Когато САЩ бомбардира руско летище и се разходи по острието на Трета Световна война
В историята има много специални случаи, в които света е бил на прага на Трета световна война. Най-известният със сигурност е доставката на ядрено оръжие в Куба и дългите преговори, които евентуално да спрат потенциалните шансове за агресия.
Това е звездният миг на Кенеди и също така най-голямото му падение. Докато неговите противници мечтаят за атака на Куба, той успява да запази някаква форма на мирни преговори. От друга страна, не трябва да забравяме, че САЩ също е била агресор и не веднъж е поставяла световния мир на карта. Една такава история ще разкажем сега, за да стане ясно, че когато две сили се опитват открият причина и повод за война, винаги могат да го намерят.
8 октовмри 1950 г. някъде около 4 часа следобед, два Lockheed F-80C „Shooting Star“ прелитат над съветското въздушно простраство, навлизат дълбоко във вражеската територия – около 100 километра и нападат военно въздушното летище „Суха река“. То се намира на около 165 километра от Владивосток в окръг Хасан. В резултат на бомбардировките там, около 7 ескадрона с МиГ-ове са тежко повредени и паркинга на военния персонал е заличен. Есента е довела и до други военни действия и самолети прелитат постоянно в опит да навредят на Северна и Южна Корея. Военният конфликт на островната държава продължава с пълна сила.
До този момент САЩ и нейните военни сътрудници не се притесняват от нарушаването на въздушно пространство, военни конвенции и каквото още може да бъде добавено в правилата на една война – такива винаги е имало и за жалост не се спазват особено. По време на този конфликт, жителите на СССР често можели да забележат прелитащи американски самолети. Страната обаче официално никога не е участвала в този въоръжен конфликт, поне не пряко. В повечето случаи основно действащо лице е Китай, който смело подпомага Северна Корея и комунистическия режим там. Това далеч не е единственият случай. На 26 юни същата година, южнокорейски бойни кораби навлизат в международни води и обстрелват свързочен кораб – част от 5-та флота на СССР и в резултат на обстрела, капитанът на кораба – Колесников умира. Част от екипажът е ранен и корейците се оттеглят едва след отвръщането на огъня.
На 4 септември, когато към базата Дални се насочва неидентифициран бомбардоривач, руснаците вдигат два от своите МиГ, които да разберат какви са намеренията на този летателен апарат. По командването на лейтенант Константин Корпаев, базата се подготвя за военни действия, навлизащият самолет обаче бързо вика подкрепления и двата придружаващи самолета са нападнати от 11 американски изтребителя. Резултатът е свален разузнавателен самолет и още три жертви. В следствие на всички предишни атаки, СССР решава, че подобни инциденти минават всички граници и бързо преместват няколко ескадрили във военните си бази близо до границата, което ни води и до заветната дата 8 октомври.
След бомбардировката на базата, СССР не вади архив с жертвите – до днес липсва такъв. Съветски самолети не преследват американските самолети. На следващият ден в ОН се внася протестна нота, с която правителството изразява своите притеснения относно крехкия мир, който най-вероятно е на път да въвлече света в нов и още по-зловещ конфликт. Не трябва да забравяме, че СССР официално притежава формулата за създаването и продуцирането на ядрено оръжие. По-важното е, че съветските представители не идват с жалба, а с директна заплаха, че при следващ такъв инцидент, цялата Съветска армия ще бъде принудена да се намеси в конфликта в Корея и бързо ще прекрати всички мераци за демократизиране. Още повече, китайската армия също ще подкрепи своя съюзник в тази мисия и резултатът няма да се понрави на никого.
На 20 октомври Хари Трюман трябва да отговори на заканата и го прави с най-мекия възможен тон. Той обяснява пред ОН, че случилото се е нелепа грешка и съжалява за военната маневра, извършена от ВВС на САЩ. Обяснението е, че това е грешка на командира, довела до лошо калкулиране на полета, както и изключително слабо представяне на пилотите. Командирът на ескадрилата е отстранен и го очаква военен съд, докато пилотите са получили дисциплинарно наказание и няма да участват повече в този военен конфликт. Впрочем, на записите от този полет, може да се чуе как един от пилотите споделя по радиото:
„Виж колко са много, трябва да ги унищожим.“
До последно двата самолета смятали, че нападат севернокорейски самолети. До някаква степен може да има резон, след като военната техника в тази база е идентична с тази на Северна Корея – МиГ. Въпреки обяснението и официалното извинение, СССР решава да накаже серията от грешки, които са допуснати в този момент. Вместо да очаква повече извинения, цялата 303 въздушна дивизия лети от Москва до базите в далечния изток. Армада от МиГ-ове може да бъде забелязана на радарите на врага. Източната граница на СССР минава в пълна бойна готовност и сателитите все по-често могат да заснемат преминаващи дивизии. Очевидно е, че втора подобна грешка и атака на руски военни сили ще доведе до директен конфликт и много по-лоши преживявания за американския либератор.
И докато американските авиатори обясняват, че подобна маневра е била сериозна грешка, по-голямата част от руските военни са категорични, че бомбардировката не е случайност и не е грешка. Според лейтенант-генерал Георги Лобов – бивш член на 821-авиационна ескадрила, всичко е било добре изпълнено и американците много добре са знаели къде хвърлят бомбите си. И въпреки, че не се говори за жертви, в листа с монументите в окръга се съобщава, че се почитат пилотите, които са загинали по време на американските бомбардировки от 1950-та година. Предлаганата компенсация от САЩ е официално отказана, но никой няма представа какво точно е преговарял Хари Трюман, след като вината му е доказана.
Освен това не трябва да забравяме, че това не е последният случай, в който американците правят грешка. По време на Корейската война има много случаи, в които вдигналата се Съветска армия трябва да завърти някой друг наказателен шамар на американския либератор, който съвсем случайно се е отклонил от маршрута си. В този случай очевидно няма време за грешки и прошки, особено след като заблудените пилоти си търсят белята. През декември същата година, двойка МиГ-15 са свалени от разузнавателен самолет RB-29. Това може би е последният им опит да се разминат безнаказано.
През октомври 1952 г. летяща крепост B-29 за пореден път навлиза в руското въздушно пространство и при покана от придружаващите патрулни МиГ-ове да напусне, самолетът отвръща на огъня. Прошка няма и след няколко бързи маневри, B-29 остава на летящи отломки. Не трябва да забравяме, че в този случай говорим за официални данни, неофициалните може би никога няма да бъдат разсекретени, но със сигурност е имало достатъчно объркани пилоти, които винаги откриват някой друг патрулен МиГ, който да им помогне за опознаването на Съветската география.
