Немският капитан, който се опълчи на Хитлер и плати с живота си
Съдбата обича иронията. До това заключение можем да стигнем, след като разгледаме историята на капитан Оскар Куш. В историята и военната си кариера, той остава единственият немски военен, който говори смело срещу режима на Хитлер.
Оскар-Хайнц Август Вилхелм Куш е роден на 6 април 1918 г. и още от малък показва забележителен математически талант. Ражда се в заможно семейство в Югозападен Берлин. Баща му е директор на голяма застрахователна агенция, но също така отбива военната си служба през Първата Световна война и много старателно описва ужасите на войната.
Любовта на младежа към водните спортове развива значително физиката му, а освен това бързо намира своето място при либералите, които успяват да го предпазят от издигането на нацистите. Още като малък, той е член на така наречените Bündische Jugend, които практически носят духа на популярните американски скаути. Неговият клуб преподава изкуство, литература и философия. И докато чистата наука и красота успяваt да покажat сериозни постижения, Куш бързо усеща, че е противник на нацисткия режим, след като „Хитлеровата младеж“ успява да се слее с организацията, в която той членува.
Макар и да я напуска, продължава да посещава онези уроци, които запазват стария дъх на движението. Благодарение на острия му език, той бързо става един от хората в черния списък на Гестапо. През 1936 г. завършва гимназията с почести, но не получава документ за добро политическо минало, с което няма право да продължи висшето си образование или да работи редица цивилни професии. На 18-годишна възраст се оказва, че армията има нужда от всякакви кадри и черното му петно се потулва.
Плаването с фрегати дава една нова посока – военните препоръчват да се включи в Kriegsmarine (немската флота). За негово облекчение, точно това звено от армията все още се славило с политическа независимост. Кафевите блузи, както наричали немските униформи на Хитлер, практически не можели да се намесят в това движение. Това, което Куш още не знае е, че шпионите са на всяка крачка и нямат нищо против да се включват в битката. Първите две години от учението му са прекарани на лекия круизер Emden.
Там научава абсолютно всичко, което може да научи за плаването и скоро подава молба за трансфер при подводничарите. През юни 1941 г. е изпратен като младши офицер на борда на U-103. Това е третата най-голяма подводница на нацистите. И макар да е само на 23 години, неговите капитани започват да го хвалят и да го описват като един изключителен моряк. В следващите месеци, Куш започва да се издига много сериозно в ранг, особено с огромния глад за кадри. През 1942 г. вече е старши офицер на подводницата. На борда дори капитан Вернер Уинтър насърчава екипажа си да говори срещу режима, оказва се, че има твърде много недоволни.
Снимка: By Jeremy Atherton – Self-photographed, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=494704
През 1943 г. Оскар вече поема командването на подводницата и тръгва от френския порт Лориент със значително застаряващата немска U-154. Френското пристанище е основната база на западния фронт и съответно има за цел да спре провизиите на Великобритания, които пътуват от САЩ. Макар и да не е особен оптимист, разполагайки със стара немска подводница, първата му мисия има приемлив успех. Успява да потопи един кораб и поврежда още два. Същата година идва и преломния момент в битката за Атлантика. Много скоро ще бъдат потопени около 41 подводници от немската флота.
Адмирал Карл Дониц ще отмени нападенията на американските конвои в следствие на тежките загуби. Щастливите дни на немската флота, когато всеки кораб може да бъде потопен, са приключили. Докато капитан Куш управлява своята машина, прави и контра пропаганда, подсказвайки на екипажа си, че всички митове и легенди за великия Райх са преувеличени. Неговата идея е, че истината е значително по-силна от всичко останало. Куш бърза да се запознае с всички свои офицери, а сред тях е и Улрих Абел. 31-годишният лейтенант има добри квалификации и е старши офицер, но преди това е бил юрист и съдия. Някога е работил търговския флот, а преди това е заемал длъжност в Хамбург.
За подводници, Абел не знаел абсолютно нищо. Когато двамата сядат и започват да говорят относно качествата на офицера, Абел бърза да каже, че победата е близо, защото военният гений на Хитлер е съвършен. Инженер Кърт Друшел заявява, че Хитлеровата младеж е най-доброто, което се е случвало за бъдещото поколение. Идеологията е очертала границите, но преди подводницата да отплава, капитанът нарежда портретът на Хитлер да бъде свален и поставен на по-скрито място. След това сяда и рисува собствена картина, която да заеме мястото на фюрера. Шегите по адрес на лидера също не били малко:
„Каква е приликата между немсците и книжните плъхове? Всички са обградени от кафява маса.“
Особен сблъсък между идеологиите се отчита на 3 юли 1943 г. U-154 се връща от боен рейд окoло Карибите. По пътя си се срещат с U-126. Подводниците плават на повърхността, когато прелита самолет и ги принуждава да се потопят отново. Подводницата на Куш оцелява, но сонарът отчита сблъсъка на другата подводница, която най-вероятно в този момент се е пълнила с вода. Няколко мили от инцидента, корабът изплува, за да огледа за оцелели и бързо се потапя, като три дни по-късно се завръща във Франция.
Макар и да е спазен военният кодекс, Абел, който има приятели на другата подводница, започва сериозни обвинения срещу своя капитан. На последния си патрул, екипажът е подсилен с още един човек – Ханс Нотдурф. Ханс също ненавиждал своя капитан заради острия си език. По-лошото е, че идеалистите ставали завидно повече. На Коледа през 1943 г. всички офицери са поканени да получат поздравленията от командира на флотилията – Ърнст Калс.
Вместо такива, капитанът заявил, че всеки, който уронва престижа на армията, официално ще бъде изправен пред военен съд. По същото време Куш вече мисли да изгони Абел, поради простата причина, че голямата му уста не може да даде особени резултати на подводницата, но за негова изненада, противникът също готвил ответен удар. На 15 януари 1944 г. той пише жалба срещу своя капитан. В писмо с цели 11 нарушения, включително и историята с картината, добавя шегите и честите коментари, че тази война ще доведе до следващата зловеща немска катастрофа. Някои от неговите приятели го съветват да премисли, защото това ще остави черно петно и върху него.
На 20 януари 1944 г. военна полиция сваля капитана на подводницата и го отвежда в затвор. Изпратен е в Кил, където да бъде съден. Бързо се намира адвокат, който да води защитата, а делото е насрочено за 26 януари. Офицерите от U-154 побързали да изразят негативното си мнение, докато бившият екипаж от U-103 защитава своя боен другар, но за жалост тяхното изказване нямало тежест. Улрих Абел, Арно Функе и Кърт Дрюшел споделят, че капитанът им е оронил военния морал и често говорил за загубата на немското оръжие. Те решили да унищожат цялото реноме на своя капитан, като добавили и присъствието на връзка с врага. За разлика от страхливците, капитанът отказал прошка, макар и неговият адвокат да го кара да я поиска. Когато е потърсен коментарът му, той споделя, че интерпретацията на неговите офицери е зловещо преувеличена и няма нищо общо с реалността.
„Обсъждахме основните разлики между гения и лудия. В никакъв случай не съм наричал Хитлер – манияк.“
До края на деня, съдът решава, че няма смисъл да продължава с това фиаско. Те са сигурни, че командването на U-154 е било поверено в грешните ръце и тази грешка трябва да се поправи. След 43 минути реч от съдията е обявена и присъдата – смърт чрез разстрел. Куш се изправя и поздравява съдията, а след това се обръща, за да стисне ръцете на своите офицери, преди да бъде изведен от съдебната зала. След този инцидент, първият командир на осъдения, пише дълго писмо на Дониц – клавнокомандващия на цялата немска флота и моли за преразглеждане на присъдата.
Оказва се, че Херман Гьоринг трябва да реши съдбата и жалбите се насочвали именно към него. С тази информация, Уинтър официално знае, че няма никакви шансове за помилване. Главнокомандващият се среща с осъдения на смърт и обяснява, че дълбоко в сърцето на капитана, липсват описаните качества, които в този момент са подписали смъртната му присъда. Обещава да говори с Гьоринг, но в момента, в който отново е в Берлин, всичко казано е забравено. На 11 май пристига и заповедта за изпълнение на присъдата – следващата сутрин. Осъденият на смърт пише едно последно писмо до баща си и го завършва с думите:
„Животът можеше да бъде невероятно красив, но завърши с безчувстената съдба, която унищожи всичко.“
Снимка: Von Juliabackhausen – Eigenes Werk, Gemeinfrei, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11658690
Капитанът прави някои много интересни рисунки по време на последните си часове. Една от тях е именно и кошмарът да застане пред стрелковия отряд. В 6 часа и 32 минути на 12 май 1944 г. 26-годишният Оскар е застрелян. Неговият най-голям враг успява да поеме командването на друга подводница, но кариерата му е много кратка. Семейството на Куш започва да чисти името след войната. Близките водят дело срещу съдията и двамата военни офицери, които са изпратили сина им за разстрел. Обвиненията се оказват изключително жалки, включително и слушането на вражеско радио, защото не е имало подводничар, който да не е правил същото на борда на подводница, без значение коя точно е тя.
През 1996 г. Германия започва отново да разглежда историята на капитана, която освен това се публикува и в книга. Оказва се, че във всеки друг случай, немският капитан не е нарушил нито едно правило, освен това на нацистите. През 1998 г. Оскар Куш е оневинен, а на негово име се кръщава улица. В историята на Втората Световна война, той е единственият немски капитан, който успява да се опълчи на Хитлер.
