Митът за щъркелите и бебетата
Всички знаем как се правят бебета, големи хора сме. Щъркелът прелита над покривите на къщите с малко снопче плат, след което каца на прага пред дома на някоя щастлива двойка и тя съответно получава ценното си, ухилено новородено – така се правят бебета. Този мит някога често се е разказвал на малките деца, за да не се съсипва младата им психика с детайли от реалността.
Щъркелите се свързват с бебета и семейство като цяло от векове. В гръцката митология те са свързвани с кражба на бебета, след като Хера превърнала съперницата си в щъркел, а след това жената-щъркел се опитала да открадне сина й. В египетската митология душата на човек – ба – обикновено е била представена от щъркел. Връщането на този вид птица означава, че се връща и душата и в този момент човек може да върне жизнеността си. В норвежката митология щъркелът представя семейни ценности и обвързаността между хората.
В няколко други митологии щъркелите също са и символ на вярността и моногамния брак, защото се смята, че те се чифтосват с един партньор цял живот. В действителност те всъщност не са точно с един партньор за цял живот, но имат склонност да се връщат в същите гнезда всяка година и обикновено (но не винаги) се чифтосват с един и същ партньор дълго време.
Щъркелите също са представени в митологиите на китайската, израелската и различните европейски култури, но се смята, че асоциацията им с носенето на новородени бебета, е започнала в Германия преди няколкостотин години.
Естественото поведение на щъркелите ни дава представа за връзката им с раждането. Като мигрираща птица белите щъркели летят на юг през есента и се връщат в Европа 9 месеца по-късно. Обикновено те могат да се видят да летят на север и да гнездят около март и април. Бебетата, родени през март и април, вероятно са заченати през юни на предходната година. Еньовден, който се провежда на 21 юни, е празник на лятното слънцестоене, но е и празник на брака и плодородието. Тъй като по това време на годината се сключвали много бракове и съответно имало много първи брачни нощи, много бебета ще се родят по същото време, когато щъркелите летят на север, което създава връзката, че щъркелът носи бебета. Символиката на миграционния им модел, съчетана с историята им в митове и легенди, вероятно допринася за популярността на историята днес.
Ханс Кристиан Андерсен също има пръст в историята. Той я популяризира в краткия си разказ „Щъркелите“. В нея Андерсен разказва за ято щъркели, които летят над село. Младо момче обаче ги тормози и животните си отмъщават като донасят мъртво бебе на семейството му. В една от много версии те взимат бебета от езеро, където бебетата спят, и ги доставят на семействата с добри деца. В друга малките са взимани от пещери, които се казват Адеборщайни – това на немски означава буквално „щъркелови камъни“, но името може да се отнася и до камъните, от които бебетата се „излюпват“. Или камъните, с които децата ги замерят, за да им сигнализират, че искат братче или сестриче. Или камъните, на които малките се оставят да изсъхнат, когато ги извадят от водата.
Разбира се, роля изиграва и човешката склонност (и необходимост) да отбягваме неудобните детски въпрос. А няма по-неудобен такъв от „Откъде идват бебетата?“ Темата е особено табу по времето на Андерсен.
…
В някои страни се смята, че ако сложиш нещо сладко на перваза на прозореца, показваш на щъркелите, че семейството в дома е готово за бебе.
В древна Гърция имаше закон, който изискваше децата да се грижат за родителите си в напреднала възраст. Този закон беше наречен „Pelargonia“, който произлиза от гръцката дума за щъркели – „pelargos“. Щъркелите изглежда се грижат за своите малки много след като те вече са способни да летят и да се грижат сами за себе си, което кара някои да смятат, че всъщност младите вместо това се грижат за старите. И това е още един начин, по който се свързват щъркелите и децата.
Има обаче и няколко версии на образа на щъркела, които не са толкова весели и положителни, колкото на животинка, която носи дечица. Например, в Полша белите пера на щъркела са му били дадени от Бог, докато Дяволът му е давал черната окраска по върховете на перата, което го едновременно добър и зъл. В Англия се смяташе, че птицата е символ на изневяра. В Германия бебето с увреждания е „изпуснато“ от щъркела (а не предадено внимателно), за да накаже двойка за минали грехове.
