Отровната мъгла в Лондон от 1952 г.

През декември 1952 г. в Лондон се появява „мъгла“, от която загиват най-малко 4000 души, а се разболяват около 100 000.

Но не е ли Лондон по принцип известен с мъглата си? Да, но това не е обикновена мъгла. „Големият дим“ или „Големият смог на 52-ра“ всъщност е тежко замърсяване на въздуха, което е резултат от перфектното стечение на няколко обстоятелствата и няколко различни факторa. Тъй като беше зимно време и съответно температурите бяха по-ниски, лондончани горяха повече въглища, отколкото обикновено, за да се стоплят. Към това добавяме и антициклон, надвиснал над Лондон, плюс почти напълно тихи и безветрени условия – така всъщност над Лондон се образува слой от студен, застоял въздух под слой от по-топъл въздух. По-студеният слой над града събира замърсители във себе си от въглищата и останалия дим отдолу. Това образува плътен слой от мъгла и смог над Лондон, който обхваща града близо седмица.

В първия момент това не изглеждаше като кой знае какво. На лондончани със сигурност не им е чужда мъгла. Тази обаче беше различна – за начало, беше далеч по-дебела от обикновено. Това причинява големи нарушения на видимостта, затруднявайки шофирането и дори ходенето пеша. Твърди се, че дори прониква в домовете на хората и се вижда в затворени помещения. Хората започват да усещат задух и да имат различни респираторни оплаквания.

В добавка към това беше фактът, че по това време въглищата, които се ползват най-често, бяха евтин, нискокачествен сорт, който беше особено сярен и вреден. Това драстично повиши количеството серен диоксид и други замърсители във въздуха. По онова време в Лондон също така има и много електроцентрали, които работят с въглища, които увеличават замърсяването на въздуха. Автомобилите с дизелово гориво също изпускат токсични газове, а индустриалните и търговски обекти вече допълват картинката идеално…

През тези пет дни голяма част от системата за обществен транспорт е спряна, включително линейките – така болните и ранените бяха принудени да се транспортират сами до болницата. Тъй като смогът можеше да се види дори само на няколко метра, много обществени събития също трябваше да бъдат отменени.

Мъглата най-накрая се разчиства след около 5 дни, когато времето рязко се променя и появилите се ветрове я разпръснаха. Въпреки това, през следващите седмици правителствените медицински доклади изчисляват, че най-малко 4000 души са починали преждевременно като пряк резултат от частици, вдишани от смога. 100 000 души се разболяват поради ефекта на замърсената мъгла върху белите дробове и дихателната система. Повечето от засегнатите са били или много млади, много възрастни или са имали предишни дихателни проблеми. По-скорошните изследвания рисуват още по-мрачна картина за събитието като някои оценки посочват смъртните случаи на „Големия дим“ – 12 000!

Повечето от смъртните случаи са причинени от хипоксия, която довежда до инфекции на дихателните пътища. Имаше и хора с запушване на въздушните канали с гной, което е резултат от белодробните инфекции. Те обикновено са били или бронхопневмония, или остър гноен бронхит, ако човекът преди това е имал хроничен бронхит.

Централата „Батълсий“

Когато смогът най-накрая се повдигна, на почти всички външни повърхности имаше тънък черно-сив слой от сажди. Тази мръсотия остана няколко дни, докато накрая не дойдоха първите дъждове след мъглата и не измиха слоя сажди от града, в улуци и канализации. Из града имаше и острата миризма, която някои описваха като подобна на едри, влажни сажди, която кара очите и ноздрите да горят.

Този случай се счита за най-лошия инцидент със замърсяване на въздуха в историята на Великобритания. Той също така оказа дълбоко въздействие върху повишаването на осведомеността за връзката между качеството на въздуха и здравето. Той повлия на екологичните изследвания за качеството на въздуха, времето и замърсяването, които ще попаднат на вниманието на много друг страни. Също имаше и значителен ефект върху държавните практики и регулации за повишаване на качеството на въздуха, които ще бъдат разработени в по-късни години.

Тази трагедия подхрани съвременния тласък към екологията. Замърсяването на въздуха започна да се приема сериозно, тъй като смогът ясно демонстрира своя смъртоносен и трагичен потенциал. Бяха приложени нови разпоредби, които забраниха използването на мръсни горива в промишлеността. Твърдите горива в домовете също бяха заместени с газ и електрическа топлина.

Дори при всички промени, десетилетие по-късно се случва отново подобно събитие в Лондон, въпреки че нямаше толкова смъртни случаи. По време на смога от 1962 г. обаче са регистрирани най-високите нива на серен диоксид във въздуха в града.