Ученият-любител, който първи откри Глобалното затопляне

Първият известен случай, в който хора забелязват, че можем да влияем на времето по някакъв начин чрез индустриалните си действия, е чак от IV в. пр. н. е. – и идва от човек на име Теофраст. Наред с обширни наблюдения за това как климатът и времето в даден регион изглежда влияят на живота на растенията, той отбелязва и че премахването на гората близо до Филипи в крайна сметка сякаш води до затопляне на района. Изхождайки от това заключение и надграждайки идеята на своя наставник, Аристотел, че „природата не прави нищо напразно и винаги се стреми към най-доброто“, Теофраст добавя: „Всичко, което противоречи на природата, е опасно.“

Теофраст

Но една гора е нищо спрямо климата на цялата планета. През 1830 г. швейцарският учен Луис Агаси публикува своята новаторски труд върху ледниците. Той обобщава изследванията си: „Огромни пластове лед като тези в Гренландия, някога са обхващали много страни“. Така, противно на общоприетата представата за стабилен в исторически план глобален климат, в един момент нещата трябва да са били много различни от документираната история. С подобни идеи, които постепенно набират популярност в научните среди, учените по целия свят започват да мислят какво би могло да причини такава драстична промяна в климата и то на цялата планета.

Много хора правят изследвания в тази посока, но въпреки откритията им, общото мнение е, да цитираме Сър Джордж Кларк Симпсън, тогава директор на Британската метеорологична служба през 1929 г., „[Днес] е общоприето, че промените във въглеродния диоксид в атмосферата, дори и да се появят, не могат да окажат значителен ефект върху климата.“

И така, кой най-накрая ще покаже на учените от цял сват, че грешат?

Човекът се казва Гай Календар. Той събира метеорологични данни като хоби встрани от ежедневната му работа като инженер на парни двигатели.

Роден на 9 февруари 1898 г. Гай е син на един от водещите научни умове на 19 век, физика Хю Календар. Скъпият татко на Гай беше човек, когото бащата на ядрената физика, Ърнест Ръдърфорд, нарича „универсален гений“. Хю прави доста неща – измисля термометъра с платина, който позволява изключително точни измервания на много високи температури, има принос в областта на металургията, разработва системата за стенографиране на Кеймбридж като начин за по-ефективно и бързо писане…

Благодарение на изключителния успех на Хю да използва академичните си таланти не само за напредъка на науката, но и да създава неща, които се продават добре, Гай израства в имение с 22 стаи, където му е предоставена и обширно оборудвана лаборатория

Разбира се, не всичко върви добре в ранните му дни като начинаещ изследовател, отчасти поради това, че един от братята му случайно взривява лабораторията, докато се опитва да направи динамит. Също така в един момент същият този брат случайно ослепява Гай в лявото му око. За щастие Гай си запазва другото.

Когато започва да събира данните, първо, както и много други, забелязва, че глобалната температура се повишава през последния около половин век. Така той започна да обмисля всички различни фактори, които могат да причинят такова явление, включително свойствата на газовете в атмосферата, средната слънчева светлина в различни региони, океанските течения и други елементи.

За тази цел Гай си общува с учени и изследователи от цял свят и събира огромни количества данни от няколкостотин метеорологични станции като ги обработва на ръка, което изисква буквално десетки хиляди изчисления.

До 1937 г. той е готов да публикува своите открития. Данните му показват, че количеството на въглеродния диоксид в атмосферата е нараснало от около 274 – 292 части на милион в края на 19 век, до малко над 300 части на милион в края на 30-те години. (За справка – днес тя е малко над 400 части на милион.) Като изчислява приблизителното количество въглероден диоксид, което хората отделят в атмосферата всяка година и преценява колко океана и други места могат да поемат, той открива и че увеличението може да се дължи пряко на човешката дейност. На всичкото отгоре, като пресмята и ситуацията с абсорбирането на инфрачервената светлина, излиза че тя също е свързана с наблюдаваното повишаване на глобалната температура през последния половин век.

За съжаление на него и хилядите часове от свободното му време, което беше вложил в работа, никой не го интересуваше.

В действителност, когато той представя своя труд „Изкуственото производство на въглероден диоксид и влиянието му върху температурата“, публикуване на 19 май 1937 г., никой дори не си направи труда да го разгледа чак до 16 февруари 1938 г. – почти година по-късно. Малко след това, през април 1938 г., трудът е публикуван без особена гласност, въпреки че Гай успява да представи своите изследвания на шестима климатолози от Кралското метеорологично дружество.

Горепосоченият сър Симпсън, който беше един от членовете на дружеството, отбеляза, че Календар не е метеоролог, тоест не знае за какво говори и всичките му данни са просто съвпадение. И още повече, истинските метеоролози поставят под въпрос точността на измерванията на въглеродния диоксид на Календар. Днес знаем, че те са били точни.

Независимо от това, както преди, работата на Календар до голяма степен е отхвърлена и консенсусът остава, че дори и да е коректен в своите измервания на въглероден двуокис и други подобни, това все още не е достатъчно, за да предизвика измерима промяна в глобалните температури. Нещо друго би трябва да е истинската причина, ако такава промяна действително се случва.

През следващите няколко десетилетия до смъртта си през 1964 г. Календар продължава да публикува текстове и статии по въпроса, които получават малко внимание, но значителна съпротива от почти всички учени, които четат работата му.

Що се отнася до това защо никой не приема това, което данните сочат, Календар има няколко собствени обяснения:

Идеята за единен-единствен (и съответно лесно обясним) фактор, които предизвиква климатичните промени в световен мащаб, изглежда невъзможен за онези, които са запознати със сложността на силите, от които зависи климатът.

Идеята, че действията на човека могат да повлияят на толкова обширна и сложна [система], е абсурдна за някои хора.

Защото метеоролозите не проучват проблема дори близо до степента, необходима за осъзнаването му.

И не на последно място – защото не са го измислили те.

По-късно Гай Календар обобщава: „Колко е лесно да се критикуват и колко е трудно да се създадат конструктивни теории за изменението на климата!“

Докато малцина слушат, малцина не е никой. Един от тях е Чарлз Килинг, който през 1958 г. успява да използва далеч по-точна измервателна апаратура, частично по собствен дизайн, за да започне да събира данни в обсерваторията Мауна Лоа. Резултатите са красноречиви и най-накрая карат учените по цял свят да обърнат внимание на ситуацията. В крайна сметка резултатите му, макар и да корелират с тези на Календар, идват от докторант и оставят малко място за дебат предвид известната точност на използваните инструменти.