Чудовището от Андите е най-профилираният сериен убиец според Гинес
Лудостта е една от най-добрите карти, които един сериен убиец може да изиграе по време на делото. Мнозина са се опитвали да изиграят ролята си така, че да не стигнат до затвора. Педро Лопез е един от тези престъпници и за негово най-голямо щастие, успява да изиграе ролята си прекрасно и да се размине с доживотна присъда. Познат е в Южна Америка като „Чудовището на Андите“. В неговото досие все още стои подозрението за убиването на повече от 300 малки момиченца от различни страни на континента.
През 1998 г. Лопез е освободен за добро поведение и никой повече не го вижда. До днес няма информация дали изобщо е жив, дали практикува своите занимания и къде се намира. Какво трябва да се случи на един човек, за да започне да извършва зверства, при това толкова често? Всичко започва с тежкото и травмиращо детство. Бащата на Педро – Мидардо Реяс е бивш член на колумбийската консервативна партия.
През 1947 г. Мидардо води жесток скандал със съпругата си, напуска дома и отива при проститутка на име Белинда Лопез. Малко след тази вечер жената разбира, че е бременна и носи детето на Реяс. Три месеца по-късно Мидардо е убит от протестираща тълпа. Когато Педро се ражда около 6 месеца по-късно, той вече е 7-то дете и няма да бъде последното – Белинда има още 6 след него.
Нито едно дете не избира своето семейство, но в случая на Педро, положението е трагично. Той често наблюдава как майка му работи, за да изкарва прехраната на семейството. В следствие на всички наблюдения, Педро започва да повтаря всичко, което чичковците причиняват на мама и на 8-годишна възраст е хванан да насилва сексуално своята по-малка сестра. Вместо да потърси помощ, тя решава да изгони момчето на улицата завинаги.
Никой не знае как 8-годишно момче успява да стигне до Богота, но там се среща с много щедър възрастен мъж. Спомените от него са заровени дълбоко в детското съзнание, но по време на делото ще разкаже, че е бил многократно изнасилен в изоставена сграда. На 12-годишна възраст едно американско семейство се смилява над него и му помага да отиде в училище за сираци. Там изкарва около 2 години, преди да избяга. Разказва, че е избягал от пансиона, защото друг учител го изнасилил – липсват доказателства по този случай.
На 18-годишна възраст Лопес вече краде автомобили и ги продава за части. Полицията го залавя и издава първата му присъда. И като нов затворник, останалите членове спретват поредното жестоко изнасилване. Очевидно един човек може да преживее само толкова. След извращенията, младежът започва да лови насилниците си един по един. Преди да излезе от затвора, той вече е успял да убие всеки един от нападателите си. Свободата идва и с една нова страст – педофилията.
Жертвите му предимно са малки момиченца. И след като самият той успява да се размине с убийства в затвора, какво може да го спре да извършва същото и извън него. В началото обикаля селата в Перу. През 1978 г. ще припомни, че е изнасилил и убил около 100 момичета. Заловен е за първи път от местните племена на селата. Когато старейшините разбрали какво прави, веднага издали смъртна присъда. В този момент в селото присъства и един от американските сектанти, който води усилени опити за пощада на убиеца. Вместо изпълнение на смъртната присъда, той настоява да бъде извикана полиция и тя да се разправя с него. Лопез евентуално е предаден в полицейското управление за първи път. Когато обаче сектантът си тръгва, полицията го пуска, защото няма време да се занимава с него.
Веднъж заловен в Перу, човекът решава да си опита късмета в други страни. Погледът му е насочен към Колумбия и Еквадор. В Еквадор се радва на особени успехи и дори ще се похвали, че на седмица е задоволявал сексуалната си жажда по три пъти на седмица. Именно в тази страна децата били по-нежни, невинни и вярващи – перфектната рецепта за един педофил. През 1980 г. е заловен при опит за поредно отвличане. Лопес се опитва да отвлече малко момиче в супермаркет и след като е хванат в крачка, всички клиенти го обграждат и не му позволяват да избяга, докато дойде полицията. В участъка признава, че е убил повече от 300 души.
Принципно такива цифри се движат по линията на научната фантастика, но в архивите на полицията стои неразкрит случай на масов гроб, който разкрива всички тайни след потоп. Малко по-късно мъжът води полицията до още 53 гроба. Във вечерните новини го наричат „чудовището на Андите“. Понеже липсват доказателства за всички провинения, съдът го обвинява за убийствата на 110 човека, макар и той да признава за много повече. Съдът ще се произнесе 3 години по-късно. В този период Лопес успява да докаже, че има психически проблеми и е официално обявен за луд. През 1998 г. е освободен за добро поведение и бърза да напусне Еквадор. Педро и до днес остава в неизвестност и никой не знае какво прави и с какво се занимава в този момент, още повече дали продължава да убива.
Интересен факт е, че освобождаването от лудницата под гаранция идва срещу заплащането от 50 долара. Друг любопитен факт е, че по време на делото, самият Лопес осъжда действията на полицията, която не го преследвала достатъчно. Различни конспирации се появяват около живота на Педро и мнозина смятат, че след освобождаването си е бил екзекутиран от някой родител, който търсил отмъщение.
Имайки предвид провиненията си и факта, че полицията няма да си мръдне пръста за него, мнозина разчитат на точно това. От друга страна има шансове да е насочил вниманието си към друга страна или вече да е в пъти по-прикрит. Южна Америка не може да се смята за малък континент, а благодарение на бедността, мнозина не биха могли да потърсят помощ. Според рекордите на Гинес, този човек е получил наградата за най-профилиран сериен убиец. Очевидно има и такава.
Заглавна снимка: By Armenio Dominguez – https://www.thoughtco.com/, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82583857
