Най-здравото живо същество на планетата – бавноходката
Бавноходката е необикновено същество. Тя може да издържи на много крайни условия: високи температури, ниски температури, огромно атмосферно налягане, почти пълна дехидратация и излагане на огромни количества йонизираща радиация. Поради тази причина те спадат към организмите, определяни като полиекстремофили. Доста хора казват, че „хлебарките ще са единственото, което ще оцелее след глобална ядрена война“, но всъщност хлебарките никак няма да оцелеят едно такова печално събитие. Но тези същества ще. Те са и единствената форма на живот, за която е известно, че може да живее във вакуума на космоса за по-продължителен период от време. (Хората всъщност също могат да оцелеят във вакуума на космоса без дългосрочни щети, но за около 90 секунди; това обаче е далеч от възможностите на това същество.) Те могат да прекарат в състояние на летаргия между 10 и 100 години и след това да се върнат към живота само с капка вода. Що се отнася до издръжливостта им, нищо на Земята не може да се мери с мъничкото същество с размери от 0,1 до 1,5 милиметра и с 8 бр. къси крака, обсипани с четини.
Има над 1000 известни вида „водни мечки“ (наричани така, защото когато вървят, походката им слабо наподобява пълнички, малки мечки на осем крака). Известни също като „tardigrades“ (от латинското „tardigradus“, което означава „бавна походка“), те живеят добре в най-екстремните условия във всеки ъгъл на Земята – от екватора до полярните райони: гори, блата, пустини, тундри, планини, ледници, горещи извори и др. – от най-високата точка на Земята по протежение на Хималайската планинска верига, до най-дълбоките части на морето, тардиградите са навсякъде. Те могат да бъдат намерени и в задния ви двор, където обикновено се крият в мъх, лишеи и папрати, като се хранят с естествен детрит в подраста (детрит е органична материя, която се получава при умирането на организмите или в резултат на жизнената им дейност).
Въпреки че научната общност отдавна знае за бавноходката (от 1773 г.), все още донякъде е загадка как те управляват да приложат криптобиозата, тоест способността почти напълно да спрат метаболните си процеси, губейки до 97% -99 % от общата си влага. Когато след това отново се натъкнат на вода, те се реанимират, като настоящият рекорд е 120 години (макар че това конкретно създание, след като е било реанимирано, просто се е поместило малко и след това е умряло. Но когато преминем времето е по-скоро нещо от рода на 10 години, повечето бавноходки са в състояние напълно да се реанимират без проблем.)
Един от ключовете за успеха на това издръжливо същество изглежда е наличието на клетъчна захар, наречена трехалоза, която запазва мембраните, от които е образувано тялото им. Въпреки че едва ли е отговорът към човешката криптобиозата, учените разглеждат трехалозата като съвсем възможен начин за запазване на човешки яйцеклетки, когато те са замразени, за по-късно оплождане.
Във всеки случай, когато тардиградите изсъхнат, те се превръщат в „туни“ – малки капсули, които лесно се транспортират и се разпръскват над Земята чрез вятъра, океаните или в червата на животно. Освен способностите си за дехидратация, тези малки същества могат да останат без кислород за известно време и да издържат на температури, вариращи от доста над температурата на кипене на водата до почти абсолютна нула. (Показано е, че могат да оцелеят на 1 градус над абсолютната нула в продължение на няколко минути.)
Те също така могат да оцелеят до 5000 грея или 500 000 рада на йонизиращо лъчение, въпреки че радиация над 100 000 рада изглежда ги прави стерилни. За справка, хората умират от около нищо и никаквите 1000 – 2000 рада, а търпят значителни наранявания от много по-малко.
Женска бавноходка с яйца
За да тества някои от невероятните способности на тардиграда, през 2007 г. Европейската космическа агенция пуска космическия кораб FOTON-M3 – капсула, пълна с научни експерименти – в небесата . На борда му има опитни зайчета, които не са зайчета, а живи тардигради. След като прекарват в орбита около Земята в продължение на 12 дни, те се завръщат на твърда почва като през цялото време бяха подложени на вакуума на открития космос и пълния спектър на смъртоносна слънчева и космическа радиация. Как реагират водните мечки? За голям процент от тях няма никакъв проблем . Около 68% от тях са били добре и продължават да си живеят отново на Земята. За справка, освен че оцеляват в тежките условия на космоса, някои видове тардигради могат да издържат до 6000 пъти атмосферно налягане на морско равнище. Това е около 6 пъти по-голям натиск, отколкото в най-дълбоката точка на океана.
