Най-лошото преживяване на Бийтълс

Бийтълс пристигат в Манила, за да направи два концерта, в началото на юли 1966 г. Тези концерти са част от последното им турне. Имат обаче „лоши усещане във въздуха“ още когато слизат на летището. Ринго казва: „Мразех Филипините. Всичко лъхаше на испанската инквизиция.“ Джордж заявява: „Още щом стигнахме, имаше лоши новини. Появиха се здрави като горили мъже с къси ръкави, които имаха много меланхолични изражения.“

Момчетата са посрещнати на летището от строго изглеждащи въоръжени гардове и са инструктирани да се качат на някаква лодка. Вече уплашени, те изпълняват поканата. Това всъщност е първият път от началото на турнето, в който са разделени от мениджъра и помощниците си. След лодката те все пак са отведени до лимузина и тържествено придружени до хотела.

Те имат и друга причина да се притеснява. Охраната в Манила конфискува багажа им, в които има марихуана, която е незаконна. За щастие обаче торбите им не са претърсвани и тайната им остава неразкрита.

Семейство Маркос

По онова време също така Филипините се управляват от режима на диктатора на Фердинанд Маркос и веднага след като Бийтълс пристигат в хотела си, им е съобщено, че трябва да присъстват на прием за съпругата му Имелда Маркос. Уморени от пътуването, те учтиво информират охраната, че няма да присъстват.

В скоро време към тях в стаята им се присъединяват и помощниците им и техният мениджър Брайън Епщайн. Същата вечер групата свири два концерта и всичко мина добре – на единия идват 30 000 души, а на другия 50 000. Съблекалнята им обаче е непочистена, а храната, която им сервират, е ужасна – мюсли с вкиснато мляко на бучки и някаква друга потресаваща храна, но това не им прави впечатление.

На следващата сутрин, когато се събуждат, Ринго и Джон се опитват да поръчат закуска от рум сервизa, но на другия край на телефонa ги посреща зловеща тишина и поръчката им не е приета. Момчетата след това включват телевизора и виждат президента Маркос заедно с огромна група разочаровани деца със сълзи на очите. Явно бийтълсите са разочаровали и обидили първата дама предния ден и са разбили сърцата на малките дечица. Предполага се, че мадам Маркос е казала на малките, че групата ще се появи на приема и ще могат да се срещнат лично с музикантите, без първо да го уточнят със самите Бийтълс или с мениджъра им.

Имелда Маркос

Секунди по-късно пристигна вестник с заглавие „Бийтълс отказват на президента“. Сред настаналата суета, все по-притеснен мениджърът Епщайн решава да издаде официално извинение по телевизията в Манила. Докато извинението на Брайън се излъчва обаче, картината мистериозно прекъсва и се появява статичен шум.

Вече много уплашени, всички си опаковат багажа по най-бързия начин и настояват да бъдат откарани на летището. Вместо подобаващата процесия, която ги посреща предния ден, този път има само кола и един мотор. Когато пристигат на летището, групата и екипа просто са оставени там. Скоро обаче са посрещнати от огромна, враждебна, кръвожадна тълпа от яростни филипинци.

Обезумялата тълпа се втурва към гейта, където са Бийтълс – те са ритани, удряни, плювани и обиждани. Персоналът на летището ги уведоми студено: „Отнасяме се с вас като с обикновени пътници! Обикновени пътници!“ Странно, но хората от екипа на групата са нападнати по-яростно от самите Бийтълс. Момчетата по-късно ще разкажат за своя нещастен шофьор, Алф, който беше ритан, окървавен и бутнат надолу по стълбите.

Джон и Ринго се скриват зад малка група католически монахини, а Джордж – зад близкия будистки монах, Ринго обаче получава ъперкът, след което е ритан на земята. В мелето успява и да си изкълчи глезена.

По странна „случайност“ ескалаторът „не работи“, така че пребитите млади мъже тръгват възможно най-бързо нагоре по стъпалата. Понабити и окървавени, всички най-накрая се качват на борда на самолета. Ужасената група чака нервно полетът да тръгне, страхувайки се за живота си.

По интеркома се чува съобщение да се явят за среща мениджърът Епщайн, прес-агентът и личните асистенти на Бийтълс, Мал и Нийл. Когато Мал излиза от самолета, той заръчва на Бийтълс: „кажете на Лил, че я обичам“ (Лил е съпругата му).

На срещата им се съобщава, че, видите ли, има „такса за напускане на летището в Манила“. И тя, представете си, съвсем случайно тази такса е същата сума, която Бийтълс взима за двата концерта. Епщайн плаща така изнудените пари (около $ 18 000 – $ 125 000 днес) и самолетът получава разрешение да излети.

…

Ринго, най-лежерният член на групата, си спомня пътуването до Манила през 1966 г. като „най-ужасното преживяване в живота ми … Мислех, че ще ни вкарат в затвора“. Джордж Харисън в интервю по телевизията казва, че би искал да „хвърли бомба“ върху Филипините.