Йозеф Пилсудски – най-заклетият враг на Съветска Русия

Полско-съветската война започва непосредствено след края на Първата Световна война. Въоръженият конфликт се води между Съветска Русия и Съветска Украйна срещу Втората полска република и Украинската народна република. Причината за сражението е, че при евентуално превземане на Полша, комунистите ще могат да преминат по-лесно в Германия и да помогнат на зараждащата се партия там. Междувременно Йозеф Пилсудски иска да разшири границите на страната и да успее да направи крепост между Германия и Русия.

За съжаление страната се е превърнала в буфер между две сили, които тепърва ще повишават своята мощ и ще се готвят за следващата глобална война. Пилсудски е изявен враг на Русия и по тази причина вижда много сериозна възможност за реванш. И няма как историята да го обвинява, след като през целия си живот е жертва на руското влияние. Неговата история е впечатляваща и в следващите редове ще ви запознаем с тази личност.

През живота си, Йозеф може да се похвали с най-различни занимания. Известен е като банков обирджия, наемник, писател, генерал, политически активист и много сериозен боец на фронта. Неговата страна е постоянно апетит на интереси от пруси, австрийци, руснаци и още редица други страни, които имат нужда от тази територия. Йозеф е роден през 1867 г. в Залавас (малко село в днешна Литва) и още от самото начало разбира, че не харесва особено своите господари. В онзи период Литва е била част от Русия. Корените му подсказват, че е наследник от фамилията на принцесата, но след редица революции от знатното потекло не остава нищо и семейството му живее в абсолютна бедност.

Снимка: By Unknown author – Szlakiem Józefa Piłsudskiego; Warszawa: Wydawnictwo „Ra“; 1939; s. 51, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6608937

Баща му се опитва да участва в подготвящата се революция през 1863 г. и по тази причина цялата фамилия е под зоркия поглед на властта. Йозеф започва да учи в медицинско училище в Краков, но там неговите съученици започват да говорят за полска независимост и социализъм. Второто изобщо не било ясна материя за него и по тази причина никога не се присъединява към движението. Единственият му мотив е, че ще бъде добре страната му да бъде независима от Цар Александър. Освен всичко останало, учениците започват да мислят най-различни сценарии, с които да убият царя.

Планът се проваля и Йозеф е заловен за съучастничество. За провинението си е изпратен в сибирски работнически лагер, където трябва да лежи 15 години. Добрата новина е, че прекарва само 5 години и след това е освободен. За това време преживява доста мъчения, наказания и всичко това на зловещи минусив температури. Всеки опит да вдигне затворниците на бунт и така да се освободи, завършват още по-жестоко. с тези преживявания е повече от нормално да затвърди изцяло „любовта си“ към руската корона.

След като се завръща в Полша започва да издава нелегален вестник с името „Работник“. Неговите литературни занимания продължават цели 8 години, в които излива гнева си срещу руския окупатор и не спира да говори за свобода и революция. Както обикновено се случва, добри хора го издават и отново е изпратен в затвор за държавна измама. Този път не пътува чак до Сибир, а е заточен в затворнически замък във Варшава. След като дежурната процедура с мъчения връща спомените от ученическите му години, Йозеф решава да избяга. Единственият проблем е, че всеки замък е достатъчно подсигурен, за да не позволява на човек да влиза или излиза от него.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=822437

След редица размисли решава, че може да изиграе ролята на луд. Пазачите се страхуват от него и нареждат да бъде преместен в лудницата в Санкт Петербург. Лекарите не успяват да лекуват пристигналия полски пациент, защото веднага с пристигането си, Йозеф успява да избяга и да се качи на влака обратно за родината. Завръща се с празни джобове и стомах, но не и без идеи. Вместо да се моли на чудо или да проси, полският революционер решава да обира банки и влакове, с които може да събира пари не само за храна и вода, но и за оръжие.

Фантазията му достига до такива висоти, че е готов сам да убие царя. По ирония на съдбата установява, че в Полша има и други врагове на Русия. Със събраните пари от обирите започва да плаща на наемници, които да го предпазват и подпомагат неговата свещена мисия. През 1908 г. успява да обере руски пощальонски влак с 200 000 рубли в брой и облигации. Парите се инвестират в закупуването на оръжие и експлозиви. Останалите финансират пътешествията му за подготовка на революцията. Заминава в Япония, защото в този момент тече Руско-Японската война. За съжаление самураите не обръщат внимание на полския мустакат месия. Връща се обратно, но решава да се разходи до Австрия, където се откриват генерали с малко по-щедри сърца. Именно те дават малко по-сериозна помощ и запомнят този странен, но и смел полски герой.

През 1914 г. с избухването на Първата Световна война, Австрия се оказва рамо до рамо с Полша. Генералите търсят Йозеф и неговия вече популярен „Полски легион“. Трите му бойни бригади са въоръжени, а той за първи път получава военен чин генерал. И без него се е справял с ръководството на революцията, но сега можел да се бори официално за независимостта на страната си. През следващите две години неуморно ще влиза във всяка предложена битка. За първи път в живота си имал възможност да се реваншира за всички случили се беди. До 1916 г. с помощта на Австро-Унгария, Русия е прогонена от страната. Германия официално признава кралство Полша и иска от Йозеф и неговите войници да се закълнат във вярност на Кайзера, защото именно той е успял да ги спаси от руското нашествие.

Снимка: By Unknown author – [1] gives the following information: (from: Jan Z. E. Berek i Mieczyslaw Paszkiewicz, eds., Droga Zycia Jozefa Pilsudskiego, London, 1977).Centralne Archiwum WojskoweKsięga chwały piechoty, Dep. Piechoty M. S. Wojsk., Warszawa, 1937-1939; s. 108Quirini E., Librewski, S.: Ilustrowana kronika Legionów Polskich 1914-1918, Nakładem Głównej Księgarni Wojskowej, Warszawa 1936; s. 114 (258), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=898311

Лудият генерал отказал и много бързо се досетил, че Германия ще се разпореди с Полша и ще я превърне в немска провинция. По негово нареждане нито един от войниците му не дава тази клетва. За дързостта си е хвърлен отново в затвора в Мадгебург – пореден замък в планините на Централна Германия. Пропуска остатъка от войната, но след приключването ѝ е освободен и се завръща като герой в дома си. За добре дошъл е произведен в главнокомандващ на полските армии и практически носи отговорност като държавен глава. Радостта от новите титли и блага не можела да го зарадва особено. Йозеф се завръщал в друга Полша, където в този момент имало пет различни парични единици, четири вида железници и тепърва предстои възстановяване от войната. Германия е победена, но Русия тепърва започва вътрешен конфликт под формата на гражданска война.

За жалост Ленин печелил в този момент. Отговорността този път е насочена към възстановяване на страната, връщане на старите граници и достигане на по-славните ѝ дни. Подписва мирни договори с Украйна и Литва, след това гони руснаците, които населяват полска земя и помага на Украйна да си върне Киев. Краткият момент за малко въздух преди следващата война наближавал. Комунистите успяват да вземат властта, червената армия е готова за ново сражение, все пак човешкият капитал там е сериозен. Много скоро започва да се говори и за световен комунизъм. След като Киев е превзет през 1919 г., Леон Тротски решава да отвърне на удара и активира своята контра атака с дължина на фронта от 1280 километра.

Нито една армия не може да издържи на такова настъпление и бавно и сигурно поляците започват да отстъпват. Руското настъпление продължава и след няколко седмици полската армия се намира до река Висла, а врагът настъпва смело напред. Поляците трябва да решат дали ще продължат сражението или ще се предават, преглъщайки поредната загуба. Йозеф не е стигнал до този момент, за да се предаде толкова лесно. Освен това е преживял достатъчно сражения с този противник и знаел много добре тайната на червената армия. Фронтът винаги е бил подсилван с някои от най-коравите бойци, които могат да се срещнат, но резервите и фланговете винаги били от хора без особен боен опит.

Снимка: By red Leon Wasilewski – Niepodległość 1929, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41620851

В този пиков момент има само едно решение – да щурмува директно резервите. Със скромни пет дивизии, генералът нарежда мъжете да сложат щиковете и да се подготвят за една последна атака срещу руснаците. Картечарите започват масиран прикриващ огън, но вместо атака по фронта, поляците заобикалят галантно своя противник и нападат по-слабата част. С оголен гръб, червената армия се предава и близо 70 000 войника са заловени, докато други 30 000 успяват да избягат в Германия. Спечелената земя е новата граница на Полша, която ще се пази до следващата среща през Втората Световна война.

Победата кара великият пълководец да предаде меча си. В следващите три години ще наблюдава как страната, за която е воювал, започва да тъне. Връща се отново на власт и с помощта на армията става военен диктатор. Опитва се да договори примирие с Франция и настоява двете страни да нападнат Хитлер през 1933 г. Франция отказва, а времето взима своето. Йозеф е поразен от рак на белия дроб, но в последните си дни успява да подпише мирен договор за 10 години с Хитлер и Сталин. Една година след подписването умира на 67-годишна възраст. Погребан е в средновековната гробница на полските крале, а до днес победата му срещу Русия се чества като национален празник.

Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=898309