Филмовите актриси са известни със своя чар, добра визия, талант и още много други специални качества. Повечето успяват да покажат човешката си страна и да направят много повече с натрупания си капитал. Обикновено дамите в тази индустрия започват да водят най-различни кампании, да правят дарения и да помагат повече. Джийн Сибърг е една от онези актриси, които правят фурор във френското кино и вниманието на Холивуд. Самата актриса използва влиянието си, за да засили някои социални реформи, но в един момент се оказва, че парите и отиват в подкрепа на „Черните пантери“.
Точно това събужда много бързо ФБР и дава възможност за още по-сериозни проблеми. Сибърг се превръща в черната овца на Холивуд и Франция. Животът ѝ обаче не започва толкова невероятно. Тя се ражда в малко градче в Айова през 1938 г. и родителите ѝ са фармацефт и учителка. След като завършва училище, дамата бързо успява да влезе в градския университет и там изучава филмово и театрално изкуство. През 1956 г. един съсед начертава живота ѝ като я записва в специален кастинг, където присъстват около 18 000 момичета. Всички харесват присъствието ѝ и с това получава първата си роля за филма „Свети Йоан“.
Никой не е чувал за нея до този момент, но след него няма да бъде забравена никога. След като заглавието се пуска по кината, всеки се нарежда на опашка, за да излее своята критика. Не се пестят обидни думи и мнозина са готови да разчленят актрисата. В биографията си, дамата записва, че е била изключително изтормозена от факта, че отначало филмът е бил оплют заради начина на заснемане, следващият рунд е за критиците и на финала се оказва, че нейното начало прилича много на края на всяка актриса. Макар и кариерата ѝ да започва от дъното, дамата дава втори шанс на Ото Преминджър. Следващият му филм отново предлага главната роля на Джийн.
Макар и на пазара да има много други имена, които ще се справят отлично с филма „Bonjour Tristesse“, Ото признава, че предпочита риска и има много вяра в своя избор. И въпреки всички усилия, критиците отново не обръщат особено внимание – някои заявяват, че е спусната аматьорка, други вярват, че е редно да потърси терапия, ако продължава да вярва, че е актриса. Именно във Франция открива своя бъдещ съпруг Франсоа Моруил. Именно той кара актрисата от Айова да остане във Франция, а това решение се оказва правилното. Французите оценяват нейния талант и много скоро получава роля във филма „Breathless“.
За изненада на всички, Джийн е не просто феноменална, но и най-накрая успява да разчупи сърцата на критиците, а след това е провъзгласена дори за най-добрата актриса на Европа. Много скоро двата континента започват да нажежават телефона ѝ с предложения за роли. През 1964 г. участва във филма Лилит, където се справя брилянтно. Именно с този филм вече няма съмнения, че аудиторията трябва да признае таланта ѝ. Когато не е пред камера, тя редовно е на различни социални сбирки. Дава пари на най-различни организации, помага за построяването на училища за индианци и за съжаление прави една грешна маневра с „Черните пантери“.
На тях дава сумата от близо 10 500 долара. През 1956 г. ФБР под контрола на Едгар Хувър става изключително параноична база за разследвания. Хувър разработва специална система за следене на заможни американци и смята, че повечето са опасни за обществото. В полето попадат социални активисти, феминистки и почитатели на комунистическата партия, както и хора, които са против войната във Виетнам. Програмата започва от 1956 г. до 1971 г. и преследав всички малолетни, необразовани и всякакви други известни групи и индивидуалисти, които могат да се свържат с леви движения. Освен Дийн, имена като това на Мартин Лутър Кинг и други са разследвани много обстойно.
По това време до адреса на Кинг се пускат аудио касети с разговори между него и жена му и писма, в които го съветват да се самоубие. Когато Сийбърг прави дарението си, вече е по-опасна от самия Мартин Лутър. Първите ѝ срещи с бюрото започват през 70-те години на миналия век, когато забременява за втори път от втория си съпруг Роман Гари. Според архивите на ФБР, списание Times пуска новина, в която твърди, че бебето не е на съпруга, а е извънбрачна афера от член на „Черните пантери“. Идеята е просто да се разруши нейния имидж, за да може да бъде много по-лесно заличена. В това време, подобна новина може да накара всеки човек да полудее и да се отрече от своя идол, а какво да говорим за актрисата.
Сред всички обвинения стоят и различни истории относно оргии и други специални преживявания, които причиняват много сериозни щети. Високите нива на стрес я карат да роди много по-рано своето дете, а само след два дена се налага да го погребе. Семейството съди списание Newsweek за пускане на фалшива информация и получава 20 000 долара, но щетите вече са направени. Освен фалшивите новини, актрисата не спира да се оплаква от факта, че е постоянно тормозена от ФБР . Според разсекретените файлове, тя е била денонощно под наблюдение, телефонът ѝ се подслушвал, а щом заминела за чужбина, агентите продължавали своята работа.
Междувременно става ясно, че самият Хувър е носил информацията на президента Никсън и работел добре по неутрализирането на този холивудски фактор. Идеята била, че ако тя се дръпне от този вид социални каузи, господата ще преустановят заниманията с нея. Колкото повече работили, толкова по-ясно се забелязвало унищожаването на личността. През 1974 г. дамата споделя, че се е прибрала в родния си дом, за да погребе детето си и е извършила цялата процедура напълно самостоятелно. Самата тя споделя, че когато отворили ковчега, повече от 180 фотографа са надпреварвали да снимат трупа на детето, за да видят какъв цвят е то.
Според втория ѝ съпруг, Джийн се опитвала всяка година да направи по едно самоубийство след този инцидент. През юни 1979 г. нейният четвърти съпруг споделя, че неговата любима се е опитала да се хвърли под влака. На 30 август актрисата изчезва в Париж. Откриват я 10 дена по-късно, докато тялото ѝ се разлага, увито в одеяло на задната седалка на собствената ѝ кола. Откриват бележка и сериозно количество лекарства в колата ѝ. На бележката, адресирана до единствения ѝ син, Джийн молела за прошка и обяснила, че повече не може да се бори с нервите си.
Властите изразили някакви съмнения, защото освен лекарствата, в тялото ѝ откриват сериозно количество алкохол, а тя самата нямало как да стигне до автомобила, ако преди това е консумирала въпросното количество. А алкохол в колата нямало. Според парижанските инспектори, някой е преместил тялото ѝ в колата, след като е починала. Така и не успяват да открият заподозрян. Разследването е прекратено. Едва след разсекретяване на документите, ФБР признава, че има заслуга в унижаването на актрисата.
Много скоро издания като TIME пишат специален материал, кръстен „ФБР срещу Джийн Сибърг“. И до днес редица почитатели на актрисата се чудят каква е причината за толкова услужливата амнезия. В своя пик, дамата е красила всяка корица на списание, била е във всяко предаване и често е давала интервюта, но след това се оказва, че е необходима една капка отрова, за да унищожи личността ѝ. Според много критици, след като истината се разкрива, момичето от малкия град никога не е имало и шанс срещу толкова мощна корпорация като ФБР.