Да летиш без два крака – историята на Алексей Маресиев
Михаил Шолохов е написал „Съдбата на човека“, демонстрирайки колко силен е човешкият дух и колко може да понесе. Самият Шолохов по-късно получава Нобелова награда за литературното си творчество, но ако някога се беше срещнал с Алексей Маресиев, най-вероятно можеше да спечели и втора. „Историята на истинския човек“ е книга, която по-късно се превръща и във филм, разказвайки тежкият живот на един авиатор през Втората Световна война. Пилотът е пример за безграничната сила на вярата, която го изправя на крака след редица обрати на съдбата.
И всичко започва през далечната 1916 г. в град Камишин на брега на река Волга. Детството на Алексей е прекрасно, имат река, безгрижни дни и възможности да оценят мира между две войни. През цялото време младежите са ухажвани от правителството да се включат в аматьорската авиация и парашутните клубове. Когато Алексей се озовава в класната стая и се запознава със самолетите, неговата съдба е вече предначертана. В ученическите си години посещава професионално училище и става стругар. Желанието му е да се включи в армията моментално, но получава повиквателна от Москва, която го изпраща на изток, за да участва в изграждането на нов град – Консомолск на Амур.
Снимка: By Mil.ru, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61433619
Младежът първоначално отказва тази идея, но учителите предупреждават, че това ще рефлектира много върху шансовете му за авиаторство в бъдеще. Накрая един от лекарите му споделя, че ако отиде на бригада, циркулацията на кръв ще се повиши значително и той самият няма да има повече проблеми с влизането в школата.
През 1937 г. приключва ангажиментите си и се присъединява към Червената армия. Първоначално е граничар и техник в авиационния полк. Работата изобщо не му харесва, защото той самият трябва да мести самолети, а не да лети на тях. Само след година и половина получава възможност да бъде ученик на авиационното училище в Батайск. Успява да завърши само една година преди СССР да влезе във Втората Световна война.
Тогаващната руска авиация е изпращала младите пилоти на сигурна смърт. Руският И-16 бил толкова морално остарял, че с появата на немските Messerschmitt е било повече от ясно, че сраженията ще бъдат изгубени.
През август 1941 г. Алексей сяда в кокпита на въпросната консерва и извършва своя първи боен полет в Централна Украйна. Въпреки всички недостатъци, на следващата година успява да свали 4 немски самолета. Същата година късметът му се изчерпва. По време на едно от сраженията не осъзнава, че е картечниците му са празни. Немските пилоти осъзнали много бързо какво се случва и веднага започнали преследване. Въпреки всички защитни маневри, самолетът му е свален. Разбива се някъде близо до град Стара Русия в северозападната част на страната. Оцелява, но осъзнава, че точно там нацистите вече са окупирали зоната.
Пилотът се опитва да плъзне разбиващия самолет по леда на малко езеро и оцелява благодарение на факта, че се забива в снежна преспа. Именно тя омекотява удара. Осъзнавайки, че много скоро ще бъдем потърсен от противника, Маресиев излиза от кокпита с няколко кървящи рани. Краката му са тежко пострадали при сблъсака. Единственият начин за предвижване е пълзене по земята и в следващите 18 дни пилотът ще се влачи през замръзналата руска гора, докато не стига до село Плавни. Там няма лекар, но местните жители го забелязват и веднага го прибират. Алексей не може да отговори на нито един от въпросите им, защото умората си казва тежката дума. Седмица, след като е прибран в селото, медицински самолет каца наблизо и го отвежда в болницата. Сигурно в този моментът пилотът си е помислил, че ще бъде закърпен и върнат обратно в самолета.
Снимка: By Russian Post, Publishing and Trade Centre „Marka“ – http://www.wnsstamps.post/en/stamps/RU040.16, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52385901
Лекарите обаче са категорични – Алексей трябва да изгуби и двата си крака или просто да умре. Поради наличието на всички рани и влаченето през гората, гангрената е оставила своята следа. В този момент е ясно, че летателната кариера приключва. Седмица след ампутацията, докато фантомната болка продължава да се прокрадва под колената, заземеният пилот чете вестник и се запознава с историята на негов колега Прокофьов-Северски, който след загуба на единия крак успява да се върне в армията и да лети. След като човек с един крак може да направи това, какво пречи на човек без два крака да лети? Следващата година Алексей прекарва в усвояване на походката с протези.
В живота му това остава една от най-големите битки. Пилотът не само се научава да върви, но и да танцува руски танци, с което демонстрира пълната си отдаденост. Завръщайки се обратно в бойните редици, малцина можели да намерят разлика в походката му. Почти никой не знаел, че колегата им използва две протези. Лекарите във военната комисия били изцяло заблудени и дори не разбрали какъв е бил проблемът на Маресиев. Той просто е заявил, че е напълно излекуван и готов да се връща обратно на фронта. Все пак бил попитан къде е бил ранен и едва тогава показал протезите си. Когато се подготвя за първия си полет след дългата пауза, един от механиците вижда как пилотът се опитва да се качи в самолета.
Маресиев използвал обикновени обувки, а не стандартните армейски кубинки, които трябвало да го топлят – вече нямало смисъл. Когато успява да седне зад кабината и чака втория пилот, механиците вече имат съмнения, че в самолета има пиян човек. Едва по-късно станало ясно, че крилата били замръзнали и е доста трудно за някого да прецени кога ще се подхлъзне, особено с неговия статут. В началото започва да изпълнява тестови задачи. Лети в Централна Русия, за да може да докаже, че ще се справи с бойните полети. След два месеца получава новото си назначение и се подготвя за истинските сражения.
По време на първите си бойни полети сваля три самолета на FW-190. В бойният картон ще бъдат записани 86 мисии и 11 свалени самолета. През 1943 година Маресиев получава златна звезда „Герой на Съветския съюз“. Интересът към личността му се засилва до такава степен, че всеки иска да се докосне до новопроизведения герой. Сред стотиците фенове присъства и Борис Полевой от в-к Правда. След срещата с пилота, Борис започва да пише книгата. След нея идва време за филма, а след това и голямото объркване.
Мнозина вярвали, че актьорът е самият пилот, затова срещите с Маресиев се оказват доста забавни поне в началото. През 1994 г. окончателно предава крилете и предпочита да работи като авио инструктор, споделяйки знанията си на младите. През 1983 г. става председател на комитета на съветските ветерани. Алексей Маресиев умира в навечерието на 85-я си рожден ден на 18 май 2001 г., когато стотици хора се събират в Централния Театър на Руската Армия. Те никога повече не виждат своя герой, защото умира само час и половина преди церемонията.
Заглавна снимка: By Post of Transnistria – e-bay, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85482091
