Произходът на пицата е труден за определяне, тъй като зависи как ще дефинираме какво е пица. Ако кажем, че пицата е просто плосък хляб с някакви гарнитури отгоре, има доказателства, че персийската армия около V и VI век използва щитовете си като тигани, за да приготви плосък хляб, докато е на бойното поле, върху който след това войниците ще сложат с неща като сирене и фурми.
Освен това е много вероятно хората да слагат сирене върху хляб от момента, в който сиренето и хлябът са открити. Въпреки това, мнозина твърдят, че тези древни форми на „пица“ не са наистина пица (и има резон).
Връх Везувий изравнява Помпей на 24 август 79 г. н. е. Защо това е важно, когато говорим за историята на пицата? Археолозите, които разкопават мястото, откриват плоски питки, направени от брашно, които са били популярна и основна храна на жителите в Помпей и близкия Неополис – гръцко селище, което по-късно става Неапол. В Помпеи бяха открити и магазини, които имаха оборудване и инструменти, подобно на това в пицариите.
Що се отнася до конкретни рецепти за пица от онова време, разполагаме с готварската книга на Марк Гавий Апиций, който е бил нещо като Гордън Рамзи на своето време – според легендата, любовта му към храната била толкова голяма, че когато финансите му започнали да намаляват, той се самоубива, вместо да рискува да умре от глад. Неговата готварска книга предоставя богата информация за това каква кухня е била популярна в Рим през 1 век и как е била приготвяна. Тя съдържа и няколко рецепти, които инструктират да се сложат различни съставки върху плосък хляб. Една от рецептите е за пиле, чесън, сирене, черен пипер и олио върху хляб, което е горе-долу толкова близо до модерна пица, колкото можем да очакваме без вече традиционния доматен сос (домати, разбира се, в този момент от историята има само в Америка).
Сега ще разгледаме накратко произхода на отделните съставки на съвременната пица, тъй като това може да ни даде допълнителна представа за историята й. Плоският хляб е силно разпространен в древността. Той е бил ползван не само като чиния за храна, но и като салфетка, тъй като само заможните хора са могли да си позволят да притежават съдове и прибори за хранене. Заради това някои етимолози смятат, че думата „пица“ произлиза от средновековната гръцка дума „pitta“, която означава „питка“ или „пай“.
Така стигаме до сиренето (и кашкавала). Сиренето, разбира се, го има от много хиляди години, като вероятно е откритo случайно, когато някой е опитал да съхранява мляко в съд, направен от овчи стомах или нещо подобно.
До началото на 16 век доматите са донесени от Новия свят към Европа. Те не получават особено топло посрещане, а по-скоро са приети с пренебрежение и откровен страх – дори се разпространяват слухове, че са отровни (подобно нещо се случи и с картофите).
Не след дълго бедният народ на Неапол, който имал само зехтин, брашно, сирене, билки и свинска мас в оскъдните си долапчета, добавя и демонизираните домати към сместа на тези съставки и дава на света първата пица с доматен сос. Именно този момент се считана от мнозина за раждането на „модерната“ пица. Днес тя е известна като пица „Наполетана“. Скоро всички в Италия са съгласни, че в Неапол са най-добрите питки за пица. След около век, яденето на пица вече е „задължително“ занимание за туристите, посещаващи Неапол.
През последните години на 19 век кралят и кралицата на Италия дори събират най-известните готвачи на пица в двореца си, докато са на почивка в Неапол, за да видят какво е това ново ястие. Пициола Рафаеле Еспозито приготви три различни пици за кралската двойка и кралицата харесва третата пица толкова много, че дори изпраща на Еспозито бележка, в която му благодари. Пициолът от своя страна посвети тази пица на кралицата като я кръщава „Пица Маргарита“. От този момент нататък нямаше съмнение, че Неапол е класи над останалите, когато става дума за пица.
Италианските имигранти занасят пицата в Америка в зората на 20 век. Първата известна официална пицария в Съединените щати е била открита от бакалина Дженаро Ломбари през 1905 г. в Ню Йорк. Едва в началото на 30-те години той започва да поставя маси и столове в своето заведение, за да изглежда то като ресторант. Тогава добавя към менюто си и спагети.
Пицата става част от американската поп култура през 50-те години. Тогава тя е открита от хората извън италианско-американската общност. Известни личности като Джо Ди Маджио, Джими Дуранте и Франк Синатра, се наслаждават публично на пица, правейки я популярна. Скоро след това тя вече се равнява на бургерите като любимата храна на Америка.