Какво се случва с КГБ след падането на СССР

По време на Студената война има две агенции, които водят ожесточена битка в опита за надмощие. Едната е ЦРУ, а другата е КГБ. От тези среди излизат някои от най-опасните шпиони в света и доказват, че войната не е единственият възможен начин за елиминиране на противници. Възможността да се използват задкулисни игри и да се противодейства на една страна с помощта на агенти под прикритие е повече от печеливша.

Какво се случва обаче след 1991 г. с официалното падане на СССР. Данни показват, че Борис Елцин е разпуснал комитета за безопасност. Мнозина казват, че много от отделите преустановяват своите функции, но истината е друга – КГБ никога не е спирала своята работа. Бившите агенти бързо намират ново призвание в лицето на ФСБ (не музикалната група), управлявано от самия Владимир Путин. Ветерани от ЦРУ смятат, че в момента това е един от любимите инструменти на руския президент за опериране.
Редно е да погледнем и началото на толкова добре познатата организация започва да оперира през 1917 г. с помощта на Владимир Ленин. Още тогава се формира тайна полиция, носеща името „Чека“.

Мисията на агентите е свързана с премахване на всички противници на властта, както и затвърждаването ѝ. Процесите за наблюдение са три: премахване на опоненти, наблюдение на обществото и цензуриране на потока от информация с цел премахване на опозиционни идеи. Едва тогава идва момента за шпиониране и прикрити операции.

Снимка: By KGB USSR – http://klondayk.livejournal.com/121181.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20715671

Бившите агенти днес продължават да се наричат чекисти, а на 8 декември, освен студентите, в Русия празнуват и бившите/настоящи разузнавачи. На локално ниво има достатъчно противници на бъдещия режим, включително и бивши кадри от някогашната монархия. И макар всички те да централизират силите си срещу КГБ, не подозират, че по този начин са още по-лесни за откриване и премахване. Един от най-големите блясъци на КГБ е моментът, в който избухва Втората Световна война.

Първо агентите знаят много повече за създаването на атомната бомба, отколкото самият Трюман – историята може да прочете тук.

И второ, именно Зорге – агент на КГБ – споделя, че Япония няма намерение да воюва с Русия, макар и предишният опит да показва, че са достатъчно подготвени за противодействие.

След неуспешната офанзива във Финландия, КГБ се занимава с издирването на смъртни актове, които да използва, за да внедри агенти под прикритие. Точно по тази причина много от пристигащите източни шпиони са с финландски имена. Колкото и успешна да е била организацията, Сталин продължавал да не се доверява особено на нея. През 1954 г. всички чекисти правят реорганизация, водеща до създаването на КГБ.

Около 250 000 души започват да работят в най-различни разклонения за нуждите на страната. Заниманията включват шпионаж, разбиване на кодове, наблюдение и дори дисинформация на врага. И макар работата в чужбина да остава емблематична, на локално ниво агентите са безупречни в смазването на всяка възможна съпротива. Те са острието на политическия режим и работата им като тайна полиция може да засрами дори бившите оператори от СС. Въпреки постигнатите успехи, мнозина предпочитали да премълчават всичко пред своя лидер. Сталин обичал да екзекутира онези, които се осмеляват да говорят истината.

И докато едни ги използват изключително добре, други като Горбачов изобщо не одобряват технологията на работа. Самият той охлабва значително мерките през 80-те години на миналия век и много от партийните членове не одобряват тази посока на затопляне. Самият Владимир Крючков – директор на КГБ – подготвя преврат, който трябва да върне старите принципи на СССР обратно в нормите за контрол чрез страх и наблюдение.

Планът се проваля и както знаем напред в историята, всичко останало пропада. Борис Елцин води следващият директор и се надява, че ще постигне значителна реформа относно разузнаването, но дори това не се променя – методите на операторите продължават да са точно толкова жестоки, колкото са били и преди. Въпреки това, някои емблематични кадри успяват да се издигнат доста високо, в този случай Владимир Путин първо успява да се издигне до водещите нива в КГБ, след това да замине за Дрезден, при това малко преди падането на СССР. Първият му значителен пост е именно като директор на ФСБ, където някои много важни практики от КГБ започват да се завръщат.

Снимка: By K.E.Voroshilov – http://www.rusarchives.ru/evants/exhibitions/state_protection/334.shtml, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9976699

Странно е как някои безумни теории водят началото си от тази агенция. Пример може да е твърдението за изкуственото разработване на спин от Пентагона и пускането за отслабването на част от по-големите страни. Макар и агенцията да не оперира, все още има хора, които помнят Сергей Скрипал, както и Александър Литвиненко, който е убит с радиоактивен полоний, който най-вероятно е сипан в чая му. Литвиненко е бивш агент на ФСБ. Традицията за премахването на врагове датира още от 40-те години на миналия век.

Тогава Леон Тротски умира с ледено шило в Мексико, след като дълго време успява да избягва контакти с бившите си сънородници. Друго по-сериозно постижение е фактът, че КГБ винаги успява да остави съобщение на всички противници чрез употребата на показните убийства. В редки случаи, като този на Хафизула Амин, който до последно вярва в силата и качествата на СССР, агентите използват груба сила, при това след няколко опита да го отровят.

Евентуално в неговия случай е нападнат и убит по време на атака в Кабул. В случаят на Степан Бандера, смъртта му е сериозна изненада. Украинският националист пада внезапно на 15 октомври 1959 г. Медицинската експертиза потвърждава наличието на цианид в тялото му. Писателят Лев Рибет също следва съдбата на отровния газ и умира на 12 октовмри 1957 г. Георги Марков е отровен с рицин.

Онези агенти, които отказват да се завърнат или остават отвъд граница, обикновено може да се предадат или да използват натрупаната информация за изнудвания. Това често е сериозна и възможна практика за успех, гарантираща добри приходи през следващите години, а понякога и за повече. Разбира се, мнозина не успяват да се радват на спечеленото, защото по един или друг начин са премахнати.

Заглавна снимка: By Don S. Montgomery, U.S. Navy – http://www.dodmedia.osd.mil; VIRIN: DN-SC-86-01094, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35886393