Джефри Хъдсън – едно джудже, което се издигна много над аристокрацията
17-ти век не е точно най-прогресивното време в историята, за което свидетелства и фактът, че хората с дорфизъм буквално се купуват и продават от горните ешелони на обществото като стока. Сред пантеона на известни „придворни джуджета“, както ги наричаха, едно се издига над всички тях благодарение на изумителния живот – от син на обикновени хора, въпреки ръста си, той успява да стане а рицар.
Джефри Хъдсън, или лорд Минимус, е роден някъде през юни 1619 г. в град Окъм точно в сърцето на английския окръг Рутланд. Съвременниците му съставят много хипотези за това защо точно той е толкова малък като една от тях, че майка му се задавя с кисела краставичка, докато ражда… Днес експертите смятат, че подобно на много „пропорционални“ джуджета (на които крайниците са пропорционални на тялото ), най-вероятно просто е имал хипопитуитаризъм.
Във всеки случай, Джефри се ражда не в добро семейство, но в семейство с добри връзки. Бащата му, Джон, се грижи за бикове, които са предназначени да се бият с други животни за забавление на херцога на Бъкингам, Джордж Вилерс.
Малко се знае за детството на Джефри, преди баща му да го представи на херцогинята Катрин Вилърс, когато момчето е на 7 години. На тази възраст Джефри е бил малко над 50 сантиметра. Бащата на Джефри знаеше колко рядко се случва това и колко ценни са джуджета за кралските особи. Оказва се, че много от тях имат поне едно „щатно“ джудже в замъка за забавление на гостите си. Надеждата му е херцогинята да приеме Джефри на тази позиция. Въпреки че това може да изглежда някак коравосърдечно от страна на бащата, трябва да отбележим, че в тази епоха останалите перспективи на момчето не бяха особено добри. Така че когато младежът наистина е приет в двора, това е повод за радост.
Kралицата веднага се влюбва в „забележителната дребност“ на Джефри и моли херцогинята да го вземе вкъщи, за да го добави към собствената си колекция, която се състои от няколко други джуджета, гигантът Уилям Евънс, който е висок над 2,15 метра и малка маймунка на име Пъг. Щастлива от предложението, херцогинята й дава Джефри; годината е 1626.
Джефри Хъдсън и кралица Хенриета
Така Джефри отива да живее при кралицата в Лондон, където става известен като „лорд Минимус“. Когато Джефри достига пълнолетие и без да добавя много към ръста си когато е на 7, сър Уолтър Скот отбелязва:
Макар че e джудже с възможно най-малки размери, той нямаше нищо положително грозно в лицето си или всъщност изкривено в крайниците си… Неговият вид, ако беше малко по-висок, щеше да е поразително изразителен и красив.
Докато Джефри първоначално е третиран като не много повече от домашен любимец, по някаква причина кралицата, която беше с 10 години по-голяма от него, и той бързо си стават изключително близки.
Някои твърдят, че споделеното им чувство, че са аутсайдери в собственото си обществото може би е причината за приятелството им. Кралицата е френцузойка католичка, която живее в Англия във време, когато и двете й качества са били не особено приемани. В допълнение, тя се изолирана от съпруга си крал Чарлз, когато той изритва почти цялата й свита, включително нейната близка приятелка мадам Джордж, насилствено от страната през юни 1626 г., приблизително по същото време, когато Джефри идва.
Кралицата се погрижи новият й най-доверен човек да се образова, да бъде възпитан като джентълмен и дори започва да му дава по-важни задачи, вместо да го кара да работи единствено като забавление за гости и за себе си. Например, през 1630 г. тя изпраща тогава 10-годишния Джефри във Франция като част от делегация, за да вземе акушерката си, мадам Перон, десет католически братя и различни ценности от майка си.
…
Когато Английската гражданска война започва през 1642 г. вече на 22 години, но висок само около 55 сантиметра, той не се поколебава да се включи в боя. Впечатлени от смелостта на джуджето, кралят и кралицата му дават титлата „“Капитан на Коня“ (Captain of the Horse), въпреки че не е ясно дали Джефри всъщност наистина може да ръководи войски или е просто церемониална позиция. Някъде по това време също така кралят обявява Джефри за рицар.
Що се отнася до Джефри, той взима новата си позиция невероятно сериозно и настоява към него да се обръщат скапитан Джефри Хъдсън.
Когато кралицата бяга от Англия в разгара на войната, Джефри послушно я придружи във Франция. След пристигането си в страната, окуражен от последните си успехи в живота, той дава да се разбере на антуража на кралицата, че вече няма да приема коментари за височината си и че ще защити своята чест дори с живота си, ако е необходимо. В крайна сметка, сега той беше рицар на английския двор, капитан на стража, отличен стрелец и един от най-доверените хора на Негово величество.
Една случка обаче ще преобърне животът на рицаря.
Един джентълмен от двора очевидно решава да игнорират желанието на Джефри и явно го обижда по някакъв начин, който днес за жалост не ни е известен. Разгневен, Джефри предизвика мъжа на дуел – предизвикателство, което е прието, като двубоят ще се проведе с пистолети на кон.
Опонентът на Джефри смята, че цялата работа е шега и решава да се изправи срещу него не с истинско оръжие, а с устройство, подобно воден пистолет, за което по-късно кралица Хенриета ще каже:
Кавалерът не взе огнестрелно оръжие, а просто голям шприц, с който искаше да угаси малкия си противник и силата на оръжието му. Отмъстителното джудже обаче управляваше добрия си жребец с достатъчно ловкост, за да избегне душа, насочен към него, и с пистолетите си застреля присмиващия му се противник.
Не просто застрелвайки го от коня си, Джефри демонстрира умения на стрелец като поставя доста голяма дупка в челото на опонентите си почти между очите. Всичко това можеше и да развесели кралските особи, ако мъжът, който Джефри току-що беше убил, не се оказа брат на Майстора на Коня на кралицата, барон Уилям Крофт.
Това все още можеше да се превъзмогне, ако не се оказа, че по това време във Франция дуелите са незаконни. Това означава, че Джефри току-що беше извършил убийство в очите на съда.
Сър Джефри беше незабавно арестуван с призиви да го екзекутират, но кралицата, разбира се, нямаше да допусне такова нещо. Въпреки че очевидно е крайно недоволна от Джефри заради това, че я излага по този начин пред аристокрацията, докато на всичкото отгоре е гост в страната й, тя пише на кардинал Мазарин, молейки животът на Джефри да бъде пощаден. Молбата й беше уважена и вместо да бъде екзекутиран, Джефри е изгонен от Франция.
Това, което се случи с Джефри от тук нататък, не е ясно, освен, че скоро той се озовава на кораб, пленен от пирати от Османската империя. Заради атрактивния си външен вид, той е продаден в робство и прекара около 25 години в това положение.
