Долорес Харт, която захвърли Холивуд, за да стане монахиня

Годината е 1963 и светът е в краката на Долорес Харт. Тя има свежото, американско излъчване на екрана, а една нежна целувка с краля на рока Елвис Пресли я изпрати директно на върха на Холивуд.

Но 1963 г. щеше да бъде и годината, в която Харт шокира филмовата индустрия и целия свят – когато се отказва от кариерата си на филмова звезда и живота, който това й предлага, и вместо краля на рока решава да следва „Краля на кралете“. Без да поглежда назад Харт захвърля обещаващата си актьорска кариера и става монахиня.

Това е историята на майка Долорес Харт.

Долорес и Елвис

В един живот, пълен с изненади, една от първите е, че Харт не е католичка, въпреки че е кръстена на друга монахиня – леля й Долорес Мари.

Долорес Хикс е родена през 1938 г. а родителите й са двама тийнейджър на име Берт и Хариет, и двамата изгряващи актьори. Тя е бавена предимно от бабите и дядовците си в Чикаго. Баща й, следвайки мечтата си да се снима по филмите, заминава за Холивуд, оставяйки 3-годишната Харт.

Семейният й живот е лек откъм религия, но въпреки това тя приема католицизма, когато е едва на 10. Години по-късно майката Долорес Харт признава, че не призивът на Светия Дух я е вкарал в кошарата в толкова ранна възраст. Причината да приеме католическата вяра е, защото католическите деца получаваха лакомства след причастие, а децата от другите религии – не.

„Ето така ме спечелиха – с шоколадово мляко и понички.“

Но много преди да се предаде на религията, сърцето на Харт е откраднато от друга голяма любов – филмите. Дядото на Харт е прожекционист в киносалон и често води малката си внучка до кабината на прожектора, за да му помага – тя казва, че нейна работа е била да го събуди, когато филмът свърши. Така Харт за първи път хлътва по света на гламурните и по-големи от живота звезди, точно както става с родителите й преди нея.

След като играе главната роля в училищна продукция в Лос Анджелис години по-късно, Харт призна пред почитател, че всички нейни актьорски техники идват от гледането на филмови изпълнения в тази кабина с проектора.

Кариерата й се случва почти като по чудо – тя се играе в „Lonelyhearts“ с Монтгомъри Клиф и „Wild is the Wind“ с Антъни Куин, стъпвайки с лекота в ролята на невинното момиче. Ролята, с който е най-известна, обаче е първата й главна, заедно с Пресли в „Loving You“. Тогава Долорес е само на 18 години.

„Мисля, че ограничението за целувка на екрана по това време беше нещо от сорта на 15 секунди. Нашата продължи 40 години“, припомня си Харт.

Грейс Кели

Наричат я „новата Грейс Кели“. Тя отрича някога да е ставало нещо с Елвис, но все пак има романтичен живот и се сгодява за дългогодишното си гадже – бизнесмена Дон Робинсън.

Поканите са изпратени и като истински знак за изкачването на Харт към истинската холивудска аристокрация от средата на века, носителката на Оскар Едит Хед прави сватбената й рокля. Но почти толкова бързо, колкото звездата й изгрява, тя и залязва. През 1963 г., на 24 години, Долорес Харт прекратява годежа си и обявява, че се отказва от Холивуд, за да се стане монахиня.

„Дори най-добрият ми приятел, който беше свещеник, отец Доди, каза: „Ти си луда. Това, което правиш, е абсолютно безумно“, каза Харт пред Washington Post. Леля й, сестра Долорес Мари, на която беше кръстена Харт, „беше бясна. Защото искаше да има племенница, която е известна.“

Но какво кара една красива млада девойка да се откаже от своя земен рай заради небесния?

Единият тласък дойде под формата на роля. Тя участва във филма „Lisa“, в който еврейски бежанец от Втората световна война преживява духовно пробуждане в Британска Палестина. „Този филм ме накара наистина да се замисля за възможността да стана монахиня. Никога досега не съм говорил за това“, припомня Харт в интервю от 2008 г.

Освен това тя знае какъв е животът на монахините, защото е чест посетител в метоха. Един уикенд, търсейки спокойствие, тя посещава манастира в Кънектикът, абатство Реджина Лаудис, и така намира бъдещия си дом.

„След това, винаги когато бях по Източното крайбрежие, отивах до манастира“, казва тя. „Започнах да забелязвам, че всеки път, когато отида, ставаше все по-трудно и по-трудно да си тръгна. Имах чувството, че си бях вкъщи.“