Произходът на змейовете и ламите
След като на 6-и май армията отбелязва своя празник, а всички си спомнят подвига на Свети Георги и призоваването на Светата Троица за побеждаването на змея, нека обърнем внимание на произхода на това същество. Мнозина най-често го обвързват с дракона, поради простата причина, че на някои места в легендата се говори за смъртоносен дъх. И докато мистиката на драконите може да ни изпрати в далечен и древен Китай, змеят и ламята, са практически много по-различни същества.
Освен това не трябва да забравяме, че ламята и змея са практически врагове. Да започнем с ламята и нейните специфични качества. Понеже в някои истории се говори, че Свети Георги бори ламя, а в други се фокусира върху змей, смятаме да обърнем внимание на произхода на това мистично животно и неговите особени качества. Да започнем с това, че змеят и ламята се различават и според описането са противници.
Ламята е митологично женско същество, което освен добре познатите остри нокти и зъби, може да се похвали с няколко кучешки глави на змиевидни вратове. Можела да погълне спокойно хора и добитък и обикновено е покрита в жълти твърди люспи. Обитава пусти гори, може да се срещне на дъното на морето, понякога в народните предания се говори, че е заела място в кладенци, реки, езера и други. Единственият шанс за омилостивяване е чрез жертвоприношение или евентуално отрязване на всичките глави.
Змеят, макар и много да прилича на ламята, обитава високи планини, пещери и убива с тялото си, вместо да напада с остри зъби. Обикновено змейовете са обвързани с масовите гладове, когато отклоняват реки или спират дъждовете. Сушата в миналото е била един от най-големите бичове за едно стопанство, следователно всички са търсили герои за елиминирането му. Освен не толкова красивата си визия, това мистично създание може да се трансформира в красив млад мъж и така да подмамва жени. Обикновено събират данъци под формата на млади девойки, в противен случай започват да оформят сушата.
Смята се, че змеят има отровен дъх, който не е обвързан с бълването на огън. Според славянската митология именно бог Перун води чести сражения и се смята, че именно в тези моменти се разразяват стихии и бури. Богът-конник Яркило провежда дежурно сражение със змея на пролет, за да започне нови сезон и да символизира битката между доброто и злото. Интересен факт е, че според някои вярвания, змеят може да бъде добър или лош, понякога може да помага на едно село и да го защитава от други змейове. И ако липсва герой, който да се разправи с това зло, селото извършва един впечатляващ ритуал. Така нареченото гонене на змей е обичай от Западна и Северозападна България и централните части на Стара планина.
Тук подозренията на дълга суша не падат към домашния змей, а се насочват вниманието си към друг злодей. Преди да започне гоненето на змея, селският глашатай преминава и подготвя всички за взетото решение и предстоящия ритуал. Хората трябва да оставят вратите и къщите си отворени, за да може отделът професионалисти да мине и да свърши работата. Младите жени също трябва да се скрият, защото подгоненият змей може да отвлече някоя, докато се опитва да избяга.
Избират се обикновено силни млади и необвързани мъже, които получават званието гончии. Ритуалът започва някъде към полунощ и господата се събират чисто голи и тръгват из селото, въоръжени с дълги тояги. Преминават през всеки двор и дом и започват да ръчкат с тоягите си всяко кътче, където може да се е скрил. От една страна това е забавно за всеки зрител, от друга страна самият ритуал изглежда доста вълнуващ.
Междувременно мъжете нямат право да говорят, защото змеят ще го удари. Всички други обитатели трябва да се скриват, защото рискуват да бъдат мушкани с тоягите. След извършването на първия ритуал, господата отиват в близката река, къпят се и чакат зазрояването, като след това се прибират. Ако самият обичай е извършен правилно, всички очакват през следващите дни да започне да вали дъжд и да се реши проблемът.
Заглавна снимка: By Виктор Васнецов – CD-ROM „Государственная Третьяковская галерея“.Издание 2-е; Допол. Издательство: AlexSoft, 2004, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3869058
