Белият дом е построен от роби

Когато първата дама Мишел Обама излезе на сцената в първата нощ от Националната демократична конвенция, тя говори за това как се чувства една чернокожа жена, когато се събужда в Белия дом всяка сутрин – сграда, построена с труда на роби. Това е мощен момент в речта й, която се връща назад към поколенията афро-американци, принудени да робуват в страната на неограничените възможности. До преди няколко десетилетия не се обръща особено внимание на това кой всъщност поставя основите и стените на Белия дом. Но документацията, с която разполагаме днес, показва, че много от най-емблематичните правителствени сгради на Вашингтон, включително Белият дом, са построени от роби.

Блокче, на което качват робите, когато ги продават

През 2005 г. Конгресът създаде работна група, която да хвърли светлина по темата. След месеци проучвания комисията обяви, че макар никога да не може да разкаже пълната история на робите, които са построили тези емблематична сгради, няма съмнение, че те са били в едрото на работата, казва Александър Лейн за PolitiFact.

„Безразличието на по-ранните историци, лошото водене на записи и мълчанието на безгласните прослойки на обществото възпрепятстваха способността ни през 21 век да разберем напълно приноса и лишенията на онези, които се трудят през седемте десетилетия от поставянето на първия камък до деня на еманципацията в окръг Колумбия“, пишат в предговора към доклада историкът на Сената Ричард Бейкър и началникът на Службата по история и съхранение на Камарата на представителите Кенет Като.

Само от географска гледна точка не би трябвало да е изненада, че роби работници са били използвани за изграждането на столицата на нацията. Вашингтон, е построен на земя, дадена на федералното правителство от Вирджиния и Мериленд, и по времето, когато регионът Потомак е бил дом на почти половината от общо 750 000 роби в страната, твърди Лейн.

Докато Историческата асоциация на Белия дом съобщава, че комисарите от Вашингтон първоначално са се опитвали да докарат евтини работници от Европа за изграждането на новата столица, усилията им за набиране на персонал не са достатъчни. В резултат на това те принуждават местните роби да осигурят труда, често наемайки работници от техните господари за период от години.

„Робите вероятно са участвали във всички аспекти на строителството, включително дърводелство, зидария, превоз на материали с каруци, рафтинг, шпакловане, остъкляване и боядисване и всичко това е описано от оперативната група“, пише Лейн. „И изглежда, че само робите, съвсем сами, са се заели с изтощителната работа на рязане на дървените трупи и камъни.“

Документ за изплащането на заплати на рабовладелците показва, че правителството не е притежавало робите, а че ги е наемало от техните господари. Например, робите дърводелци Бен, Даниел и Питър са отбелязани като собственост на Джеймс Хобан.

В допълнение към строежа на сградите, робите работят и на кариерите, от които идват камъните за въпросните правителствени сгради. По ирония на съдбата, Статуята на свободата, която седи над купола на Капитолия, е направена с помощта на Филип Рийд – човек, поробен от скулптора Томас Кроуфорд, на когото е възложено да построи статуята. Според архитекта на Капитолия, Рейд е получавал 1,25 долара на ден от федералното правителство за своята работа.

„Не се казва колко истории от това време са били изгубени, защото като страна ние не сме оценили тези истории“, казва историкът и репортер Джеси Дж. Холанд пред Smithsonian.com. „Ние винаги научаваме още и още за президентите с течение на времето, но сега също така ще научим повече и за хората, които са им приготвяли храна и са ги обличали.“

…

Строителството на Белия дом започва с полагането на първия камък на 13 октомври 1792 г. като официална церемония не е имало. Освен афро-американски роби, в строежа участват и европейци. Част от работата по къщата е извършена от имигранти, много от тях все още без гражданство. Стените от пясъчник са издигнати от шотландски имигранти, както и украшенията от розови релефи и гирлянди над северния вход и шарката на рибата под фронтоните на капаците на прозореца. Съществуват противоречиви твърдения откъде идва пясъчникът, използван при изграждането на сградата. Някои източници предполагат, че материал от хърватския остров Брач ​​(по-конкретно кариерата Pučišća, чийто камък е бил използван за изграждането на древния римски дворец на император Диоклециан) е бил използван при първоначалната конструкция на сградата, но някои изследователите смятат, че варовик от острова е използван при ремонти през 1902, а не е оригинален. Други предполагат, че оригиналният пясъчник просто е дошъл от Акуа Крийк в Стафорд, Вирджиния, тъй като внасянето на камъка би било твърде скъпо. Първоначалното строителство отнема период от осем години и са отчетени разходи от 232 371,83 долара (равни на 3 500 613 долара днес). Въпреки че все още не е завършен, Белият дом е готов за обитаване около 1 ноември 1800 г.