Дървото, което е собственик на земята, върху която расте

Първо малко предистория – някъде през 19 век мъж от град Атина, щата Джорджия, САЩ, под името полковник Уилям Джексън, роден през далечната 1786 г., си харесва това дърво. Според статия на първа страница в Athens Weekly Banner, публикувана на 12 август 1890 г.:

Полковник Джаксън беше гледал как дървото израства още от малък и затова го обича почти като човек. Неговата пищна зеленина и здрави клони често го предпазваха от проливните дъждове, а от върховете на дървото той много пъти получаваше яйцата на гнездилите там птички. Гледаше растежът му и когато самият той навърши зряла възраст, видя дървото, право и великолепно, и тогава го хвана страх да си помисли, че след смъртта му то ще попадне в ръцете на някой, който би могъл да го унищожи.

За да го предпази, Джаксън купува дървото и малко земя около него, а след смъртта си той завещава тази собственост… на самото дърво. Така то притежава земята, върху която расте, както и самото себе си.

Оригиналното дърво

В началото на 20-ти век обаче, дървото започва да показва признаци на бавна гибел, с малък шанс тя да се избегне. Накрая, на 9 октомври 1942 г. над 30 метра високото и между 200 и 400-годишно дърво пада в резултат на силна буря и вятър и / или след като преди това е изсъхнало и изгнилите му корени са се счупили под тежестта на ствола.

Около четири години по-късно членките на Градинския клуб на младите дами (които се грижеха за дървото преди злополучната му кончина) отгледаха ново, малко дръвче, покълнало от жълъд от оригиналното дърво. И става така, че на 9 октомври 1946 г., под ръководството на проф. Рой Боудън от Колежа по земеделие, това малко дърво е посадено на мястото на своя предшественик.

Предполага се, че като наследник на първоначалното дърво, новото естествено наследява и земята, върху която расте. Разбира се, има много десетки други дървета, за които е известно, че произхождат от същото дърво, тъй като много хората взимат жълъди от него, за да ги засадят другаде. До този момент обаче никое от другите деца на първоначалното дърво не е поискало своя дял от земята…

Наследникът на дървото

Дали обаче Джаксън някога действително предава дървото на него самото и дали такова деяние е въобще възможно.

Е, за начало се оказва, че Джаксън е прекарал само около 3 години от живота си в Атина – от 1829 до 1832 г., което малко подкопава историята във вестника, че е обичал дървото и прекарвал време под него като дете и го е гледал как расте. Освен това, след обширно търсене на някакви документи за собствеността върху земята в града, изглежда, че Джексън някога е притежава тази земята.

Той живее на много различни места непосредствено до дървото през тези 3 години, но дали е собственик на тази земя или не, не е ясно. През 1832 г. четири декара парцел, който включва и земята с дървото, както и тази в съседство, където живее Джаксън, е продаден на професора от университета Малтус А Уорд. При сделката Уорд е длъжен да плати на Джексън сума от 1200 долара (около 31 000 долара днес) или за имота или за подобренията, които прави върху него (ако е там само под наем).

В крайна сметка, независимо дали някога е притежавал съседната партида или просто я е използвал, определено никога не притежава партидата, на която расте дървото. Което е най-важният момент от тема.

След като професор Уорд взима земята, Джаксън и семейството му купуват парцел с площ 2.6 кв. км. и се местят там. Десет години по-късно, през 1844 г., Джексън изглежда изпада във финансови затруднения, защото малка плантация, която има, му е иззета от офиса на шерифа на окръг Кларк и е продадена на търг за да се погаси ипотеката му. По този начин, ако беше притежавал някаква земя в самата Атина, включително земята, на която е дървото, вероятно щеше да я продаде, за да събере средства, или да му я вземат.

…

За историята се предполага, че е измислена на споменатия вече анонимен автор на статията във Athens Weekly Banner от 1890 г., която между другото съдържа няколко детайла, които са много по-лесни за опровергаване. Що се отнася до това защо авторът би написал такъв текст, предполага се, че това е някакъв начин за привличане на внимание дали въобще такова нещо би било възможно. Самият встъпителен параграф съдържа: „Дърво-притежател на имот. Какво мислиш за това? Законно ли е? Ако е така, когато дървото умре, на кого принадлежи земята? Ако не, чия е сега?“