, те са се опитали по всякакъв начин да го заличат от историята.
Екзекутиран е на 23 май 1832 г. и споменът за него се превръща в една много жестока опасност. Сам е отговорен за създаването на бунт срещу новите владетели и заедно с много други поддръжници тръгва на мисия – мирен работнически протест, който обаче бързо излиза извън контрол. Много скоро насилието е единственият отговор, който започва да минава като зараза от североизток през цялата нация. Както обикновено, жителите правят това, което знаят най-много – унищожават.
В този случай всички се постарали да изгорят огромните плантации, за да няма какво да се изнесе от страната. Властите във Великобритания не са останали особено очаровани и се притесняват, че много скоро мнозина ще вземат примера на Сам и ще повторят бунта. Когато го екзекутират, костите му се носят на изоставен плаж и се заравят в таен гроб, за да не може да получи правото си да бъде символ на революцията. Традицията показва, че когато една държава трябва да се държи под контрол, издигането на чужди герои е много добра действаща практика.
Същевременно противодействието е лимитирането или върлата конкуренция за издигането на личните исторически герои. Проблемът обаче е, че Сам в този случай вече е успял да запали клечката и когато британците взимат интервюта от робовладелците, те са категорични, че местните жители вече не са толкова приятелски настроени и спокойно търсят следващия по-сериозен конфликт. Ето защо само 6 години по-късно Ямайка е напълно свободна.
Както казахме и в по-горните редове, историята е много добър инструмент за манипулация и самият Сам така и не получава заслуженото за повеждането на бунта, на негово място стоят добрите английски лордове, които са позволили на една страна да започне да съществува като самостоятелна единица. Името Сам Шарпе е изкоренено от местното население – те очевидно не заслужавали да имат своите герои, било по-добре да се прекланят пред чужда държава и да я наричат освободителка.
Ямайка получава своята пълна независимост от Великобритания през 1962 г. Даването на същата като подарък не може да се случи толкова лесно, особено след като страната-поробител решава да покаже, че ще зачеркне годините на зверства. Дори създаването на флага има някои противоречия, включително и употребата на Юниън Джак като вдъхновение и цветовете зелено, златно и черно. Зеленото символизирало красотата на природата, златният цвят показвал ресурсите, а черното било историята, която да не се забравя, но тя никога не е била помнена.
Следващата стъпка за създаването на национална идентичност е премахването на старите британски лъвове и поставянето на нови фигури, чийто имена да се почитат, макар и последният век английската култура да е променила завинаги традицията на страната. Правителството създава „Орден на националните герои“ в него намират място двама мъченика от опита за преврат през 1865 г.
Заглавна снимка: By Adolphe Duperly – Adolphe Duperly, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46640503
Проблемът за страната е, че когато Колумб е направил кратка пауза през 1494 г. до Британската еманципация през 1832 г. е успяла да покори не само физически жителите, но и да заличи всяка история за близо 4-те века. Великобритания прави това, което прави най-добре, както с местните индианци на запад, следвайки примера на Испания и Португалия. Особен факт, е че Ямайка получава специално отношение. От самото им пристигане, новите владетели започват да кръщават местните с английски имена, повтарят много често името „Шекспир“ и дори не се опитват да приложат някакво въображение. Ямайка е страната, в която Шекспир е бил разменна момента – нека не забрвяме, че говорим за истински човек и най-често роб.
Няма регистър за брачни отношения, няма картони, а само регистрационни талони на роби. През 20-те години на XIX век пристигат и мисионерите-учители, но те пък не получават правото и възможността да практикуват, защото мнозина от владетелите не виждат смисъл да обръщат каквото и да е внимание на местното население, работата е напълно достатъчна. И когато идва Народната национална партия на Ямайка през 1972 г. е очевидно, че няма никога да се обърне към своите предишни мъчители.
Вместо това страната започва да хвърля поглед към марксистите и социализма, изпраща приятелски дипломатически сигнали до Съветския съюз, както и Куба. Именно тогава историците започват да търсят поне една личност, която да се превърне в толкова необходимия символ. Макар и бедният Сам да е искал свобода за народа си, той никога не е чувал нито за Маркс, нито за социализъм, въпреки това щял да се превърне в техен елемент. Много скоро след това става ясно, че съдебното дело е запазено в Колониалния офис в Лондон.
Правителството гласува доверие на барбадоския поет Камау Братуайт и му позволява да напише кратка книга относно делата на Шарпе – „Войните за уважение“. Там трябва да се възпее сблъсъкът между работниците и индустриалната система. Сам е не просто герой на тази революция, той е Ленин или Тротски на XIX век. Сериозен фокус тук е насочен към вниманието за свобода и битката с господарите. Шарпе е поставен в Ордена на Националните герои на 1 октомври 1975 г. в публична церемония на стадиона в Кингстън. Интересен факт е, че когато провъзгласяват името му, публиката е озадачена – никой не го е чувал, никой не го е виждал.
Нито неговото дело, нито неговият живот е изучаван в училището. Повечето образователни институции все още били под контрола на Великобритания. Въпреки това се полага основата на първия герой и началото на историята в Ямайка. Наема се и художник, който да нарисува лицето на героя и скоро този образ се озовава в учебниците по история, както и на 50-доларовата банкнота. Канонизирането на този човек обаче събужда малко вниманието на историците. Мнозина смятат, че той е използва за прикритие църквата, където организирал своя протест. Вниманието и вдъхновението дошло именно от Библията.
Благодарение на вярването, че нито едно човешко същество не трябва да бъде наранено, той смята, че мирните протести ще дадат достатъчно добър отзвук. Красивият образ, изрисуван от едни историци, започва смело да показва другата страна на нещата – в някои британски документи присъстват и други факти, като употребата на мускет, при това няколко дни преди революцията. Друг факт е, че Сам губи контрол над протестиращите и много скоро всичко прераства в един добре познат бунт.
Макар и да е арестуван и обвиняван за смъртта на мнозина, той продължава да твърди, че просто е искал свободата на своя народ. И макар човекът да остава мистерия за своя народ, страховете на владетелите по това време се оправдват. Много скоро всички роби в Карибите започват да следват неговия пример и се вдигат на бунт. Омразата, трупана през годините, избухва с толкова сериозен магнитут, че много скоро революцията ще започне да отхвърля всеки новодошъл и самообявил се за господар.
Ямайският календар бележи началото на свободата на 1 август 1883 г. И макар и британците да се опитват да го зачеркнат от историята и да го оставят в ръцете на миналото, той самият е символ за редица други събития, които ще настъпят малко след него. Но нека не забравяме какво точно е историята – предмет, който запазва символите – добри или лоши. И когато един народ има краткотрайна памет или както е в случая на Ямайка – никаква памет – резултатите се забелязват.
