„Като няма хляб, да ядат пасти“ не е цитат на Мария-Антоанета

Кралицата на Франция Мария-Антоанета всъщност не казва „Qu’ils mangent de la brioche“. Фразата дори съществува още преди тя да пристигне в страната и да стане кралица – между 30 и 100 години преди това.

Цялата история е, че по пътя си към гилотината, на която е принудена от тълпата гладуващи френски селяни, тя възторжено казва „Нека ядат торти!“ Друга версия е, че изрича същите думи, но когато чува, че хората гладуват от липса на хляб. Има много проблеми и с двете версии, но ние ще се придържаме само към частта с израза „нека да ядат торта“.

В официална творба той за първи път се появява от перото на политическия философ Жан-Жак Русо в автобиографията му „Изповеди“. По това време Мари-Антоанета е само на 10 години и още живее в Австрия. Тя ще отиде във Франция чак след 4 години, когато се омъжва за Луи XVI. Русо също така споменава фразата в писмо, написано 18 години преди Мари-Антоанета въобще да се роди.

Бриош

В автобиографията си Русо говори за „велика принцеса“, която, когато й казват, че селяните нямат хляб, тя отвръща с: „Е, нека ядат бриош“ (бриошът е питка, която много прилича на козунак). Смята се, че или Русо сам измисля тази фраза, или има предвид Мария-Тереза, която е живяла около 100 години по-рано и е била съпруга на Луи XIV. Историците все още се колебаят кое е правилно. Има убедителни доказателства, че френското кралско семейство вярва, че фразата идва от Мария-Тереза (10 септември 1638 – 30 юли 1683) и това е версията, която се предава сред кралските особи. Всъщност Луи XVIII в мемоар, написан през 1791 г., разказва именно тази история с Мари-Тереза. И в двата случая това твърдение се използва за прекъснатата връзка между аристокрацията във Франция и тежкото положение на обикновените хората.

Освен това, по време на кратък недостиг на хляб през 1775 г., който довежда до серия от бунтове, в писмо от Мария-Антоанета до семейството й в Австрия тя заявява следното: „Съвсем сигурно е, че виждайки хората, които се отнасят с нас толкова добре въпреки собственото си нещастие, ние сме по-задължени от всякога да работим усилено за това да живеят по-добре.“ Едва ли нещо такова би било написано от някой, който е в неведение или безчувствен към тежкото положение на бедните.

Мария-Тереза

И така, защо тогава тази фраза се приписва на Мария-Антоанета? На първо място, защото хората от Франция я ненавиждат. Ако прочетем за живота й, ще открием, че голяма част от тази ненавист е преди всичко, защото тя е в позицията на лесна и ясно видима мишена за народа да изрази ненавистта си срещу френската аристокрация. Мария-Антоанета е австрийка и преди брака й с Луи XVI, Австрия и Франция са горчиви врагове (и нещата не се подобряват много след като сключват примирие, макар че поне се избягва открита война, докато кралят в крайна сметка не е свален по време на революцията).

Тук можете да прочетете повече за биографията на Мария-Антоанета.

Първоначално нейната красота, красноречие и характер очароват хората. Но с вгорчаване на отношенията между широката общественост и аристокрацията, тя става любимият член на елита за хули и обвинения. През по-голямата част от времето си във Франция тя често е обвинявана в неща като: кръвосмешение със сина си;многобройни афери с почти всеки мъж или жена, с която е в контакт; опит за отслабване отбранителните сили на Франция, за да може Австрия да поеме властта; опит да фалира Франция чрез политически интриги и обилни разходи (тя е наричана „мадам Дефицит““); опит да източва средствата от хазната на Франция към брат си Йозеф II в Австрия; опит за измама на бижутери за цената на определено изключително скъпо диамантено колие; че желае да се къпе в кръвта на своите политически врагове; че организира и участва в оргии; че е „властта зад престола“ и влияе върху много от решенията на краля, които се смятат за накърняващи Франция (за което получава прякора „мадам Вето“); заговор за убийството на херцога на Орлиънс; оркестриране на клането на швейцарската гвардия и т.н.

В действителност има малко доказателства, че което и да от тези неща е истина, освен разточителните й разходи. Въпреки това, парите, които прахосва, не са нищо в сравнение с харчовете на повечето френски кралски особи по онова време, което е донякъде изненадващо, като се има предвид, че се очаква кралицата да надминава всички останали в това отношение. Тя прави и много щедри благотворителни дарения за бедните във Франция, което също кара репликата „нека ядат торта“ да седи неестествено от устата й.

В допълнение към това, тя няма реална политическа власт през по-голямата част от службата си като кралица, тъй като съпругът й развива навика да отхвърля всяко нейно предложение поради факта, че е австрийка, а той още от малък е възпитан да няма никакво доверие на австрийците. Всъщност той рядко говори с нея по държавни въпроси, опасявайки се, че тя може да се опита да използва тази информация в полза на Австрия. По този начин тя почти никога не участва в политиката (което също е критикувано в различни моменти от широката общественост, която я обвинява, че стои до и не прави нищо, докато Франция бавно се влошава).

Луи XVI

Когато кралят в крайна сметка изоставя много от своите политически отговорности, тя най-накрая се намесва, за да успокои отношенията между събранието и съпруга си. Така, когато вече участва в политиката, това също се критикува, като революционерите я обвиняват, че се опитва да укрепи положението на Австрия и да отслаби Франция. За това обаче няма никакви реални доказателства – всъщност доказателствата сочат точно обратното. Повечето от нейните политически действия са в ущърб на Австрия, поради факта, че цел й е да осигури бъдещето на децата си, които са част, разбира се, от френския кралски двор, а това бъдеще става все по-несигурно.

Така че по същество тя е австрийка, жена и един от най-доброжелателните членове на френската аристокрация в момент, в който никое от тези три качества не се приема положително от широката общественост. Затова и става мишена №1 за цялата им ярост срещу техните небрежни владетели.

Самият израз „да ядат торти“ е сравнително добре известен сред много от революционерите, които го използват, за да олицетворят разединението между аристокрацията и хората по това време. Историците след Френската революция също обичат да използват фразата, тъй като тя обобщава изключителния егоизъм на френската аристокрация през този период. Така че не е изненадващо, че те представят фразата като изречена от Антоанета – любимата мишена за подобни неща.