Историята на биологичното оръжие – от Одисей до Втората Световна война

Биологичното оръжие често е причина за водене на редица войни или започването на мащабни военни кампании. Дори подозрението за притежание на такова може да пренапише историята и дори да заличи една страна. За разлика от химическото оръжие, което по своя смисъл представлява употребата на химикали за максимално причиняване на щети, биологичното оръжие е малко по-различно.

Според кодекса на войната, това е умишлена употреба на микроби и биологични токсини, които чрез живи или мъртви животни, растения и дори хора, може да се използва като оръжие. Най-чест вариант е заразяването на храна или вода с различни опасни материали.

]

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2555025

И до днес се смята, че дребната шарка може да се използва като биологичен агент. Рицинът също влиза в тази класификация, особено след като няма вкус, нито цвят и може да унищожи своята жертва, маскирайки себе си с други симптоми. Именно Георги Марков е елеминиран по този начин. Историческите архиви са записали редица такива нападения и някои от най-ранните се наблюдават още през XV век пр. Хр. Още тогава са изпратени заразени хора от заешка треска в редиците на противника. Древните асири познавали много добре качествата на паралитичната гъба ергот, която при прекомерна употреба може да доведе до гангрена. В Троянската война също има следи на употреба на биологично оръжие.

Снимка: By AllenMcC. – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4442037

Още тогава под ръководството на Одисей, войните потапяли стрелите и върховете на копията си в отрова. През първата Месенска война в Гърция, атиняните успяват да отровят питейната вода на град Делфи. През IV век пр. Хр. е използвана змийска отрова, човешка кръв, животински изпражнения и всеки друг възможен елемент, който може да причини сериозни щети върху врага. Самият Ханибал е имал още по-гениална идея. Той използва гърнета пълни с отровни змии и по време водни сражения нареждал на моряците да хвърлят гърнетата по палубата на вражеските кораби. Римският командир Септимус Севиръс използвал гърнета със скорпиони, които били хвърляни по врага.

В Средновековието трябва да отбележим, че най-агресивното биологично оръжие, което влиза в употреба, е чумата. Монголската империя е била пословична с покоряването на света и можела да се похвали с абсолютен контрол на армията по цялата си фронтова линия. Гениалната идея на Чингис хан е да използва телата на болните от чума за оръжие. Сражението във Феодосия (близо до Крим) били успешни именно чрез чумата. Тогаващните татари, които били под контрол на Чингис хан, използвали телата на мъртвите.

Вместо да използват по-едри камъни, татарите поставяли телата на болните и ги хвърляли отвъд стените. Не е ясно колко точно тела са били необходими, за да се разрази чумата, но тя била факт и в следващите седмици последвало оттегляне на защитниците. Впрочем именно тази атака може да се смята и за основното отприщване на чумата в Европа. По време на 100-годишната война през 1340 г. са използвани разлагащи се животни с надеждата, че именно те ще стартират епидемия. Английските стрелци имали и друга много по-лесна идея, вместо да търсят трупове на животни или отрова, те просто забивали стрелите в земята, което гарантирало инфекция.

Последните опити за употреба на чумата като биологично оръжие се случват пррез 1710 г. с атаката на руски сили срещу шведския град Талин. Тогава труповете на болни отново прелитали стената.

Когато британците пристигнали в Северна Америка, те често били обект на атаки от страна на индианците. Когато Понтиак се вдигнал на въстание (1763-1766 г.), колонизаторите решили да използват биологично оръжие. Капитан Симеон Екуеър дава на индианците две одеяла, които са били използвани от човек с дребна шарка. Надеждата била, че много скоро дребната шарка ще се превърне в епидемия и ще реши окончателно проблема. Делото и до днес се смята за спорно и няма гаранция, че наистина са успели да изпълнят мисията. Следите на британската корона в употребата на този вид оръжие се срещат и в Австралия. И до днес наследниците на абуригените са твърде сигурни, че именно с дарове е дошла и дребната шарка.

През XX век и Първата Световна война заслугите за употреба на биологично оръжие се изпълняват от Германия. Нещо по-интересно е, че страната прави редица опити да зарази противника, използвайки дипломатическите пратки и куриерите си. Във Финландия дори поставят ампули с антракс върху елените, които по-късно се озовавали в руските обори. Някои немски посланици като Антон Касимир Дилгер разработват малки лаборатории в мазетата си и се подготвяли за нападение. В този случай Дилгер бил немски посланик в САЩ и до днес се смята отговорен за заразяването на добитъка в различни градове на САЩ.

Едва през 1925 г. Женевската конвенция ще забрани употребата на химически и биологични оръжия, макар и до днес да има редица доказателства, че продължава да се използва. Ако до този момент биологичното оръжие се е смятало за прохождащо, то през Втората Световна война е в апогея си, а след това е сериозен обект на изследване. Япония и до днес е легендарна със своя Отряд 731, който провежда секретни опити и коства живота на около 400 000 китайци по време на експериментите.