Робърт Джонсън продаде душата си на дявола, за да създаде блуса
Музиката винаги е привличала мистичните сили, за които сме чували многократно. Тя ни води в определени посоки и някои от най-големите виртуози – като Паганини – се обвързват със злото. Самият Николо е наричан дяволски цигулар, защото бил толкова добър, че много малко хора са успявали да постигнат неговото съвършенств. Тъжен факт е, че синът му дълги години се опитва да го погребе, но не получава официално разрешение от Ватикана.
Цялата история за дяволския цигулар може да прочетете тук!
В малко по-модерни времена, когато се очаква от човек да бъде малко по-разумен, жителите на Робинсвил, Мисисипи са наблюдавали таланта на 19-годишния Робърт Джонсън. Въпросният музикант често искал да запълва паузите между изпълненията на далеч по-легендарните творици и затова често използвал чуждите китари на сцената, за да посвири. Единственият проблем е, че Джонсън не можел да свири и талантът му много често получавал студеното рамо и бърза покана за напускането на дома. През следващата година, никой не го видял, младежът сякаш потънал в земята.
Една вечер, докато заведението в родния му град за пореден път било сцена за изява на редица певци, Джонсън влиза с китара на рамо. Гостите очакват малкият Робин да побърка всички със своята „специфична“ музика, но за изненада на всички, този път музиката звучала не просто различно, а божествено. Свидетели разказват, че китарата му звучала като пиано, а на него са свирили цели три ръце.
Подобен феномен не се случвал особено често в Мисисипи, никой не искал да повярва, че човек може да стане истински виртуоз за една година и затова предпочели да вярват в една по-добра истина – Джонсън е продал душата си на дявола. Тази версия е успяла да заплени мнозина от жителите на южните щати. Всички разпознавали блуса като „дяволската музика“, която успявала да обсеби младите мъже и жени. Тя често приканвала всички да пият и изпълняват някои не толкова свещени действия. И ако човек прекара една година в трениране и изучаване на един музикален инструмент, той категорично се превръща в следващия дяволски музикант.
Горкият Джонсън обаче не е първият китарист с връзки от ада, преди него се появявя Томи Джонсън, който също израства в Мисисипи и дълго време се бори с музикалния си талант. Един ден се озовал на кръстопът и помолил дявола за помощ. Сатаната благословил китарата и от този момент нататък, музиката вече била много по-различна. Някои холивудски филми използват историята като вдъхновение за своите герои и там също се споменава сделката с дявола. Впрочем, тази слава изобщо не притеснявала Джонсън, той предпочитал да използва тази карта и да капиталира още повече внимание към себе си. Сред някои от хитовете му, които са около 29, защото умира на 27-годишна възраст, е „Cross Road Blues“, „Hellhound on My Trail“ и други.
Робърт Джонсън и до днес продължава да се смята за вдъхновение на личности като Боб Дилан и Ерик Клептън. Неговият внук Стивън Джонсън има много по-разумно обяснение по цялата тема и споделя, че практически идеята е малко изкривена и насочена в съвсем различна светлина. Той дава пример с Майкъл Джордан и неговите успехи, които не се свързват със сатанизъм. Тайната е в часовете практика. По изчисленията на Стивън, неговият дядо е прекарал около 3 години в изучаването на музиката, а не само една, както се твърди.
В това време е бил в родния си град Хазелхърст и е следвал стъпките на великия Айк Цимерман. Освен това се е опитвал да намери биологичния си баща – Ноа Джонсън, с който двамата не са имали връзка, но вместо това попада на Цимерман. И макар историята да е толкова мистична и черна, създава достатъчно мистика, за да може Робърт да получи публичното внимание. Цимерман прибира Робърт в дома си и много скоро неговата родна дъщеря започва да си мисли, че гостът е неин брат. Самият Клептън ще напише, че никога преди не е чувал толкова завършен музикант и пише тези редове в собствената си биография. И най-важното е, че от тази легенда се ражда една нова техника за свирене на китара, която по-късно поставя основите на блус музиката. Истината обаче е далеч по-скромна и лишена от дяволи.
Снимка: By Joe Mazzola – https://www.flickr.com/photos/35017512@N05/3754056188/, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8784607
Робърт има труден живот и живее в приемни домове, където попада на редица зли пастроци. Често е малтретиран и много скоро бяга от дома, изборът му да бъде бездомник е далеч по-добър от тормоза. След това се жени за своята голяма любов в лицето на Вирджииния, която за съжаление умира по време на раждането на неговото собствено дете. Веднъж след като прави своя пробив в музиката, започва да се радва и на сериозно женско внимание. Според съпруга на една от неговите любовници, най-вероятно е бил отровен на 27-годишна възраст. Въпреки това успява да пусне своите песни малко, преди да умре.
За Стивън Джонсън, дядо му Робърт има непрестанна градация във всяка следваща песен, а оригиналният им вид е достатъчно наситен с тежките преживявания, които идват едно след друго. Впрочем дори и сатанинската песен „Cross Road Blues“ идва с послания към Бог, а не към дявола. Лирическият герой там пада на колене и моли за опрощение. И до днес се смята, че именно в този емблематичен момент, благословията не идва от ада.
Стивън продължава да твърди, че неговият баща най-вероятно е имал нужда да намери решение и да избере правилния път в момента на толкова тежка криза. Въпросният кръстопът се намира в Кларксдейл, Мисисипи и пресича шосе 61 с шосе 49 – това е предполагаемото място. Но оригиналната локация е с около километър по-далече. Въпреки това има достатъчно туристи всяка година, които искат да видят къде наистина се е случила въпросната сделка.
Заглавна снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=12948079
