Спортни хроники: Вратите пред него се затваряха една след друга, но той си остана майсторът на пасовете от галактическата ера на Реал
Хосе Мария Гутиерес, известен като Гути, вероятно ще бъде запомнен най-вече като вечния талант на Реал Мадрид, който постигна много и можеше да постигне даже още повече.
Става въпрос за един необикновено елегантен и изкусен плеймейкър, а на моменти и нападател, донесъл незабравими моменти на футболните ценители, макар да не оползотвори напълно потенциала си.
Юношата на Реал изигра само 13 мача за испанския национален тим, което е трудно за вярване при неговия талант. Дали причината беше, че активните му години се случиха по времето, когато Реал беше изпълнен с чуждестранни звезди, останали известни като първите Галактикос? Или по-скоро трябва да търсим обяснението в самия играч, в това, че изглежда не всеки път се раздаваше напълно и че беше склонен да се поддава на суетата?
Понякога на такива въпроси няма лесни и изчерпателни отговори, както показва и необичайната кариера на Гути.
Веднъж той беше определен като обещаващ от собствения си клубен президент, макар че беше навършил 31 г. А при общо 5 спечелени титли на Испания, 3 купи от Шампионската лига и всичко на всичко 15 сезона в Реал Мадрид, какво точно му е нереализираното на Гути?
Работата беше там, че той все изпълняваше по-скоро периферни и някак спомагателни роли, докато беше част от няколко легендарни състава на „кралете“ и първо игра с имена като Кларънс Зеедорф и Давор Шукер през 90-те, после със Зинедин Зидан, Феномена Роналдо и останалите Галактикос в началото на 2000-те, после с Кака и Кристиано Роналдо в последния си сезон.
Той някак винаги успяваше да се адаптира, да се промени и да остане ценен за клуба при всякакви смени на треньори, схеми, тактики и съотборници, но не получи шанса да стане истински основен играч.
При юношите играеше като нападател, после беше преместен в полузащитата и там прекара повечето си активна кариера. Когато беше част от атаката в първия отбор, успя да наниже 18 гола в сезон 2000/01, преди отново да бъде върнат по-назад, за да освободи място за Роналдо, Раул и други суперзвезди.
На поста зад нападателите Гути направи своите най-забележителни мачове и стана един от съвършените майстори на асистенциите.
Беше в състояние да залепи топката за левия си крак и да я запрати колкото неочаквано, толкова и точно в пространството зад защитата на съперника – за да могат нападатели като Раул, Мориентес, Ван Нистелрой и двамата Роналдо да увеличат головата си сметка и общо взето да оберат цялата слава.
Споменът за Гути остава като за човека с едни от най-прекрасните голови пасове, които въобще някога ще видим.
Достатъчно е да припомним епизода, случил се към края на кариерата му в Реал, през януари 2010 г. Футболистът беше сам срещу вратаря, но вместо да стреля, избра елегантно с пета да върне към притичалия Карим Бензема. Това си беше решение на брилянтен, но луд футболист, готов да рискува всичко. На другия ден водещото спортно издание „Марка“ посвети първата си страница на това подаване и го нарече „Петата на Бог“.
Феновете обаче няма как да запомнят Хосе Мария Гутиерес само с такива прояви.
Сигурно някои от тях ще го опишат като сприхав и капризен играч, който по навик изчезваше в големите мачове и сякаш си изкарваше картони просто от скука.
Гути си беше горделив и суетен играч, за когото прическата беше не по-малко важна от случващото се на терена.
Един от най-известните епизоди с футболиста се беше случил по време на втория период на Фабио Капело като старши треньор на Реал. Строгият италианец, светило в професията, инструктирал своите играчи да го чакат на централния кръг в началото на тренировката. За да види кой изпълнява нарежданията му, той нарочно закъснял с 15 минути.
С пристигането си, Капело заварил само един играч, Гути, да се крие от печащото слънце и да си почива под скамейката.
Да, футболистът, който е бил и капитан на Реал в някои мачове, обичаше да си почива и не го криеше. Даже по време на последния си сезон за клуба не само правеше асистенции с петички, но и обясни в едно интервю, че обмисля да спре с футбола и да се оттегли на тайландски плаж.
Стив Макманаман и Майкъл Оуен, които му бяха съотборници в Реал, след години признаха, че не са виждали по-суетен футболист от него. Оуен разказа и че Гути си държал огледало на своето място в съблекалнята, за да е сигурен всеки път, че се появява пред зрителите в безупречен вид.
Дори тези истории да са само върхът на айзберга при Гути, не е справедливо прибързано да го определяме като мързелив и несериозен, или като лош професионалист.
В съвременния футбол морализмът понякога стига твърде далеч и спираме да се отнасяме с футболистите като с човешки същества. Особено когато говорим за работната им етика и свободното им време. Някои умеят да си прекарват добре часовете встрани от футбола, но това не оправдава поставяне на техни етикети като „плейбои“ или „разглезени богаташи“. Нито пък онези, които остават да се усъвършенстват по един час след всяка тренировка, трябва автоматично да получават някакво невероятно уважение за това.
Конкретно Гути не се превърна в Марадона или Кройф, но си остана момчето от школата на Реал, което успяваше да запази мястото си в отбора 15 г., въпреки всички звезди, изредили се там между 1995 и 2010 г. Той е и от изчезващия тип футболисти, проявили лоялност към родния си клуб и остана там почти до края, когато все пак поигра за Бешикташ в Турция.
Докато беше в Реал обаче, вратите пред него се затваряха една след друга с привличането на всеки нов Галактико, и то точно на позициите, където той се надяваше да играе. Въпреки това, Гути превърна своята футболна мечта в реалност.
И дори да беше възможно да постигне още повече, не е необходимо да гледаме песимистично на кариера, изпълнена със слава, паметни моменти и общо 16 отборни трофея.
